Страстта на Лина Прокофиев

<p>Родена в Мадрид през 1897 г. от баща испанец и майка рускиня, и двамата певци, Лина се научава да говори свободно испански, руски, френски и английски. След като е живяла в Испания, после в Русия при баба си по майчина линия, след това в Швейцария, през 1908 г. тя заминава с родителите си за Ню Йорк, където завършва образованието си, готвейки се да стане певица. През 1919 г., когато работи в &quot;Центросоюз&quot;, нещо като кооперативна банка за взаимопомощ, създадено от руски имигранти, тя се запознава с 28-годишния композитор и виртуозен пианист Сергей Прокофиев, пристигнал в Америка през 1918 г. с разрешението на болшевишкия комисар по културата Анатолий Луначарски, за да постави в Операта в Чикаго &quot;Любовта към трите портокала&quot;.</p> <p>През лятото на 1920 г. Лина ще последва Прокофиев в Париж, където взема уроци по пеене с прочутата Фелия Литвин и участва в кабаретни спектакли. През март 1923 г. тя дебютира на сцената на театър &quot;Каркано&quot; в Милано под името Лина Лубера в ролята на Джилда в &quot;Риголето&quot;.</p> <p><strong>Лина: Огненият ангел</strong></p> <p>Скоро след това тя започва да се появява на концерти заедно с Прокофиев, който пише за нея музиката си върху поеми на Константин Балмонт и отчасти за нея замисля ролята на Нина в &quot;Огненият ангел&quot;. Лина често изпълнява с него кантатата му &quot;Грозното патенце&quot;. &nbsp;</p> <p>Женят се през октомври 1923 г., няколко месеца преди раждането на първия им син, Святослав; вторият, Олег, ще се роди четири години по-късно. Прокофиеви отново се установяват в Париж. Докато неговата кариера напредва, нейната тъпче на едно място.</p> <p>Лина ще го следва по време на турнето му в САЩ през 1926 г. Ще го последва и на следващата година, когато Сергей Прокофиев приема поканата за серия от концерти в Съветския съюз: това е голям пропаганден успех на режима. Тя самата не е стъпвала в Русия от 1907 г.</p> <p>Дълго и внимателно подготвяно от съветските власти с примамливи обещания, окончателното завръщане на Прокофиев в Русия се обяснява с различни причини - обезсърчението, породено от кризата през 1929 г., със смъртта на Дягилев (който давал нещо като втора родина на руските музиканти изгнаници) и със сянката, която хвърля върху него успехът на Стравинки и Рахманинов. Лина, чиято кариера никога не е потръгвала наистина, също е примамена.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35381_W2Z3hmlDmJ2QRnnWdJjjspCpEOZ89S.jpg" style="height:413px; width:620px" /></p> <p><em>Лина и Сергей Прокофиев</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Ромео и Жулиета в Ленинград</strong></p> <p>През 1935 г. тя отива при Сергей, който работи върху музиката на балета &quot;Ромео и Жулиета&quot;, поръчана от Болшой театър, която ще бъде създадена пет години по-късно обаче в Ленинград след множество закъснения и трудности. Изглежда, че тя първа, преди него, си е дала сметка за опасността в момента на осъждането на операта на Шостакович &bdquo;Лейди Макбет от Мценска губерния&rdquo; по изричната заповед на Сталин през януари 1936 г., докато подготвяла в Париж преместването им, което става през лятото. Също така тя е тази, която започва почти веднага да се разочарова.</p> <p>Прокофиев получава уверението, че ще може да продължи кариерата си на Запад: така е в края на 1936 г. и в началото на 1937 г., след това на следващата година, когато Лина отива с него във Вашингтон и Ню Йорк. На връщане тя отива при майка си в Париж, без да има никакво съмнение, че това е последната им среща. (Следите на майка й, Олга Кодина, се губят в края на 40-те г.)</p> <p>Съветските власти не позволяват повече на Сергей Прокофиев и жена му да напуснат страната. Други изпитания очакват обаче Лина. През лятото на 1938 г., по време на лечение в санаториум, Прокофиев се запознава с 23-годишна млада жена от семейство, което добре се разбира с режима, Мира Менделсон, която става негова метреса. През март 1941 г. Прокофиев напуска жена си и синовете си. През октомври Лина губи последната си възможност да напусне страната, когато дипломатът, който й предлага да го придружи до Америка като преводачка, е убит при бомбардировка.</p> <p><strong>Немилост и руски затвор</strong></p> <p>Военните години тя прекарва като преводачка в пропагандното &quot;Совинформбюро&quot;. Въпреки опасността, лишенията и болестите тя и двете й момчета оцеляват. Лина дори е представена на генерал Де Гол в посолството на Франция по време на официалното му посещение в съветска Русия през декември 1944 г.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35381_LIOK6UJj91HtSBj3WqmjlvlLGsLpAQ.jpg" /></p> <p><em>Лина със синовете си Святослав и Олег</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>През януари 1948-а, годината, в която Прокофиев, както и Шостакович и други композитори изпадат в немилост, след като е осъден от Жданов за &quot;формализъм&quot;, той се жени за Мира, след като е анулирал предишния си брак с Лина под претекст, че не е бил регистриран пред съветските власти.</p> <p>На следващия месец Лина е арестувана от НКВД. След деветмесечно затваряне в Лубянка, след това в Лефортово, където е обвинена в шпионаж заради следвоенните си контакти с посолствата на западните страни, тя е осъдена по време на процес, продължил 15 минути, на 20 г. принудителен труд.</p> <p>В продължение на седем години Лина живее в Гулаг в северната част на страната, след това е прехвърлена в друг лагер, югоизточно от Москва. Едва след смъртта на Сталин, на 5 март 1953 г. - и тази на Прокофиев в същия ден - синът й Олег успява да я посети. През юни 1956 г. тя най-сетне е освободена, отчасти благодарение на намесата на Шостакович.</p> <p><strong>Излизането от Гулаг</strong></p> <p>През 1957 г. Лина успява да постигне анулиране на решението, с което е отменен бракът й с Прокофиев. Пет години по-късно американският музиковед Малкълм Браун, която я интервюира в Москва, е първият западен представител, научил за нейното задържане и престоя й в лагерите. След внезапната смърт на Мира през 1968 г. Лина прави напразни неколкократни опити да й позволят да приеме поканите - от Швейцария, Сидни, Париж - да присъства на музикални събития и възпоменания за Прокофиев.</p> <p>Синът й Олег, който сключва втори брак с британска историчка на изкуството, е първият, който напуска страната, за да се установи в Лондон, където майка му отива също през 1974 г. Живеейки между Лондон и Париж, където се установява внукът й Сергей през 1990 г., тя пътува, участва в &quot;Петя и вълкът&quot; в Ню Йорк, записва с Нееме Ярви. Лина умира в Лондон след кратко боледуване и е погребана в Мьодон до майката на Прокофиев.</p> <p>Голям познавач на Прокофиев, особено на съветския период от кариерата му, Саймън Морисън, професор в Принстаун, разказва тази история, която частично е запазил, благодарение на свидетелствата (невинаги надеждни) на самата Лина Прокофиев и най-вече на архивите в Русия.&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>