Шедьовърът "Париж, щата Тексас", 30 г. по-късно

Шедьовърът "Париж, щата Тексас", 30 г. по-късно
Преди 30 г. филмът-шок на Вим Вендерс спечели "Златната палма" в Кан. Оттогава режисьорът не е правил по-добър. Тази седмица "Париж, щата Тексас" излиза отново в някои киносалони във Франция.
<p>Най-напред това е музикален шок, още от първите минути. Лирично отклонение, излязло от китарата на Рай Кудър, което отеква в камениста пустиня, посещавана от койоти. Визуален шок също. Който е видял първите планове с Хари Дийн Стентън, отпуснат ходещ силует, притиснат в тази пустиня, брадата му, бейзболната му шапка, тубата му за вода, изпита до последната капка, скоро няма да ги забрави. Ако се съмнявате, че киното може да ви пренесе още от първите секунди в друг свят, гледайте това майсторско начало. Ако Вендерс винаги е бил много грижлив към първите си кадри, в &quot;Париж, щата Тексас&quot; той задълбава още повече, успешно сливане на интимното и монументалното, на един германски режисьор, влюбен отдавна в Америка - където снима и скита от няколко години - и голямата традиция на американското кино.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/0YMCWR8jzpU?wmode=transparent&amp;jqoemcache=GZDZl" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Червеният пуловер на Настася&nbsp;</strong></p> <p>Това е също наративен шок, разбира се. Във всички смисли на думата. Един обзет от амнезия човек (Хари Дийн Стентън) е изгубен в пустинята и прибран от брат си (Дийн Стокуел), който води подреден живот с жена си (Орор Клеман, оцеляла от &quot;Апокалипсис сега&quot; на Копола, който току-що е продуцирал &quot;Хамет&quot; на Вендерс). Непознатият, изникнал отникъде, намира сина си, изоставен от своята майка. Той възстановява връзката със сина си и тръгва да търси жена си (Настася Кински), която работи в пийпшоу в Хюстън. Това е библейска простота. Търсенето на една идентичност. На едно разделено семейство. Събиране на парчетата. Възвръщане на паметта. Възстановяване на един пъзел. Той започва и да говори.</p> <p><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Срещата след дълга раздяла между Хари Дийн Стентън (с шапка, която е поставил на коленете си) и Настася Кински (червен пуловер, който той я моли да не сваля), от двете страни на огледалото без амалгама в пийпшоуто трябва да бъдат показвани&nbsp;</span><em>urbi et orbi.&nbsp;</em>Той, мълчаливецът, започва да разказва една история по телефона. Тя не го вижда. Тя не знае кой говори. Това е тяхната история. По-късно тя започва да говори. &quot;<em>Много е странно да се гледаш в подобно огледало</em>, ще обясни по-късно актрисата, спомняйки си за снимките, <em>чувстваш се напълно изолиран от света, всичко става много интимно, като гласове под кожата, ставаш много по-чувствителен към всичко, което чуваш, което забелязваш</em>&quot;. Слепците се срещат отново. Тя произнася фрази като: <em>&quot;Всеки мъж имаше твоя глас&quot;.</em></p> <p><strong>Монументален в началото, интимен накрая</strong></p> <p>Раждането на този шедьовър е странно. Вендерс имал идеята за някой, който пътува без цел, без друг ориентир освен пътните карти: избира място и след това отива там. Абсолютно скиталчество, което трябва да съответства на скитането на един режисьор, обърнал гръб на Германия, за да намери в САЩ въображаеми корени и една фантасмагорична памет. През 1981 г. покрай филма си &quot;Хамет&quot;, финансиран от Копола, с когото се скарва, Вендерс се среща със Сам Шепърд, американския актьор-писател, който му показва един ръкопис,&nbsp;<span style="color:rgb(20, 20, 20)"><em>Motel Chronicles.&nbsp;</em>Става дума за човек, който напуска магистралата и тръгва в пустинята. Вендерс се хваща за този образ, присажда върху него своята идея и започва да дълбае с Шепърд. Така се ражда братът, който го намира, изгубеният син, майката, която търсят...</span></p> <div>Заглавието, най-сетне. Трябваше да дойде 1984 г., за да разберем, че има Париж в Тексас. Дори имало 22 в САЩ, както ни казва Вендерс, обсебен от пътните карти. Той е преброил всички европейски градове на американската карта. Имало 16 Берлин-а. Но имало най-много Париж. Отива за &quot;Париж, Тексас&quot;. Червеният пуловер на Настася. Шапката на Хари Дийн. Металните тъжни звуци в една пустиня в началото. Този мъж и тази жена, които се разпознават, без да се виждат, по шума на дишането си в едно пустинно пийпшоу. Монументален в началото, интимен накрая&hellip; Вим Вендерс не е правил по-добро кино.</div> <div>&nbsp;</div> <div><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></div>

Коментари

  • observer

    16 Юли 2014 17:55ч.

    Беше от ония велики филми, каквито днес не се снимат. И които гледахме, защото живеехме при комунизъм. А комунизмът почти с охота ни пускаше тези филми на Вендерс, Антониони, Копола, Фелини, Бергман, Бертолучи, Висконти, Фасбиндер, Лоуч, Трюфо, Саура, защото бяха критични. А истинското изкуство е такова, критично, различно от Бързи и яростни, от хората паяци, прилепи и мутанти, 3D и IMAX. Днес всичко е пари. Днес няма дори списание като ЛИК да те информира, защото за препечатаните статии от интелектуалните западни издания вече трябва да се плащат авторски права, а точно за това пари няма и няма да има.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А също така

    16 Юли 2014 23:52ч.

    Кончаловски, Тарковски, Михалков и др. будни /тогава съветски/ режисьори, за които сега русофилите-путинета , като Хънтер Дъглас, казват , че не били руснаци, а изменици. Истинското кино и сега го има, но и то се чалгазира от масовия вкус. Пак трябва да има студийни кина -Витоша и Левски, които ПОДЧЕРТАВАМ - не са благодарение на, а въпреки СОЦ цензурата. Четохме Стайнбек, Ъпдайк, Колдуел, защото умен редактор или преводач в предговора пише, че въпросния автор е , ако не с пролетарски произход, то поне е с напрредничаво работническо мислене и се е учел от руската класика - Толстой , Чехов и пр.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пътуващо камилче

    04 Авг 2014 3:07ч.

    Този филм ми разясни положението ми - в личен план - и ми показа какво е моето Място на планетата и защо не можах да живея Нормално.Изобщо ми разясни В какво точно живея. Благодаря Вим Вендерс за разбирането,C

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сигналиста

    12 Фев 2023 22:54ч.

    Само да отбележа, че намерих това място десет години по-късно, защото ей сега гледах филма. Да кажа още, че кажи-речи от пак толкова години не съм изтрайвал филм открай-докрай.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи