Шедьовърът "Париж, щата Тексас", 30 г. по-късно

Беше от ония велики филми, каквито днес не се снимат. И които гледахме, защото живеехме при комунизъм. А комунизмът почти с охота ни пускаше тези филми на Вендерс, Антониони, Копола, Фелини, Бергман, Бертолучи, Висконти, Фасбиндер, Лоуч, Трюфо, Саура, защото бяха критични. А истинското изкуство е такова, критично, различно от Бързи и яростни, от хората паяци, прилепи и мутанти, 3D и IMAX. Днес всичко е пари. Днес няма дори списание като ЛИК да те информира, защото за препечатаните статии от интелектуалните западни издания вече трябва да се плащат авторски права, а точно за това пари няма и няма да има.
Кончаловски, Тарковски, Михалков и др. будни /тогава съветски/ режисьори, за които сега русофилите-путинета , като Хънтер Дъглас, казват , че не били руснаци, а изменици. Истинското кино и сега го има, но и то се чалгазира от масовия вкус. Пак трябва да има студийни кина -Витоша и Левски, които ПОДЧЕРТАВАМ - не са благодарение на, а въпреки СОЦ цензурата. Четохме Стайнбек, Ъпдайк, Колдуел, защото умен редактор или преводач в предговора пише, че въпросния автор е , ако не с пролетарски произход, то поне е с напрредничаво работническо мислене и се е учел от руската класика - Толстой , Чехов и пр.
Този филм ми разясни положението ми - в личен план - и ми показа какво е моето Място на планетата и защо не можах да живея Нормално.Изобщо ми разясни В какво точно живея. Благодаря Вим Вендерс за разбирането,C
Само да отбележа, че намерих това място десет години по-късно, защото ей сега гледах филма. Да кажа още, че кажи-речи от пак толкова години не съм изтрайвал филм открай-докрай.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД