"Раят на другите"

<p>Можем ли да се смеем на всичко? Да, но не на всички, както казваше Пиер Депрож. Американските издатели го знаят - онези, които отказаха да публикуват първия роман на Джошуа Коен през 2005 г. Мотивът? Прекалено провокативен. <em>&ldquo;Някои се страхуваха от скандал. Беше в разгара на полемиката около карикатурите на пророка Мохамед в датската преса&rdquo;,</em> обяснява Джошуа Коен. Каква е връзката между рисунките и първия романен опит на един 25-годишен автор?</p> <p>Издадена в крайна сметка през 2008 г., книгата му &ldquo;Раят на другите&rdquo; разказва за смъртта на малко еврейско момче при самоубийствен атентат в Ерусалим, което по погрешка попада в рая на мюсюлманите. Божествена засечка, чийто генезис днес 34-годишният нюйоркски писател, който бе в Париж, обяснява така:&nbsp;<em>&ldquo;През 2001 г. по време на втората интифада в Израел, братовчед ми и двамата му сина загинаха при атентат в централната част на Ерусалим. Бомбата избухна в една пицария от американска верига за бързо хранене. Това беше шок за семейството ми в Израел и САЩ&rdquo;.</em></p> <div> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Пътуване в едно абсурдно отвъдно</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Травма, прогонена с написването на един монолог: 10-годишно момче, намерило смъртта си в ръцете на друго хлапе, опасано с експлозиви - <em>&ldquo;дойде да ме взриви, защото беше от своята страна, а аз от моята&rdquo;</em>. Красивото и ужасяващо видение на тези две вплетени едно в друго деца, произтича от един прочут медиен епизод: срещата на Арафат, Клинтън и Рабин през 1993 г. по време на подписването на споразуменията от Осло. <em>&ldquo;Те си стиснаха ръцете - и имаше един невероятен момент, в който пропуснаха да се прегърнат. В крайна сметка, те се отказаха. Жестът би бил прекалено фамилиарен и пълен с политически последствия&rdquo;</em>.</p> <p>Приключенията след смъртта на разказвача се развиват в едно абсурдно отвъдно. <em>&ldquo;С премазани крака&rdquo;, &ldquo;разкървавен нос&rdquo;</em> и <em>&ldquo;разбита уста&rdquo;, </em>Джонатан Шварцстейн започва пътуване а ла Луис Карол в търсене на Аллах и на собствената си идентичност. По пътя среща изненадващи герои: летящи прасета, нацисти, американски туристи и <em>&ldquo;тяхната безформена сланина&rdquo;</em>, Прометей, Елизабет Тейлър, Спайдърмен, равини - както и много персонажи от Корана до Библията. Сред тях е и пророкът Мохамед, който трябва да пренесе детето в онзи Еден, който е подходящ за неговата вяра.</p> <p>С което и да шокира ревностния вярващ, лишен от чувство за хумор. Възпитан в еврейската вяра, от родители, родом от Източна Европа, Джошуа Коен смята, че <em>&ldquo;една религия не е зряла, ако не толерира богохулството&rdquo;.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44973_WqipI9A9liNkekEiTb32v0FItliDwO.jpg" /></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Сатира а ла Уди Алън</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>&ldquo;Влиянията върху мен произтичат както от Корана, така и от Тората, от израелските поети до арабската средновеквна литература. Целта бе да срещна тези различни култури на общия чернозем на езика. Разбира се, английският е империалистически език пар екселанс - езика на финансовия капитализъм, който прави бизнес навсякъде по света - но той въплъщава също един melting-pot ( топилня), богат с всички култури, които се изразяват чрез него&rdquo;</em>.</p> <p>Всъщност при нашата среща писателят засвидетелства една колкото шеметна, толкова и еклектична ерудиция: облегнал се на големите европейски автори, като Кафка и Томас Ман, на които се възхищава, той не се колебае да се впусне в критика на Тората, от която знае цели пасажи наизуст.</p> <p>CV-то му потвърждава впечатлението, че е малък гений: шест години в чужбина (като репортер в Москва и Берлин на <em>The Jewish Daily Forward</em> и <em>Harper&rsquo;s Magazine), </em>още няколко, посветени на китарата в пънк и джаз групи, след това превод на еврейски текстове, между другото той е автор на осем книги, сред които <em>Witz, &ldquo;осемстотин страници за последния евреин на земята&rdquo;, </em>и един том с новели за &ldquo;Макдоналд&rsquo;с&rdquo; и порнографията в интернет. Издаден през 2012 г., този сборник, озаглавен <em>Four New Messages,</em> бе избран за книга на годината от &ldquo;Ню Йоркър&rdquo;.</p> <p><em>&ldquo;Засегнат съм от двойно юдео-американско проклятие&rdquo;: самоуважение и работохолизъм. Впоследстивие не правя нищо друго, освен да пиша&rdquo;</em>. &ldquo;Раят на другите&rdquo; е текст, който не може да бъде категоризиран: по своята форма и слово, бекетовото скитане на героя принадлежи колкото на философската приказка, толкова и на поемата, фантастичната фабула и сатирата, акцентирани със смешки а ла Уди Алън.</p> <p>Отказът да се затвори, ето това е може би тайната на Джошуа Коен, смисъла на неговите постоянни игрословици, каламбури, разбити клишета, чийто жизнен сок извлича. А също и най-добрият начин да избяга от войнствените гета на религиите.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44973_yRTe0saCWQ0f2ram3y8SzwcRLL5adn.jpeg" /></p> <p><em><strong>Джошуа Коен</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>&ldquo;И там аз не знам защо се обръщам, но го правя.</em></p> <p><em>Едно присъствие. Нечий дъх във врата ми, моя Аба би казал задната част на главата.</em></p> <p><em>Обърнах се към момчето, което се обърна към мен, то тичаше с широко разперени ръце.</em></p> <p><em>Той се обърна и момчето влезе вътре.</em></p> <p><em>Кожата му, гълъбово бяло, очите и черните коси, може би преждевременно набождащи мустаци.</em></p> <p><em>Дразнеща манна небесна, това ме гъделичкаше, караше ме да се смея, сякаш се прегръщахме или така изглеждаше.</em></p> <p><em>Той ме улови с ръце, не знам защо, но и аз направих това, също го улових с ръце.</em></p> <p><em>Двамата се стискахме силно. Падаме един върху друг. Усещаме, че сме едно цяло и падаме. Чувстваме. И се притискаме.</em></p> <p><em>Затворени очи, притиснати един до друг - като лимони.</em></p> <p><em>И след това те експлодират.</em></p> <p><em>Името на едното момче беше негово, името на другото също беше негово. Същата възраст, десет години тогава или горе-долу. И двамата са мои сега.</em></p> <p><em>И в същото време ничии.</em></p> <p><em>Но сме далеч от въпроса къде е това тук, близо или не, &nbsp;дори и без да ни вълнува защо.</em></p> <p><em>Отговор: умирам.&rdquo;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> </div>