Работен ден

Нацията стагнира. В същото време търпи един шут за министър-председател, едно селяндурско мекере за Президент, някакви Федоски за председател на НС и пр. и пр. За съд, прокуратура и следствие е просто жалко да се говори - филиали на мафията. Тези чутури, обаче, пак се гласят да спечелят изборите. И имат голям шанс да го направят. А избиралците цъкат с език - как така, защо сме на този хал, защо не е както в Загреб поне ? И отиват за гъби или викат по Костов у-у-у. Подпомогнати нашироко, разбира се, от всякави медийни какавиди като Дачков или Ваксберг от този сайт, примерно, собственост на мафиота Ал.Петров. "Журналисти", на които се плаща с пари от рекет, наркотици, проституция, и което те много добре знаят. Дали това оправдава чалгосаните избиралци или те просто си харесват този начин на живеене ? Не ми е известен автора на статията, но бих го попитал при пръв удобен случай дали му плащат този материал и дали му е известен произхода на получените пари. Иначе безспорно прави добро впечатление с готовността си да се труди на строежите.
А дали ще го направи? ("...готовността си да се труди на строежите")
Toма не се връщай в Перник, нали София ти е най-любимия град на планетата:)
Ели, точно това ли е важното в случая ? Решежирах малко в Интернет за Т.Марков. Това е талантлив човек, очевидно. Поет. Трагично е когато такива хора са принудени да свързват двата края, да мислят ежедневно за насъщния. Не казвам, че трябва да са в охолство, а просто да не се чувстват застрашени от неща, които в Европа още през 17 век са забравени. Sorry, ако съм го засегнал за заплащането на статията му. Аз не разбирам много от поезия, но когато бандити, какъвто е собственикът на сайта тук, заплащат на поети, нещо неприятно се завърта в стамаха ми. Успехи, г-н Марков !
Ужасяващо! Поредната поръчкова глупост, написана на кило ракия. Примери: "Финансовото ми състояние, доскоро съвсем задоволително, напоследък хич не ме очарова. От касата божоле, която ми подариха, са останали само две бутилки." - бе на теб финансовото ти състояние в бутилки божоле ли се измерва? Или ти плащат в алкохол? "А иначе не е като да съм седнал и зяпайки, да лапам мухите." - до момента друго, освен лапане на мухи, от теб не сме видели. "Супермаркети ли да започна да ограбвам? Не мога." - да, дори и за това не ставаш. "Говорих с приятели, имат строителна бригада и днес отивам да мъкна чували със строителни отпадъци... Сега се налага да изляза..." - абе, уж с ентусиазъм си готов да идеш да мяташ чували с боклук, а в 10:16 (час на публикуването) си още у вас... Голяма работа ще свършиш. "Когато чуха какво искам да направя, приятелите строители се хванаха за главите." - да, защото знаят, че нищо няма да свършиш, само ще си пушиш цигарки и ще говориш глупости полупиян. Все пак успех с новата работа - ще изхвърляш сам себе си...
Г-н Смотания Морков явно има нещо с Боко Тиквата, или Бойко - Картофения Джо... Но няма значение... От сега виждам как добре ще си живеят върху тленните останки на "преживе мъртъвците"... Хаирлия да им е!
Оптимиста, нищо общо нямам с Боко Тиквата, той просто ме отвращава. Ти имаш ли нещо общо със Смотан Морков (познат още като Тома Марков)? Той също ме отвращава.
Sin, аз съм на малко по-друго мнение относно таланта на г-н Марков. Явно не съм само аз на такова мнение, защото вече в началната страница под статиите му не изписват името на автора. Ако беше написано от кой е въпросния материал, изобщо нямаше да го чета. Стига ми толкова от "таланта" на г-на.
Наскоро ми направи впечетление в нета,че в други държави,например Русия,коментиращите се отнасят с толерантност,доза уважение към възможните си събеседници или опоненти в диалога и спора,ако има такъв.В нашите блогове,сайтове и ел.варианти на вестници и телевизии,така нареченото репчене между задължително спорещите, излиза в необикновенно високо процентно съотношение,в пъти над нормата за диалог спрямо тях. малко не ни достига да се хванем за шийте,което за късмет не се случва в действителност,когато липсва катализатора на виртуалното пространство.Тогава виртуалните ни(може би неустановено окончателно до момента- в процес на развитие) словесни и мисловни възможности получават лесен шанс за изява,но не трябва да е за сметка на този нормален тон,с който надарените със словесност човешки същества , единствено могат да осъществяват диалог.Това заплашва да се превърне в национален феномен,като начин на говорене (?) и мислене.Явно сме в процес на установяване на благородната прослойка,до сега нямала шанс за реализация.В спора се ражда истината,но не и ако има дисхармония.Подобно е на хоровото пеене,и там има диалог.. А сега за статийчето,тези 10-20 реда не могат да съдържат много сложна за разбиране истина и съответно са лесни за крит.анализ.Но защо да се прави,освен ако няма и друга цел ,засягаща конкретните 20 реда,както е и в случая:- носенето на чували с отпадъци е повече от похвално,защото би могло да е признак,индикация за жилавия и гъвкав характер на автора,който не се срамува да слезне от пиедестала(тип направи си сам) на невероятно надарен артист и поет.Вярно е ,че трябва умело да се балансира между позата на епичния драматизъм и ухилената физиономия на всеядния опортюнист,за да може да бъде и по-релистично изграден образа на страдащият бард.Реалистичен дотолкова,че да може да бъде допуснат тук,на тази висока трибуна,в контекста на политическите realms.Лошото е ,че без да искаме,случайно забелязваме наличето на явно временна творческа криза.Не че е изпаднал в състояние на безидейно вцепенение,просто идеята за обир на супермаркет е кулминацията и естествено,закономерно следваща фабула,допринасяща за драматизма на повествованието.Няма нищо лично.Понеже не знам какво е да се живее в Словения,нито какво е божоле,няма да мога да коментирам доколко споменаването им допринася за повишаване на напрежението и динамиката в разказа.Но е очевидно,че снимката на негово пре-миершество е заредена с такава. Апропо:Sin,отворен съм за предложения и информация-кои вестници да четем.не знам дали тук в Гласове намираш всичко което ти трябва,съдейки по почти перманентното неудовлетворение(меко казано)...Е,със здраве!
първия работен ден в живота на марков... то се видя, че като писател никаква работа не свърши, поне малко чували да намята...
"Твърди се, че съм умен, доказан професионалист." - ама кой е тоя, дето твърди подобни работи?! "И аз съм като вас, в България не се чувствам като в Словения, да не говорим за по-смели мечти, засягащи още по-превъзходни места за живеене." - а нещо по въпроса направи ли? Или само си мечта? Какво стана с Люксембург? Ами Хамбург? А Ирландия?
Невярно е съждението ви, Vorko. Четете си на воля руските вестници и не докосвайте с лапите си нито Словения, нито божоле - не е за вас.
Разбира се, божоле (което между другото е едно нескъпо леко червено бургундско вино, каквито подобни у нас има(ше) по-добри) заслужава само Костов. Сяда значи Костов... не, първо отива до мазето и взима бутилка божоле. Прашна. После се връща, сяда в любимото си кресло стил ампир, отваря бутилката, налива на Sin и на себе си, обляга елегантно мъжествена мургава ръка на масичката в стил бидермайер до него, вдига своята чаша, разглежда я с леко премрежен поглед, отпива съвсем пестелива глътка и отронва към Sin: - Sin, какво мислиш за демократичните тенденции и европейското бъдеще на България? Sin отговаря: - Другарю Костов, според мен никакви демократични тенденции и никакво европейско бъдеще на България не е възможно без вас! И така нататък. Друго си е божоле. Шикозно някакси. Памидът (подобно вино) е просташки. Божолето не е. Даже може да се каже, че божолето е много демократично вино. Един друг демократ блогаджия например го опитва с бри, камамбер и жамбон. Дълго мислихме какво ли беше това сирене жамбон, откъде ни е познато, и накрая стоплихме: Боже мой, тая заплеснатост нашата, ами че това е шунка на френски бе, никакво сирене не е. Но виж, демократите не ядат шунка, а жамбон! От кого беше "Пази, Боже, сляпо да прогледа!"? :-)))))
Тия съвсем откачиха. Още малко цяла поема ще ми посветят. Разбирам, много съм гаден. Обаче, другарю Шепот, аз не си падам по вината. Вие сте в грешка, сменете чипа. Аз съм повече по биричката. Този чип, който носите сега, ще ви скапе много бързо. Вие просто видимо оглупявате. Reset и reboot ( не е лодка ) !
Айде сега, толкова каси вино не са ни скапали, сега, видите ли вие, сме щели да се скапем. За гаден не знам, не съм ви нито виждал, нито пипал, но сте куриозен исторически факт и не поема, ами книга заслужавате да ви се посвети. Вие сте единствения останал толкова кух истеричен файтон самоповярвали си менте сини аристократи, който (файтон) се друса и пуска сини балони, белким някой им се хване. Тая книга после да се дава на децата да я прочетат и да им се казва: "Нали прочете, ако не слушаш, ще станеш като тия чичковци!" Ама хубави деца имаме де, и умни, може и да не се наложи. В такъв случай оставате неувековечени. Освен с интеграцията на Костов в обществото. :-)))))
Sin, видяхте се натясно и започнахте да раздавате диагнози. Аз пък не смятам, че сте гаден. Смятам, че сте превзет и повърхностен. Превзет - айде на божолетата, решежиране, ау! Повърхностен - нищо не сте чели от Марков, ама щом той казва, че е поет, според вас е талантлив. Преди да ми отговорите, Initialize, ще ви помогне да се държите нормално.
Може и да съм повърхностен, не знам. Писах вече, че никога досега не бях чувал името на автора. А и не съм спец по поезия. Но видях в Интернет, че е издавал книги. С позия. Обаче не приемам да съм превзет. Между другото, никога не съм виждал бутилка божоле. Досега си мислех, че е някакво луксозно вино. А думата "решерширам"( rescherschieren ) идва в случая от немски, който ползвам много често. Думата няма анолог в българския, според мен, и се е наложила в жаргона.
Тая пък дума, дето била се "наложила в жаргона", за първи път я чувам. Но веднага се сещам, че на френски (тъй де, държавата на божолето) има два глагола, и то именно - chercher (шершЕ - търся) и rechercher (рьошершЕ - също търся). Преводите, или по градскому казано, "аналозите" на тези думи са следните: търся, диря, издирвам, потърсвам, подирвам, попотърсвам и други производни според контекста. (Ха! Каква изненада, нали?!) :-))))) Какво му се развикахте на човека по-долу да не пипа божолето, че не било за него - демек, тъп русофил, прекалено прост за божоле - като дори не сте го виждали? Божолето. Пък и човека. Вино, с което Тома Спространов, не, ами другия, какъв беше, кокетничи, че и той е по-така, не като простите българи. :-))))) Обикновено бистро и леко червено вино, нещо като нашите памид и мерло, които са около 5 лева бутилката в магазина. На селските празници във Франция се лее с бурета. Виното, с което френският селянин сяда да вечеря, като се върне от нивата. Разбира се, не е лошо вино и който гражданин иска, също може да го пие, не е срамота да си го държиш на масата, но нищо особено. Напишете в коя да е търсачка beaujolais и по сайтовете ще видите по колко се продава - сигурно масовото е между 10 и 20 лева, което като се има предвид разликата в стандарта, не отговаря дори на наши 5 лева, а на 3-4. Това е божоле.
Sin, превзет си: http://en.wiktionary.org/wiki/recherchieren Можеше фрийли да юзваш бългериънски ворт, ако мих ферщеенваш какво мьохтвам да ти загвам.
Виното не е това, което си мислят хората, които не пият вино. Виното е нещо като музиката. Професионалните музиканти без големи доходи слушат с две колони. Снобите си купуват апаратура за 10 000 долара. Само че оная флейта, дето има два тона в половин час, първите ще я чуят, а вторите не. Едно време много познавачи на вино си купуваха виното, на което пишеше само "Червено вино" и струваше 1 лев, защото беше хубаво. След средата на 70-те години се развали и престанаха. Почнаха да си купуват от бай Генчо. Същите хора ще оценят обаче едно скъпо вино, ако има. Който иска да се покаже какво пие, и за 2, и за 200 лева бутилка да му дадеш, все тая - нещо там ще пие. Ако обаче искаш да се представиш за голяма работа и ще ти идват за кратко на гости някакви бизнесмени, от които разчиташ на важен договор, можеш да се примолиш на някой скъп хотел-ресторант да ти дадат една празна бутилка от "Шато Лафит Ротшилд" за 1000-2000 долара, да налееш вътре съдържанието на някоя една бутилка мерло от бакалията и ако си добър актьор, ще им вземеш акъла. :-))))) Ако те хванат, също има изход. Ще кажеш: "А, ама аз с тая бутилка пия от 1972 година. Нея пихме тогава през нощта в един парк в Тулуза, където Мадлен за първи път ми каза, че ме обича. Разделихме се преди два месеца и още не ми е минало." И пак ще им вземеш акъла. :-)))))
Хубав лаф се е заформил тук за божествената напитка :)))-виното не специално божолето. Sin,издавал бил книги, а някой купувал ли ги е? Щото и бай Тошо издаваше книги:)))).
За купуване не знам, но е подарил един екземпляр от роман на някаква жена, обаче какво е прочела тя вътре, не ми е удобно да го напиша, все пак има дами. :-))))) http://www.webcafe.bg/id_1579217495_Topkite_na_Moysey
Мдаа. Но според мен авторката ползва по грешен начин цитата, за да илюстрира тезата си. Самият факт, че се пишат и публикуват подобни вулгарности и отгоре на всичко някои да смятат това за литература доказва посттоталитарното сборище.
В България никой не се издържа от поезия. Тиражите на поетични книги са символични. За прозата не знам, там информациите са противоречиви. Марков вероятно разчита предимно на хонорари от списания, за които пише текстове, и на включване в някакви проекти (например сега работи с Пловдивския театър за някаква постановка). Чудно ми е, че доскоро обявяваше проекта "бърза литература" за свръхуспешен, а сега казва, че нещата не се получават. Толкова ли бързо се отдръпнаха читателите? И изобщо имало ли ги е, или книгите са се пласирали само в приятелския кръг на бързите литератори? Черпя с първокласно вино (но не божоле) всеки, който ми разкрие тази загадка.
Вероятно само Тома Марков знае какво е бърза литература. Хубавата обикновено се пише бавно и също така се чете бавно. Има някаква бърза литература в "Жанет-45", но това са числом и словом 3 книжки, от които две от един и същи автор. Може да не е потръгнала поредицата и издателството да е решило разумно да си остане при бавната литература. :-)))))
Не ми се ще дори да коментирам цитирания пасаж от книгата на Марков. Такива неща приказват само пубери, които аха да пробват от това, дето още не са го познали, ама са им отказали. Явно не всички знаят що е то бърза литература. Ако имат време за губене и нерви за хабене, могат да попрочетат архива на в. "Новинар". Там г-н Марков има публикувани още гениални творения, които могат да накарат мюсюлмани да се кръстят. Но ако искат да прочетат резюме (също и за други литературни изцепки), ето им едно: http://www.monitor.bg/article?id=167383 А ето как се е изявил г-н Марков преди месец. Всъщност предъвква същите дивотии, които повтаря от половин година насам. Марков, Listen как сричаш!
Извинете, ето клипа с оригиналното заглавие, което беше повод за завършека на предишния ми коментар: http://www.yidio.com/-/id/1444918771
Прочетох из нета какво казва Марков, че е бърза литература, но пак нищо не разбрах. Единствено ми стана ясно, че някакви хора мислят писането за лесна работа, а едновремешните бръщолевения на келеметата от Попа, "Шапките", "Ялта", "Колумбия" и "Бразилия" (защото там имаше и чувствителна бройка не-келемета) вече се смятат за култура. Съгласен съм с Митко Новков, че тези хора се стремят само към някаква показност, но той пропуска, че те НАИСТИНА си вярват, че пишат литература и се опияняват, че са писатели. Човек може да е чул някакви имена като Аполинер и Елиас Канети, но това не урежда нещата. А трябва и образование - да ти обяснят, да научиш, да проучиш кой как е писал, какво е направено досега, за да се равняваш по него. И, разбира се, откъде идваш, какво са те научили, че са ценности. Друг важен въпрос е какво искаш да кажеш. Ако искаш да кажеш само каква е тъпа тая, каква курва е оная и колко е скапано всичко, ще си останеш на едно недопито виетнамско кафе в "Ялта" (в преносния смисъл) и край. Какво става по улицата, може да е много ценно и художествено, но може и да е пълен бълвоч. От видеопредставянето на Марков разбрах главно, че имал големи разходи и пишел романи за пари. Колко и какви - мога и без това, доколкото прочетох тук-там какво е. Ето тук има едно забавно нещо: http://noushawitch.blogspot.com/2007/12/blog-post.html Най-долу: Да разбирам, че: Бързата литература ражда стилово трудно оценими сценарии за реалити-шоута, в които се интертекстуалства на воля с важен контекст. Благодаря за внесената яснота! :-))))))))))))))))))))) Това момиче пък, Елена Кодинова, е обяснило ясно, че и е мъчно, че няма хубава литература, също и защо й е мъчно и каква литература иска да прочете, но отдолу съвсем неразбрали я правят на нищо. http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3019&sectionid=5&id=0000902 Това е положението. Хората ще задоволят любопитството си какво пише в тия книги, ще установят, че не им се чете кой кого наебал (съвсем текстуално написано), коя е курва, кой се напил, че всички са педераси, само авторът е красавец, и ще се приключи с тези експерименти. :-))))))))))
до Един: ти даже си се прецакал да напишеш коментар :))) Интересни неща се случват, когато хората четат текстове на Марков - дори да не са чували за него, много бързо се ориентират в "творчеството" му. Много бързо разбират що за птица е и що за изкуство прави. Много благодаря за статията на Елена Кодинова. Не го бях чел, защото не го бях срещал из нета. В него открих доста неща, които сам твърдях в собствените си коментари под текстовете на Марков във в. "Новинар" по отношение на бързолитературната простащина. Това е простащина, опитваща се агресивно да се наложи като изкуство, като култура, като модел на поведение, дори като набор от ценности. А това е доста плашещо. Колкото до самото изкуство, което Марков прави: Марков, алкохолно-наркомано-непукистично-ебящата-вулгарноприказваща тенденция и мода в литературата отминаха малко след средата на 90-те. Беше интересно за малко, след това списания като "Аспирин Б" умряха, а "Егоист" тръгна по нанадолнището на собственото си падение и това на авторите, списващи в него. Вестник "Шепоти", намерете текстът на Марков за списание егоист в "Новинар". Там ще откриете интересни неща, които, сигурен съм, никога не бихте очаквали да прочетете.
Да, мерси, ще го потърся. Има и един поколенчески въпрос. поколението, което беше на двайсетина през 70-те, имаше останали сериозни части от буржоазно културно възпитание (в зависимост от произхода, разбира се). Това беше и времето, когато никому не би хрумнало да прави изкуствен плодов сок. Никъде по света. Затова нещата се движеха по една възходяща спирала на търсения. Естествено, модерното винаги се появява, но то е друго модерно - модерна форма, модерен изказ, но ценностите същите. Те винаги са същите вътре у човека, но когато никой не го е научил и знае само улицата, уискито и "Долче и Габана", той мисли, че това е животът. Другите псуват, имат пари и са добре. Те се изразяват. И аз се изразявам така, значи съм писател, защото описвам живота. Я! Ама верно ли? Егати живота. Писателят е много зависим човек. Зависим от живота. Той няма какво друго да описва. Дори да измисли, трябва да преработи нещо, което вече знае от живота, и или да го утвърди, или да го отрече, или просто да го опише. Дори фантастиката е такава в един по-отдалечен смисъл. (Ако човек не копнееше да се гмурне и да види какво има на 300 метра дълбочина, Жул Верн нямаше да се сети да го опише.) Значи - както живееш и каквито са ти интересите, за това и пишеш. Стайнбек пише за Док, който е учен, но пише и за приятелите на Дани, и за неуспялата проститутка Сузи, по-свястна от всичките заедно. Може да се интересуваш от други общества, но това, което си ти, е в теб. То е, което прави да виждаш в хората и събитията повече от повърхността. Сега, следващото поколение, вече не работи, всичко е готово, и за него животът се състои в показване на себе си. А то, когато твоето себе си е бедно, не е красиво за показване. Но ти не го знаеш, смяташ, че е хубаво - щом около теб са такива и се харесват, трябва да харесат и теб. Само пропускаш, че това е, което ТИ знаеш, но не и което другите знаят или искат. Те са били на работа и искат с книгата да отидат в друг свят. А ти им говориш за някакви алкохолици, курви и че всичко е скапано. Имайки предвид това около теб. Животът е скапан. Решил съм, че като писател главната ми задача е да пия "J & B", и затова трябва да съм богат. Но понеже не ми плащат за това, което правя, обществото е скапано, не цени писателите и нямам за "J & B". Някаква такава логика... Животът предопределя какво да пишеш и ако интересите ти не се простират по-далече от механичния живот на улицата, си оставаш там. Противоречието между изискваните ценности от литературата, за да е литература, и житейския материал заслужават цяло изследване, но ясно, конкретно изследване без тълкувания, а само факти и очевидни заключения. Без консерватизъм и традиция културата няма да може да бъде спасена. Ако Шекспир е нещо като ранг Бетовен, Стайнбек и споменатият от Кодинова Фаулс са ранг Дебюси и Равел, Емил Ажар и кой наш... да речем Евгени Кузманов, са ранг Пинк Флойд, а сегашните кой ранг са? Може би Цветелина и Алисия. А какво ще правим, като хората искат литература поне от ранга на "Пинк Флойд", ако не може повече. И те душа носят, и те искат да им е хубаво на нея (на душата). Ще видим. Като им откажат тук-там да ги публикуват и като нямат да продадат имоти, за да се публикуват сами, и ще се умирят. Завършвам с цитат от ненаписано стихотворение от Тома Марков: Аз стоя и гледам през прозореца, през който гледам през прозореца. :-))))))))))
Прочетох го. Да извадим от читанките Вазов и да сложим "Егоист". Майчицеее... Ето това не му харесвам на малоумието - че никога не пита къде да се настани. За поколенията. Има един случай, който угасна по-достойно. Той се казва Волен Николаев. Познавах го през 70-те. Беше ми антипатичен и се ползвах с пълната му взаимност. Той на мен - защото беше фръцлив, аз на него - защото бях саркастичен и все гледах настрани за нещо по-интересно. Волен обичаше и известни имена, къде от литературата, къде от популярната музика или нещо друго известно. Бил на гости там, познавал онзи. Но повече литературни имена. Баба Дора си падала по млади момчета. Да бе, само ми е до баба ти Дора, чунким си нямам моя работа. А кой ще ходи по купони да проучва живота, кой ще пие, кой ще ухажва моите мадами? Зает съм до ушите с тези важни световни дела и изобщо не ме интересува ни баба ти Дора, ни баба ти Елисавета, ни някоя друга такава. Ако ще пиша, няма да пиша като тях, а като... хехе... като Джон Фаулс (какво съвпадение с Елена Кодинова, но тя е след мен). Ще ги помета всичките, само да взема засилка. Добре де, ще я взема тази засилка, нека първо да се науча, не ме притеснявайте. А той - баба Дора. Но Волен беше много интелигентно момче. И също така здраво - широки рамена, тесен ханш, прав гръб. И нещо уж пописвал. Не знаех какво. Мисля, че не пиеше. Не съм го виждал и с момиче, поне аз не. Не ми се струваше да търси онази с тихото плътно присъствие, което да запълва пространството и същевременно да ти оставя пълна свобода да разполагаш него както намериш за добре. Не зная какво търсеше и дали изобщо търсеше нещо. Дълго време не го срещах никъде. Само започнах да чувам по радиото: "Текст - Волен Николаев". Казах си: "Ха! Това добре. Значи все пак... хм... може да е продължил да учи и да пропише наистина. Засега все е нещо, пеят му текстове. Някаква улица... или някакъв прозорец..." Както казах, беше интелигентен. Видях го пак чак към средата или края на 90-те. На улица Ангел Кънчев. Излизаше от един вход и влизаше в съседната бакалия. Широките рамене вече ги нямаше. На тяхно място имаше тънка тениска. Бялото на очите беше розово. Походката беше занесена и някак тънка. Знам какво е пиене от няколко дни. И аз съм го правил с приятели и приятелки. Това не беше пиене от няколко дни. Подготвих се да не го забележа и на няколко метра преди да влезе в бакалията много усърдно започнах да търся нещо из джобовете си, все едно какво. Беше излишно. Изобщо не ме видя. И така до миналия месец, когато прочетох в "24 часа", че е починал. Тук. Разбрах че преди това е бил в Германия, но не пишеше какво е правил там. И по едно време забелязах, че старата ми антипатия е изчезнала. Нямах представа кога си е отишла. На нейно място имаше искрено съжаление, че е приключил така. Защото от него можеше да излезе нещо повече. Какво повече от няколко или малко повече текстове за естрадни песни? Както казваше един мой приятел, който също си отиде рано, но още по-рано: "Мила моя, аз съм тоя, на когото ти си своя." Колко повече? Толкова, че да се изрази наистина и да му е хубаво със себе си. Повече не беше необходимо. А от вестника ме гледаше снимката не на Волен от 70-те, а от 90-те на улица Любен Каравелов. Само че със сако. * Това, разбира се, е само един детайл. Но той показва как свършват хората, когато се увлекат по външното, по показното, и не се стараят да запазят себе си. Колкото може. Както обичам да казвам, всички ще умрем. Какво обаче става сега? Волен умря на 55 (?), защото все пак го е държала старата култура, старите норми, старите понятия, старите ценности, но той не се е съобразил достатъчно с тях. Това е негово решение и никой не би могъл да му попречи. Кое сега би държало тези, които вече нищо старо не ги държи? Тъжно...
Не мога да разбера защо това нарочено за поет същество все още го публикуват където и да е. Единственото на което попадам от него са обяснения колко е велик, но пък прецакан от тая държава. Чудя се не се ли усеща, че изглежда все по-жалък?
Ето, Тома, как се пише. Впрочем, става дума за вас. КАРТИНА (Подарявам на Фредерико Гойя в знак на това, че единствен може да го разбере) Погледай, Гойя, ще ти нарисувам едно хоро от живи скелети, което виждам и сънувам на мойта муза по повелите. Душите хорски са в ръцете ми! И с тези линии единствени ще ти разкажа как през времето ний луди сме били, но искрени! Погледай изкривени челюсти! В едно око звезда зловеща, ръце със нокти на безделие, които носят бели свещи!... Погледай глупостта на разума на скуката във пипалата, очи, в съмнение премазани на мекотелите в телата! Погледай как смехът изражда се в усмивките им разкривени, погледай как в плътта им жаждата превръща гении в кретени! Погледай изроди на смисъла!... Обесените в тишината деца на болката, увиснала във ноктите на Сатаната! Погледай скулите, изсмукани от алчност, смесена с амбиция! Погледай черепи пропукани! И дрипавата смърт по жиците, разкапана, в ръце люлееща една глава с коси изострени, с очи обърнати, белеещи, и с устни кървави от просене!!! Главата моя или твоя е? Хорото се е разпростряло... Главата знае много, Гойя, затуй сега е много бяла!... И в тез души-лица развихрени, които пред Олтара сложихме, ний бяхме всъщност много искрени, а обвиниха ни в безбожие... Нагоре се издигат стонове... Надолу падат зли проклятия... И потреперват чак потоните като отхвърлени обятия!... Погледай, Гойя, кръв в перото ми чертае болните фантазии... Пробожда то докрай окото ми и ослепява ме Омразата. * Засега няма да ви казвам коя е. Скромно момиче, което не иска да се печати. А може и да поиска: при огромните хонорари на "Шепоти". Петдесет долара на строфа. АДМИНИСТРАТИВНО Из папките ми със документация изпадали са беззащитни стихове. Каква ирония! Какви овации! А преди туй било е много тихо... И папките ми със документация сега бездушно празни ще останат, но все едно - към буквите в хартията претенции, знам, плъховете нямат! Творбите не с фанфари отличени са, за тях ушите само са мерило. Но може би едно стихотворение от плъховете ще се е укрило? Документирайки, да съм пропуснала, да съм забравила, че съществува, и в протокола недебел на чувствата отново беззащитно да изплува... И може би ще може, без претенции, едно ухо ще може да го чуе, и сред клишета, лозунги, тенденции, отново в нас стремглаво да нахлуе!... Из папките ми със документация изпадали са дишащите стихове... Каква ирония! След туй овации. А след това ще стане много тихо...
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД