Повечето от големите имена на европейската литература в периода между двете световни войни вече са влезли в чистилището на книжарите и днес имат по-скоро място при позоваването на съответната епохата с нейните страсти, мъдрост, лудости, спорове, отколкото сред настолните книги. Творчеството на Стефан Цвайг избягва напълно тази съдба. То е нова манна за издателите.
<p>Едва попаднали в публичната сфера авторските права върху творчеството му в началото на 2013 г., 71 г. след самоубийството му в Бразилия на 22 февруари 1942 г., във Франция се появиха много нови издания - на "Фламарасион", "Робер Лафон" и особено престижната колекция "Ла Плеяд" на "Галимар". Продажбите скоро отговориха на тази издателска треска. Стефан Цвайг се чете много, доказателство, че продължава да говори силно на нашите съвременници. Във Франция той е най-четеният чужд писател след Шекспир и Агата Кристи през последното десетилетие<span>.</span></p>
<p>"Шахматна новела", последната творба на писателя преди самоубийството му заедно с Лоте, младата секретарка, станала негова жена, е продадена в един милион екземпляра - само в джобен формат, а "Хаос на чувствата" - в 400 хиляди.</p>
<p><em>Това е литература, способна да приласкае случайния читател и да развлича култивирания, което означава много читатели</em>, казва един от почитателите на Стефан Цвайг на въпрос защо харесва хроникьора на старата Виена и на един отминал век.</p>
<p><strong>"Вечен чужденец"</strong></p>
<p>Дали заради привързаността си към кратките форми, които подхождат перфектно на днешното Туитър-поколение? Дали заради тази трескавост, която кара Цвайг да подхване света от всички страни? Без съмнение, но не само. Той беше несравним свидетел на нашата история и нейните трагедии в един век, разбит от войните.</p>
<p>Роден във Виена през 1881 г., този евреин аристократ, който беше винаги нащрек, ужасен от "всеобщата лудост" в навечерието на първия световен конфликт, трябваше да замине в изгнание в Лондон през 1935 г., а след това в Бразилия през 1940 г., за да избяга от нацизма. С което да се определи в своите скъпоценни мемоари - "Светът от вчера" (1942 г.) - като "вечен чужденец", изпълнен с носталгия по онази <em>Mitteleuropa</em> (Централна Европа - б.ред.), която е била за него последното ехо от една недостижима златна епоха.</p>
<p><strong>Трактат за страстите</strong></p>
<p>Но в перото на съперника на Фройд има също изгаряща треска, когато изследва бездните на душите, уловени в тяхното най-дяволско развилняване. "Демонът е маята, която кара нашите души да кипят, която ни приканва към опасни преживявания, към всички крайности, към всеки захлас", казваше Цвайг, забележителен хореограф на главозамайването, всеки един от чийто герои изглежда, че върви по ръба на пропаст.</p>
<p>Своя огромен успех той дължи на таланта си да очертае една индивидуална съдба в една съвсем малка книга. "Само моментите на криза имат значение в историята на един живот", казваше Цвайг.</p>
<p>Творчеството на виенчанина е внушителен трактат за страстите. Като бистра вода в сърцето на мрака. Като последен валс във виенския здрач, един изчезващ свят, в който се отразяват нашите собствени тревоги. Което изважда Стефан Цвайг от забравата, в която го държахме затворен в едни по-еуфорични времена.</p>
<p><img src="/uploads/editor/2505096.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>Стефан Цвайг</strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><em>По материали от www.franceculture.fr, L'Express.fr, bibliobs.nouvelobs.com</em></p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>