Педро Алмодовар: Страх ме е от принудително кацане

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Вашият филм е чудесен, радостен, чудноват, не така мрачен като предишния, &bdquo;Кожата, в която живея&rdquo;. Върнахте ли се към корените на своето изкуство?</strong></p> <p>- Това е връщане към корените, което иска моята публика. В Испания на улицата хората ме спират, за да ми кажат: &bdquo;А, Педро, толкова много се смяхме благодарение на вашите филми! Направете пак комедия, моля&rdquo;. И ето резултата.</p> <p><strong>- Добрата новина е, че сте се върнали към кодовете, които бяхте поизоставили: цветовете, музиката, веселието, своенравното, онова &bdquo;няма нищо сериозно&rdquo;...</strong></p> <p>- Вярно е, че последният ми филм, &bdquo;Кожата, в която живея&rdquo;, беше особено мрачен. Но както често става в моите филми, развръзката се оказва оптимистична. Когато героят на филма, който се превръща в младо момиче след множество хирургически манипулации, се връща при майка си, тя разпознава своето дете. За нея той не се е променил. Това е първата добра новина. Втората е, че най-накрая може да обича момичето на мечтите си, защото тя е лесбийка!</p> <p><strong>- А, чудният свят на Педро Алмодовар! В новия си филм говорите за хомосексуалността с много лекота.</strong></p> <p>- Никога не съм показвал хомосексуалността като проблем. Това е нещо, което е част от живота на моите герои, така както е част от моя живот. Откакто се занимавам с кино, исках да покажа удоволствието на сетивата, от които сексуалността &ndash; била тя хомосексуална или хетеросексулна &ndash; очевидно е част. Смятам, че сексуалността е дар, който трябва да умеем да отпразнуваме по най-естествения начин, като радост, а не като товар.</p> <p><strong>- Във филмите ви откривам акценти а ла Хичкок. Музиката напомня за тази на Бърнард Херман, любимия композитор на режисьора.</strong></p> <p>- Нормално: абсолютната референция на Алберто Иглесиас &ndash; който винаги е писал музиката за моите филми &ndash; е Бърнард Херман. В &bdquo;Любовници пътници&rdquo; музиката играе ролята на противотежест на комичните драми, които се разиграват по време на цялата история. Особено харесвам музиката във финалната сцена, където струнните инструменти подчертават деликатно развръзката на историята, напрежението и извънредността на ситуацията.</p> <p>- <strong>По същия начин костюмите, изглежда, са опора на съдбата на всеки от героите. Разкажете ни за тях.</strong></p> <p>- Само когато актьорите и актрисите са открили и пробвали своите костюми, прическа, грим... те могат да се потопят в кожата на героя си. Костюмите са истинска лична карта, те казват много за социалната принадлежност, вкуса, чувствителността, но според мен те нямат нужда да се придържат към някакъв реализъм. Те са метафорични. Мисля си например за Грейс Кели в &bdquo;Прозорец към двора&rdquo;, на Алфред Хичкок: дрехите й са изключително елегантни, докато приятелят й фотограф, в ролята Джеймс Стюарт, живее в доста скромна среда. Този гардероб подчертава, че двамата герои идват от различни светове, което прави още по-пикантно привличането им във филма. В моя филм портиерката се облича в &bdquo;Шанел&rdquo; <em>made in China</em>: тя е видяла елегантни жени, несъмнено им е завидяла и несъзнателно афишира своя социален стремеж.</p> <p><strong><img src="/uploads/editor/PILOTI1.jpg" alt="" width="620" height="276" /></strong></p> <p><strong>- Какво представляват тримата стюарди в &bdquo;Любовници пътници&rdquo;?</strong></p> <p>- Те образуват нещо като хор в антична трагедия. Въплъщават силата на ритуала. По време на един полет всичко е планирано. Всеки повтаря един и същи текст, изпълнява едни и същи жестове. Мисля, че това успокоява пътниците.</p> <p><strong>- Това, което ми се струва нещо ново във вашия филм, е начинът, по който засягате бисексуалността.</strong></p> <p>- Пилотът на самолета е бисексуален. Той има семейство, деца и... приятел, втория пилот. Той се чувства изключително виновен. В пилотската кабина вика дори жена си, за да й каже, че я обича. Тя е много учудена, защото това, което той не знае, е, че тя знае всичко, че го приема и всъщност не й пука... Общувах много с бисексуални през 80-те г., по времето на<em> Movida</em>, (движението <em>La Movida Madrile&ntilde;a</em> бележи повратна културна точка в Испания, започнала през 1975 г. със смъртта на диктатора Франко &ndash; б. пр.), когато много излизах нощем. Те нямат искания. Те са невидими, не са организирани и живеят между два свята, които много често ги отхвърлят, ако се разкрият. И тяхната драма, поне аз мисля така, е, че се чувстват завършени само в тази дуалност. Също така ми се струва, че бисексуалността е по-разпространена при жените.</p> <p><strong>- &bdquo;Любовници пътници&rdquo; басня за обществото ли е?</strong></p> <p>- Испанското общество преминава през ужасна епоха, най-лошата след възстановяването на демокрацията. Този самолет, който кръжи над едно и също място, е метафора за състоянието на испанското общество, което напълно се носи по течението. Кога ще се приземи? Къде? Кой ще бъде начело? Никой не знае, но всички мислят за това. Живеем в тотална несигурност, в страна, разяждана от корупция, неувереност, съмнение. Както и моите себеподобни, и аз се страхувам от принудително кацане.</p> <p>&nbsp;<img src="/uploads/editor/PEDRO-34.jpg" alt="" width="503" height="246" /></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>