Павел Атанасов: На суинг партитата всеки може да е Великият Гетсби

Павел Атанасов: На суинг партитата всеки може да е Великият Гетсби
Павел Атанасов и Димитър Драгнев са ентусиасти, които успяха да се промъкнат в задръстените с чалга нощни клубове и заведения и да наложат ритъма и стила на суинга. През есента на 2008 г. дуото (The Smugglers Collective) прави тематични винтидж партита и се оказва, че има ниша за този вид музика, танц и начин на живот, просто не е имало кой да я запълни. Музиката на прабабите и дядовците на днешните млади бе приета гостоприемно от тях. Суингът, наричан още суинг джаз или суинг музика, е музикален стил, който се развива в началото на 30-те години на миналия век. Според джаз музиканти от ранга на Луис Армстронг и Дюк Елингтън няма съществена разлика между джаз и суинг и джазът по принцип не може да съществува без суинг. През 1932 г. Дюк Елингтън прави композицията It Don’t Mean A Thing, If It Ain’t Got That Swing (Ако няма суинг, няма смисъл). Наред с музикалния елемент вечерите, организирани от Павел и Димитър, пробудиха и интерес към светоусещането, от което се заражда и развива тази специфична музика. Ежемесечните партита в София, Варна и Пловдив се превърнаха в традиционна среща на меломаните с очарованието на едни отминали, но прекрасни години за Америка. От октомври 2011 The Smugglers Collective дадоха начало на своя клуб, в който съчетават всички елементи на винтидж културата и предлагат на своите гости незабравимо пътуване във времето, в което танци, музика и мода от отишли си вече епохи, преживяват своя ренесанс за една нощ.
<p><strong>- Вашите суинг партита почти се превърнаха в мода. Ще успеете ли да се преборите с нашествието на чалгата, която взе да се оглежда и за фенове в детските градини? Изобщо има ли почва за суинга в България?</strong></p> <p>- Суинг, изобщо винтидж насочените партита, които организираме от над 5 години вече, наистина се радват на все по-голяма популярност за наша радост. Никога целта не ни е била да се &ldquo;борим&rdquo; с чалгата в България, просто това е един друг свят, с който нямаме никакви допирни точки. Все повече млади хора се интересуват от суинг музика, суинг танци и въобще от цялата култура, което само по себе си показва, че в България тази мода и този начин на забавление има почва и възможности за развитие.</p> <p><strong>- В едно интервю продуцентът на чалга певците Митко Пайнера сподели, че всъщност харесва рока, но в него нямало толкова хляб. Има ли бизнес в суинга?</strong></p> <p>- И в рока, и в поп музиката, и в суинга има хляб, така да се каже. Не е важен стилът музика или броят почитатели, а начинът, по който се работи. В нашата работа винаги сме се старали да изпипваме максимално детайлите и да работим колкото се може по-професионално. Това съответно се отразява и на крайния резултат. Когато нещо се прави с желание, умение и добро планиране, успехите са налице. И двамата успяхме да превърнем The Smugglers Collective в професия и продължаваме да правим всичко по силите си за да се развиваме постоянно.</p> <p><strong>- Как печелите толкова млади хора за суинга, стил отпреди Втората световна война, завладял Америка чрез Луис Армстронг, Дюк Елингтън и други велики джазмени?</strong></p> <p>- Това, което привлича хората към тези стилове, е най-вече емоцията, която носят. Вярно е, че музиката в основата си е отпреди повече от 70 години, но тя звучи актуално и днес. Има и страшно много съвременни суинг и рокендрол групи. През последните 20 години има завръщане към тези стилове, все повече навлиза и влиянието им в модата, филмите, дизайна и всеки друг аспект от живота ни. Затова и суинг музиката не е чужда на съвременния млад човек.</p> <p><strong>- Чух, че партито в стил &bdquo;Великият Гетсби&rdquo; е било изключителен купон. Разкажете ни нещо за него.</strong></p> <p>- Наистина партито ни от поредицата Smugglers Swing Club, вдъхновено от &ldquo;Великия Гетсби&rdquo;, е едно от най-големите, което сме правили досега. Явно бяхме улучили много добре момента, защото самото име Гетсби доведе страшно много хора и в съчетание с музиката, която пускаме, декорите и атмосферата, която успяхме да изградим, се получи страхотно парти. Всички се бяха постарали много за да изглеждат като излезли от филма и се забавляваха страшно много. На това парти всеки можеше да е Великият Гетсби.</p> <p><strong>- Какви хора харесват този стил? </strong></p> <p><strong>- </strong>Хубавото на суинг музиката е, че не познава граници, нито възрастови, нито етнически, религиозни, социални и т.н. Музиката, танците, стилът са като универсален език и наистина е трудно да се лепне даден етикет на публиката.</p> <p><strong>- Като неразделна част от джаза суингът също обича импровизацията. Какво мислите за импровизацията в живота?</strong></p> <p>- Колкото и да е добре да се планира всичко, винаги трябва да остава малко място за импровизация и изненада. Иначе няма да е толкова интересно.</p> <p><strong>- Има ли нови, съвременни форми на джаз-суинга или става дума за ретро вълна?</strong></p> <p>- Не е само ретро вълна. Има, разбира се, съвременни групи и изпълнители, които правят суинг музика, но тя звучи още по-актуално отколкото песните от преди 60-70 години. Темите в песните са актуални, енергията е по-голяма. Има разбира се и едно друго направление на суинг музиката, което се ражда през ХХI век. Electro Swing-ът се ражда в Западна Европа около 2006-2007 година и за броени месеци се превръща в световна сензация. Самият стил е смесица между суинг, джаз, блус, електронна музика и хип-хоп и звучи страхотно както на парти, пълно с танцьори, така и в някой клуб за електронна музика. Някои от най-известните такива групи са Parov Stelar, Caravan Palace, Swing Republic, The Correspondents&hellip;</p> <p><strong>- Има ли подобни форми на партита в страната, или това е софийско явление?</strong></p> <p>- Организираме редовно партита и в други градове като Варна, Пловдив, Велико Търново. Навсякъде се получават страхотни купони, хората се забавляват много и се радваме, че успяваме да пътуваме и да се забавляваме и в други градове. Но все пак в София са най-мащабните ни събития.</p> <p><strong>- Според някои определения суингърът е човек, който проявява свободна и рискована сексуална активност. Други го превеждат като &bdquo;сексуална развлекателна активност&rdquo;. В тоталитарна България суингът бе равнозначно на разпасан човек, гамен, чието място е в някой концлагер. Как гледате на тези неща?</strong></p> <p>- Имаме късмет, че живеем във време, в което изразните средства, начинът на обличане, на танцуване, музиката и т.н. не подлежат на цензура или гонения. Имаме свободата да правим това, което ни харесва и което обичаме, без да се притесняваме или да се оглеждаме за недоброжелателни погледи. Колкото до сексуалното значение на думата суингър, мисля, че успяхме да внесем ново значение и това вече не е първата асоциация, когато човек чуе думата &ldquo;суинг&rdquo;.</p> <p><strong>- Музиката, танците, стилът &ndash; кое е най-важно за вас?</strong></p> <p>- Всичко е важно за нас. Както музиката не е същата без танците, така и всичко става по-интересно и вълнуващо, когато се намеси стилът. Едното не може без другото.</p> <p><strong>- Според някои суингът много трудно ще пробие в консервативна България. Какво мислите за това?</strong></p> <p>- Няма как да се съгласим с това. За всички тези години не сме срещнали нито един човек, който да е на това мнение. Не само че суинг музиката и винтидж културата като цяло пробиват в България, но и ще се задържат още дълги години.</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи