Никълъс Кейдж: Легендите, които се разказват за мен? Всичко е вярно

<p><strong>- Баща ви е бил преподавател по литература, майка ви - танцьорка. Повлияха ли родителите ви върху вашата кариера?</strong></p> <p>- Главно баща ми: неговите познания за изкуството, книгите и киното. Той винаги е стимулирал въображението ми, като ми показваше&nbsp;от най-ранната ми възраст&nbsp;велики филми като &quot;Джулиета и духовете&quot;, &quot;Носферату&quot; с Макс Шрек (имах кошмари от тях). Когато ми даваше книга, баща ми казваше да постъпя, сякаш разследвам в книгата - разпитвах героите, караше ме да напиша &quot;липсващата глава&quot; от романа&hellip; Трябваше да направя това упражнение със &quot;Сидхарта&quot; на Херман Хесе - любимия му роман, &quot;Прекрасният нов свят&quot; на Олдъс Хъксли&hellip; Той не го знаеше, но това щеше много да ми послужи като актьор. Майка ми, от своя страна, засне късометражен филм, в който танцуваше на класическа музика, която Кубрик използва в &quot;Сияние&quot; (на Бела Барток - б.ред.), сякаш е в ада&hellip; Това ме порази, когато бях дете. Всъщност моите родители ми предадоха едно малко депресиращо артистично наследство.&nbsp;</p> <p>Мисля, че именно поразителните преживявания от ранна възраст създават един артист. Уолт Дисни го разбра много добре: вижте как ужаси децата с това, което се случи на майката на &quot;Бамби&quot; или вещицата в &quot;Снежанка&quot;.&nbsp;</p> <p><strong>- Има много легенди за вас. Изяли сте хлебарка в &quot;Целувката на вампира&quot;, използвали сте шаманизъм в &quot;Призрачен ездач: духът на отмъщението&quot;, дали сте тласък на кариерата на Джони Деп&hellip;</strong></p> <p>- Да. Всичко е вярно. Вижте &quot;Целувката на вампира&quot;, хлебарката е 100 процента истинска. Джони беше приятел китарист в Лос Анджелис, казах му: &quot;Защо не станеш актьор?&quot;. Отговори ми, че не може, аз му казах да се обади на агента ми. Останалото&hellip; За шаманизма използвах една книга, <em>Way of the Actor : A Path to Knowledge &amp; Power</em> на Брайън Бейтс, който обяснява, че актьорите са днешните шамани. В древността шаманите отивали от село в село, за да полетят на крилете на въображението, пресъздавайки сцени, за да получат отговори. Актьорите правят това в наши дни. Въображението е най-голямото качество на един актьор: не можеш да изиграеш нито една роля, без да повярваш, че това си ти.</p> <p><strong>- Изглежда, че в &quot;Джо&quot; показвате истинските си татуировки.</strong></p> <p>- (<em>Гледа втренчено</em>) Това е лично.&nbsp;</p> <p><strong>- Окей, но това показва, че опитвате нещо в този филм: така ли е?</strong></p> <p>- Не говоря за татуировките - вярно е, че това изпълнение беше различно. Ако погледнете филмографията ми през последните години, аз съм правил чудновати-поп-опера неща от типа на &quot;Призрачен ездач&quot;. В &quot;Джо&quot; не направих това. Най-малкото се опитах да помисля върху това, което правя.&nbsp;</p> <p><strong>- Други роли, в които сте били по-естествен?</strong></p> <p>- Дори и в &quot;сложните&quot; си роли винаги съм влагал емоция. Във всичките си герои съм аз в различни степени.</p> <p><strong>- Когато човек погледне филмографията ви, се пита как избирате една роля&hellip;</strong></p> <p>- С прочитането на сценария веднага зная дали мога да внеса нещо емоционално. След това идва привличането от новото: дали ролята ме учи на нещо, отвежда ли ме към нови територии? Накрая е режисьорът. Трябва да работя с някого, който е искрен. Колкото повече се получава, толкова повече осъзнавам, че важното е не актьорската игра, а именно режисурата. Когато направих &quot;Джо&quot;, си взех една година почивка, очаквайки съчетанието добър режисьор/добър сценарий. Трябва филмът да въздейства като цяло, защото днес критиките систематично са отрицателни.&nbsp;</p> <p><strong>- Смятате, че критиките правят успеха или неуспеха на един филм?</strong></p> <p>- Всъщност, не. Публиката е по-интелигентна. Когато критиците се захванат с един филм, най-често то е, защото той не става. Или защото е много добър и това не им е приятно.</p> <p><strong>- Именно: как се справяте с факта, че някои от вашите филми бяха линчувани?</strong></p> <p>- Критиците се развихриха над &quot;Капан&quot; например. Аз го обожавам. За мен това е магнетичен филм. Той привлича и обърква. Но той издържа изпитанието на времето и беляза публиката. Той нервира някои хора и това се превърна в явление в интернет. За добро и лошо. Това ми позволи да остана свързан с младото поколение&hellip; Виждате, че днес все още се говори за него, седем години след излизането му. <em>&quot;Not the bees!&quot; </em>стана най-прочутата ми реплика.&nbsp;</p> <p><strong>- Кой от филмите ви според вас е най-подценяван?</strong></p> <p>- &quot;До краен предел&quot;. Той заслужаваше по-ясен маркетинг, по онова време не се знаеше дали става дума за екшън филм или за произведение на изкуството на Мартин Скорсезе. Мисля, че това е един от най-добрите филми, които съм правил. Това беше филм за фестивали, който заслужаваше по-скромно излизане. Като &quot;Джо&quot;.</p> <p><strong>- Мислите ли, че вече сте отишли прекалено далеч за някоя роля?</strong></p> <p>- Не. Нямам съжаления. Когато критиците казват, че съм <em>over the top </em>(на върха - б.пр.), аз им отговарям: &quot;Кажете ми къде е върхът&quot;. Освен това за тях това означава &quot;извън контрол&quot;. Въпреки това всичко, което съм направил, е под контрол. Понякога си казвах, че съм преминал някои граници, но не исках да остана заклещен в един стил. В &quot;Джо&quot; правя едно по-спокойно изпълнение. За да покажа, че умея и това.&nbsp;</p> <p><strong>- Не играете често баща или сенсей. По-скоро самотник, опетнен&hellip;</strong></p> <p>- Вярвам в архетипите. У всеки има един &quot;Джо&quot;. Срещнах жени, които ме накараха да мисля за него.</p> <p><strong>- Пропуснали сте да изиграете Супермен за Тим Бъртън&hellip;</strong></p> <p>- (<em>Той реагира оживено.</em>) Това никога не е било&hellip; Това е смахнато. Един филм, който не съм снимал, а продължават да ми говорят за него все още! Окей, това е очарователна история, но това, което е очарователно, е, че аз говоря повече за &quot;Капан&quot; или &quot;Супермен&quot;, отколкото за филмите, които съм направил.</p> <p><strong>- Все пак разбирате защо се харесва идеята да ви видят като Супермен. Какво щяхте да направите с тази роля?</strong></p> <p>- Да наблегна на самотната страна на Кларк Кент, на отхвърления от обществото. Да покажа, че да бъдеш герой е недостатък, че желанието да бъдеш обичан идва, когато се чувстваш като чужденец в света. Дължа го на моя баща. На семейството си. На факта, че съм единственият със сини очи в семейство с кафяви очи.</p> <p><strong>- Режисирали сте Джеймс Франко, преди да стане моден в <em>Sonny</em> (2002 г.), вашия първи и единствен филм като режисьор.&nbsp;</strong></p> <p>- Мисля, че това е една от най-добрите роли на Джеймс. Той се разголи емоционално. Той е много хубав. Когато дойде в кабинета ми, попитах някои жени на кой актьор биха платили, за да спят с него. Всички те ми казаха: &quot;Джеймс&quot;. Казах си &quot;бинго&quot;, имаме актьор за ролята на жиголо.</p> <p><strong>- Имате ли все още желание да режисирате?</strong></p> <p>- Разбира се. Трябва да намеря добър филм. Надявам се да го направя в следващите две-три години. Искам да направя семейна драма. С обикновени хора. Дързък, драматичен, с вътрешна сила, който изследва мрачната страна на семейството. Спомняте ли си &quot;Фестен&quot;? Велик филм. Такъв тип филм искам да направя.&nbsp;</p> <p><strong>- Холивуд има ли все още вътрешна сила?</strong></p> <p>- Да, така мисля. Филмите на Пол Томас Андерсън имат вътрешна сила.</p> <p><strong>- Да, но това са филми, които са трудни за правене, продуциране и разпространение&hellip;</strong></p> <p>- Не се разпознавам в тази област, откакто спрях продуцирането на филми. Моето студио <em>Saturn Films</em> искаше да създава филми, които студиата не искаха да правят.</p> <p><strong>- Ако не бяхте станали актьор&hellip;</strong></p> <p>- Имах хиперточна идея в главата си. Отивах на прослушване и ми бе дошло до гуша да ме отхвърлят. Започвах да се чувствам зле физически. Имах план Б: да отида в Аляска, за да работя на риболовните кораби. Приятелите ми заминаваха с камионетки и се връщаха със суперколи с по 25 хил. долара в джоба. Беше много добре платено да си рибар. Тъй като баща ми събуди в мен интерес към Мелвил и Конрад, си казах, че ще отида да живея в морето, в търговския флот. И да описвам морските си приключения. Мисля, че щях да бъда по-скоро добър. Но късметът ми се обърна и започнах работа като актьор. Не казвам, че щях да напише новия &quot;Морски вълк&quot; или &quot;Моби Дик&quot;, но кой знае?</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p>