"В древността шаманите отивали от село в село, за да полетят на крилете на въображението, пресъздавайки сцени, за да получат отговори. Актьорите правят това в наши дни. Въображението е най-голямото качество на един актьор: не можеш да изиграеш нито една роля, без да повярваш, че това си ти." Това казва американският актьор Никълъс Кейдж, който намери в последния си филм "Джо" на Дейвид Гордън Грийн роля по своя мярка.
<p><strong>- Баща ви е бил преподавател по литература, майка ви - танцьорка. Повлияха ли родителите ви върху вашата кариера?</strong></p>
<p>- Главно баща ми: неговите познания за изкуството, книгите и киното. Той винаги е стимулирал въображението ми, като ми показваше от най-ранната ми възраст велики филми като "Джулиета и духовете", "Носферату" с Макс Шрек (имах кошмари от тях). Когато ми даваше книга, баща ми казваше да постъпя, сякаш разследвам в книгата - разпитвах героите, караше ме да напиша "липсващата глава" от романа… Трябваше да направя това упражнение със "Сидхарта" на Херман Хесе - любимия му роман, "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли… Той не го знаеше, но това щеше много да ми послужи като актьор. Майка ми, от своя страна, засне късометражен филм, в който танцуваше на класическа музика, която Кубрик използва в "Сияние" (на Бела Барток - б.ред.), сякаш е в ада… Това ме порази, когато бях дете. Всъщност моите родители ми предадоха едно малко депресиращо артистично наследство. </p>
<p>Мисля, че именно поразителните преживявания от ранна възраст създават един артист. Уолт Дисни го разбра много добре: вижте как ужаси децата с това, което се случи на майката на "Бамби" или вещицата в "Снежанка". </p>
<p><strong>- Има много легенди за вас. Изяли сте хлебарка в "Целувката на вампира", използвали сте шаманизъм в "Призрачен ездач: духът на отмъщението", дали сте тласък на кариерата на Джони Деп…</strong></p>
<p>- Да. Всичко е вярно. Вижте "Целувката на вампира", хлебарката е 100 процента истинска. Джони беше приятел китарист в Лос Анджелис, казах му: "Защо не станеш актьор?". Отговори ми, че не може, аз му казах да се обади на агента ми. Останалото… За шаманизма използвах една книга, <em>Way of the Actor : A Path to Knowledge & Power</em> на Брайън Бейтс, който обяснява, че актьорите са днешните шамани. В древността шаманите отивали от село в село, за да полетят на крилете на въображението, пресъздавайки сцени, за да получат отговори. Актьорите правят това в наши дни. Въображението е най-голямото качество на един актьор: не можеш да изиграеш нито една роля, без да повярваш, че това си ти.</p>
<p><strong>- Изглежда, че в "Джо" показвате истинските си татуировки.</strong></p>
<p>- (<em>Гледа втренчено</em>) Това е лично. </p>
<p><strong>- Окей, но това показва, че опитвате нещо в този филм: така ли е?</strong></p>
<p>- Не говоря за татуировките - вярно е, че това изпълнение беше различно. Ако погледнете филмографията ми през последните години, аз съм правил чудновати-поп-опера неща от типа на "Призрачен ездач". В "Джо" не направих това. Най-малкото се опитах да помисля върху това, което правя. </p>
<p><strong>- Други роли, в които сте били по-естествен?</strong></p>
<p>- Дори и в "сложните" си роли винаги съм влагал емоция. Във всичките си герои съм аз в различни степени.</p>
<p><strong>- Когато човек погледне филмографията ви, се пита как избирате една роля…</strong></p>
<p>- С прочитането на сценария веднага зная дали мога да внеса нещо емоционално. След това идва привличането от новото: дали ролята ме учи на нещо, отвежда ли ме към нови територии? Накрая е режисьорът. Трябва да работя с някого, който е искрен. Колкото повече се получава, толкова повече осъзнавам, че важното е не актьорската игра, а именно режисурата. Когато направих "Джо", си взех една година почивка, очаквайки съчетанието добър режисьор/добър сценарий. Трябва филмът да въздейства като цяло, защото днес критиките систематично са отрицателни. </p>
<p><strong>- Смятате, че критиките правят успеха или неуспеха на един филм?</strong></p>
<p>- Всъщност, не. Публиката е по-интелигентна. Когато критиците се захванат с един филм, най-често то е, защото той не става. Или защото е много добър и това не им е приятно.</p>
<p><strong>- Именно: как се справяте с факта, че някои от вашите филми бяха линчувани?</strong></p>
<p>- Критиците се развихриха над "Капан" например. Аз го обожавам. За мен това е магнетичен филм. Той привлича и обърква. Но той издържа изпитанието на времето и беляза публиката. Той нервира някои хора и това се превърна в явление в интернет. За добро и лошо. Това ми позволи да остана свързан с младото поколение… Виждате, че днес все още се говори за него, седем години след излизането му. <em>"Not the bees!" </em>стана най-прочутата ми реплика. </p>
<p><strong>- Кой от филмите ви според вас е най-подценяван?</strong></p>
<p>- "До краен предел". Той заслужаваше по-ясен маркетинг, по онова време не се знаеше дали става дума за екшън филм или за произведение на изкуството на Мартин Скорсезе. Мисля, че това е един от най-добрите филми, които съм правил. Това беше филм за фестивали, който заслужаваше по-скромно излизане. Като "Джо".</p>
<p><strong>- Мислите ли, че вече сте отишли прекалено далеч за някоя роля?</strong></p>
<p>- Не. Нямам съжаления. Когато критиците казват, че съм <em>over the top </em>(на върха - б.пр.), аз им отговарям: "Кажете ми къде е върхът". Освен това за тях това означава "извън контрол". Въпреки това всичко, което съм направил, е под контрол. Понякога си казвах, че съм преминал някои граници, но не исках да остана заклещен в един стил. В "Джо" правя едно по-спокойно изпълнение. За да покажа, че умея и това. </p>
<p><strong>- Не играете често баща или сенсей. По-скоро самотник, опетнен…</strong></p>
<p>- Вярвам в архетипите. У всеки има един "Джо". Срещнах жени, които ме накараха да мисля за него.</p>
<p><strong>- Пропуснали сте да изиграете Супермен за Тим Бъртън…</strong></p>
<p>- (<em>Той реагира оживено.</em>) Това никога не е било… Това е смахнато. Един филм, който не съм снимал, а продължават да ми говорят за него все още! Окей, това е очарователна история, но това, което е очарователно, е, че аз говоря повече за "Капан" или "Супермен", отколкото за филмите, които съм направил.</p>
<p><strong>- Все пак разбирате защо се харесва идеята да ви видят като Супермен. Какво щяхте да направите с тази роля?</strong></p>
<p>- Да наблегна на самотната страна на Кларк Кент, на отхвърления от обществото. Да покажа, че да бъдеш герой е недостатък, че желанието да бъдеш обичан идва, когато се чувстваш като чужденец в света. Дължа го на моя баща. На семейството си. На факта, че съм единственият със сини очи в семейство с кафяви очи.</p>
<p><strong>- Режисирали сте Джеймс Франко, преди да стане моден в <em>Sonny</em> (2002 г.), вашия първи и единствен филм като режисьор. </strong></p>
<p>- Мисля, че това е една от най-добрите роли на Джеймс. Той се разголи емоционално. Той е много хубав. Когато дойде в кабинета ми, попитах някои жени на кой актьор биха платили, за да спят с него. Всички те ми казаха: "Джеймс". Казах си "бинго", имаме актьор за ролята на жиголо.</p>
<p><strong>- Имате ли все още желание да режисирате?</strong></p>
<p>- Разбира се. Трябва да намеря добър филм. Надявам се да го направя в следващите две-три години. Искам да направя семейна драма. С обикновени хора. Дързък, драматичен, с вътрешна сила, който изследва мрачната страна на семейството. Спомняте ли си "Фестен"? Велик филм. Такъв тип филм искам да направя. </p>
<p><strong>- Холивуд има ли все още вътрешна сила?</strong></p>
<p>- Да, така мисля. Филмите на Пол Томас Андерсън имат вътрешна сила.</p>
<p><strong>- Да, но това са филми, които са трудни за правене, продуциране и разпространение…</strong></p>
<p>- Не се разпознавам в тази област, откакто спрях продуцирането на филми. Моето студио <em>Saturn Films</em> искаше да създава филми, които студиата не искаха да правят.</p>
<p><strong>- Ако не бяхте станали актьор…</strong></p>
<p>- Имах хиперточна идея в главата си. Отивах на прослушване и ми бе дошло до гуша да ме отхвърлят. Започвах да се чувствам зле физически. Имах план Б: да отида в Аляска, за да работя на риболовните кораби. Приятелите ми заминаваха с камионетки и се връщаха със суперколи с по 25 хил. долара в джоба. Беше много добре платено да си рибар. Тъй като баща ми събуди в мен интерес към Мелвил и Конрад, си казах, че ще отида да живея в морето, в търговския флот. И да описвам морските си приключения. Мисля, че щях да бъда по-скоро добър. Но късметът ми се обърна и започнах работа като актьор. Не казвам, че щях да напише новия "Морски вълк" или "Моби Дик", но кой знае?</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
<p> </p>