Натали Портман: нюйоркчанката, която Холивуд не успя да форматира

<p>Нейната грация, финес, младежко излъчване въплъщават за японците един идеал за абсолютна красота. Натали Портман стана много популярна в страната благодарение на успеха на "Черен лебед" (330 млн. долара приходи). Филмът, който я превърна в световна звезда, донесе първия й "Оскар". На 32 г. тя е прекарала половината си живот пред камерите след успешния си дебют във филма "Леон" на Люк Бесон. Тогава е на 13 г. и половина. Холивуд така и не успя да "форматира" тази нюйоркчанка, родена в Ерусалим, която много бързо сложи ключ на личния си живот, намери време да учи в Харвард и да се бори за каузи, които смята за справедливи.</p> <p>Съпруга на хореографа Бенжамен Милпие, майка на малко момченце (Алеф, на 2 г.), Натали Портман ръководи също продуцентска къща. Вече продуцира един уестърн <em>(Jane Got a Gun),</em>&nbsp;очакваме да я видим при Терънс Малик&nbsp;<em>(Knight of Cups),</em>&nbsp;което съвсем не й пречи да се снима в продължението на блокбастъра "Тор"&nbsp;(по кината от 30 октомври). Следващият етап? През ноември 2014 г. семейство Милпие-Портман ще се установи в Париж, където той ще поеме ръководството на Парижката опера.</p> <p><strong>- Предстои ви да дойдете във Франция...</strong></p> <p><strong>- </strong>Търсим апартамент! Бенжамен, мъжът ми, и аз се пренасяме през есента на 2014 г., в момента, в който той ще поеме поста в операта. Очевидно ще бъде голяма промяна да напусна Лос Анджелис заради Париж. Не знам какъв ще бъде животът ми, но съм много развълнувана. Познавах и обичах балета доста преди опита си от "Черен лебед" - дори мечтаех да стана танцьорка, както всички малки момиченца впрочем - но да имам възможността да се доближа до танцьорите, да ги видя как репетират, беше необичайна привилегия.</p> <p><strong>- Взехте ли вече френско гражданство?</strong></p> <p>- Нямам френско гражданство, но ще бъде много щастлива да придобия. Само че не знам дали това е възможно, защото вече имам два паспорта, американски и израелски... Може би трябва да прибавя едно&nbsp;&laquo;h&raquo; към името си Натали, за да бъде по-френско? Баща ми ме е нарекъл така, защото харесвал песента на Жилбер Беко. Израснах в много франкофилска атмосфера.</p> <p><strong>- Забравихме как започнахте в професията...</strong></p> <p>- Нищо наистина оригинално: бях в агенция за манекени, забелязаха ме и един агент пожела да се срещне с мен. Всичко стана много бързо и на 11 г. вече играех професионално. За мен най-трудното беше да се приспособя към публичния живот и да разпозная хората, които не ме уважаваха, за да ги избягвам. Както всички актьори, и аз се сблъсках с трудни ситуации и хора, но в крайна сметка, този опит е ползотворен, защото те прави по-силен и те кара да пораснеш.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/NATALIE-DIOR.jpg" alt="" width="624" height="400" /></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Защо станахте актриса?</strong></p> <p>- Не знам как да ви отговоря на този въпрос. Със сигурност има нещо общо с желанието да научавам, да отида по-далеч и да отмествам границите си. Забелязах също, че големите актриси, тези, на които се възхищавам, са бели страници, върху които зрителите могат да проектират своите най-тайни желания. Харесва ми много идеята за това много особено отношение, за тази невидима връзка с публиката. Да, мисля, че това, което ми харесва, е да призовавам, тази емпатия е очарователна. Често се мисли, че съм актриса, която играе с мозъка си, защото обичам да разбирам и да се подготвям много, но в момента, в който камерата започне да снима, винаги инстинктът е водещият. Не съм актриса по метода на Станиславски. Има нещо много мистериозно в играта и то трябва да остане такова.</p> <p><strong>- Очертава се нов Холвуд. Рухва монополът на звездите, независимите филми не се ценят толкова много вече... Вие как виждате нещата?</strong></p> <p>- Ясно е, че се очертава нов пейзаж, че това вече не са същите филми, а естаблишмънтът беше разтърсен. Разбира се, в боксофисите властват екшън филмите, блокбастърите и продълженията, но е погрешно да се твърди, че големите студиа са загубили вкус към риска. Като пример е достатъчно да цитирам "Генезис" на Кристофър Нолън или&nbsp;<em>Gravity</em>  на Алфонсо Куарон, които са суперпродукции със силни идеи, реализирани от хора с характер. И освен това технологичната революция завладя всичко: днес можеш да направиш почти истински филм с един айфон и да го пуснеш в интернет. Предлагането се демократизира и този плурализъм е вдъхновяващ.</p> <p><strong>- Вие продуцирахте филм, но изглежда, не без проблеми...</strong></p> <p>- По време на филма сменихме режисьора и актьорите... Да речем, че това те учи на постоянство (<em>смях</em>). Играя жена, която защитава земите си, които отмъстителни ренегати искат да й вземат. Любов и екшън. Бих искала да режисирам филм в близко бъдеще. Мисля за това.</p> <p><strong>- Ролята ви в "Черен лебед"даде страхотен тласък на вашата кариера...</strong></p> <p>- Това беше точната роля в точния момент. Един филм може да промени начина, по който ви възприемат, и най-сетне това беше героиня на моята възраст. Това, което ме интересува, е да играя силни жени, които изследват своите желания и противоречия. Често жените режисьорки са тези, които предлагат подобен избор, но уви, в Америка режисьорите са мъже. Има само шепа жени, които работят, Катрин Бигълоу, София Копола, Мира Наир или Джейн Кемпиън, като последните две дори не са американки. Има също недостиг на жени сценаристи. Във Франция е различно. Виждам, че се появява ново поколение млади режисьорки, като Ребека Злотовски.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/NATALIE-3.jpg" alt="" width="630" height="419" /></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Вашата младежка фигура все още ли е коз?</strong></p> <p>- Вече не съм толкова млада, но е вярно, че все още трудно ми дават роли на зрели жени или на майки. Мисля, че това е защото съм много дребна, с тяло, което изглежда много младежко... Казват, че камерата обича малките габарити... А това е нещо, което успокоява по-ниските ми партньори мъже (<em>смях</em>).</p> <p>- <strong>В "Тор"<em>&nbsp;</em>вашият партньор Крис Хемсуърт е истински колос...</strong></p> <p>- Като зрител много обичам филмите на&nbsp;BD Marvel. И съвсем не съм сноб в избора на моите филми: добре знам, че има чудесни блокбастъри и идиотски блокбастъри, така както има превъзходни независими филми и бездарни независими филми. Като актриса не искам да се снимам в подобен род продукции.</p> <p><strong>- Отвън изглеждате Госпожица Съвършенство...</strong></p> <p>- Не се лъжете: аз съм в безпорядък! Вие ме виждате облечена, гримирана, фризирана, нагиздена, но това не е реалността. Това е като във филмите за супергерои: когато дойде вечерта, се преобразявам, но през деня съм невидима.</p> <p><strong>- Майчинството промени ли нещо?</strong></p> <p>- Идеално ми подхожда да бъда съпруга и майка. Това е невероятно. Неописуемо. Това е сякаш да нямаш какво да напишеш в личния си дневник: щастието не изисква никакъв особен коментар.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/NATALIE-4.jpg" alt="" width="630" height="602" /></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Казват, че сте много суеверна...</strong></p> <p>- Не можете да си представите до каква степен! Вярвам на всичко, което ми кажат, така че не искам хората да споделят с мен собствените си суеверия, защото веднага ги възприемам! Най-често чукам на дърво, и то през целия ден. Имам също малки странни суеверия: винаги взимам чифт нови чорапи със себе си в самолета - това ми е внушено от моята майка - качвам се в самолета с десния крак, изпращам въздушна целувка в колата, когато светне зеленият светофар... Изтощително е (<em>смее се</em>).</p> <p><strong>- Религията все още ли ви интересува? Вие сте една от малкото актриси, които изразяват публично своя юдаизъм.</strong></p> <p>- Обичам традициите и културите. Интересуват ме всички ритуали около семейството и храната. Има неща в еврейската традиция, които обожавам. От една страна, можете да нарушите всички правила, за да спасите един живот, което означава, че животът е най-важният и най-свещеният от всичко. От друга страна, има шабат, най-важния ден, с идеята не само за почивка и отдих, но също да вземеш своето време, свещеното време, контрола над времето. Не го спазвам стриктно, но непрекъснато мисля много за това.</p> <p><strong>- Нещо последно: подобрихте ли френския си?</strong></p> <p>- Ще трябва да поработя много сериозно. Много ми харесва, когато казвате, че едно дете е "послушно", понеже не плаче. В замяна на това има думи, които ми се струват странни...</p> <p><strong>- С кой френски режисьор бихте искали да работите?&nbsp;</strong></p> <p>- Този, за когото се сещам веднага, живее в Париж, но е австриец, това е Михаел Ханеке. Срещнах го веднъж и той ме посъветва да гледам "Сало, или 120-те дни на Содом" на Пазолини. Това е...</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/NATALIE-KRAYA.jpg" alt="" width="630" height="1004" /></p> <p><strong><em>Натали Портман</em></strong></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>