Насаме с Джон Ървинг

<p>&nbsp;</p> <p>От началото до края на романа той е увлечен от изваяната Мис Фрост, библиотекарката във Фърст Систър, малък град във Върмонт. Което не му пречи да изпитва сериозно увлечение по Китридж, негов съученик с неустоимото телосложение на борец. Или да припада в несвяст при вида на младите момичета, които рекламират сутиени в каталозите на майка му.</p> <p>Обзет от &bdquo;внезапните си, необясними и неестествени увлечения&rdquo;, напрегнат от глухо и неизкоренимо чувство за вина &ndash; той самият гледа на себе си като на &bdquo;сексуален заподозрян&rdquo;. Бил се опитва да &bdquo;излекува&rdquo; това, което смята, че са негови &bdquo;грешки на любовната ориентация&rdquo; чрез писателите или тази, която ги персонифицира (библиотекарката).</p> <p>Но да не разкриваме повече. Да спрем дотук. В този роман сме на театралната сцена. Не само на тайната сцена на емоциите, фрустрациите, бурните импулси, желанията и мъките, свързани с &bdquo;различната&rdquo; сексуална ориентация &ndash; в случая бисексуална. Тук сме в истинския театър.</p> <p><em>В един човек толкова герои</em> е стих от пиесата на Шекспир "Ричард ІІ": <em>Така че аз сам играя толкова герои/ От които нито един не е удовлетворен</em>. Тук самодейната театрална трупа във Фърст Систър поставя &bdquo;Бурята&rdquo;. И Били, както може да се очаква, играе Ариел, &bdquo;този полиморфен персонаж&rdquo;, който свидетелства също, по начина, по който Били се превъплъщава в него, за това, което Джон Ървинг често нарича &bdquo;самотата на неприспособения сексуален чужденец&rdquo;.</p> <p>"Мадам Фигаро" публикува кратко интервю с писателя по повод издаването на последната му книга във Франция.</p> <p><strong>- Главната черта на характера ви?</strong></p> <p>- Емпатия към децата или юношите.</p> <p><strong>- Тази, с която най-малко се гордеете?</strong></p> <p>- Холеричният ми темперамент. Макар и да си изпускам нервите по-рядко отпреди.</p> <p><strong>- Какво щяхте да промените, ако можехте?</strong></p> <p>- Бих искал да съм по-млад. Толкова е трудно да остаряваш...</p> <p><strong>- Кои са вашите герои?</strong></p> <p>- Тримата ми сина. Любувам им се повече, отколкото на всеки друг, който съм срещнал в живота си.</p> <p><strong>- Какво правите срещу стреса?</strong></p> <p>- Не се боря със стреса, обратното. Старая се да го използвам в моя изгода.</p> <p><strong>- Най-големият ви успех?</strong></p> <p>- Щастието на моите деца. Днес те са най-отговорни за това, но се надявам и аз да съм допринесъл.</p> <p><strong>- Вашият девиз?</strong></p> <p>- Не обичам девизите. Нито един от тях не може да включи всичко, което един човек трябва да бъде.</p> <p><strong>- Основните неща в гардероба ви?</strong></p> <p>- Имам късмета да пиша у дома... Но често ходя във физкултурния салон, за да тренирам. Така че избирам кецове и спортен екип.</p> <p><strong>- Вашето определение за елегантността?</strong></p> <p>- Това не е голям приоритет в моя живот.</p> <p><strong>- Вашето определение за простащината?</strong></p> <p>- Добре облечени хора, които гледат отгоре онези, които не са толкова добре облечени.</p> <p><strong>- Мода, която ви дразни?</strong></p> <p>- Само една? Всички моди ме дразнят.</p> <p><strong>- Книгата, която четете в леглото?</strong></p> <p>- Никога не чета в леглото. Ако книгата е добра, това е лоша услуга към съня ви. И не е справедливо спрямо книгата да заспите върху нея.</p> <p><strong>- Необходим предмет?</strong></p> <p>- Очилата ми. Трябва да имам дузина, избирам здрави, практични и по принцип много скъпи.</p> <p><strong>- Шума, който мразите?</strong></p> <p>- Този на телефона. През повечето време той звъни само, за да съобщи лоши новини или напълно незначителни неща, като ви безпокои в най-неподходящия момент.</p> <p><strong>- Вашето любимо пътуване?</strong></p> <p>- Завръщане у дома!</p> <p><strong>- По какъв повод лъжете?</strong></p> <p>- Когато бях млад, ми се случваше да лъжа, за да не разочаровам хората. Днес съм щастлив, че вече не го правя...</p> <p><strong>- Предстоящият ви отпуск?</strong></p> <p>- Никога не взимам отпуск, освен за да отида да карам ски с децата или внуците си. Но никога няма да ме видите на плажа! Проснат върху кърпа да не правя нищо, ето това е почти определението ми за ада...</p> <p><strong>- Най-големият ви страх?</strong></p> <p>- Би било трудно да ги изброя! Написах 13 романа, които не говорят за нищо друго в основата си, освен за онова, от което се страхувам, за себе си или за близките си.</p> <p><strong>- Какъв баща сте?</strong></p> <p>- По-скоро добър, мисля. Бащинството винаги е било най-важното измерение и най-голямото удовлетворение в битието ми, повече отколкото писателската кариера.</p> <p><strong>- Какво обичате да говорят за вас?</strong></p> <p>- Интересува ме единствено какво мислят близките ми &ndash; а това, което те мислят, не се колебаят да ми го казват. Що се отнася до другите? Честно казано, не обръщам внимание. И никога нищо не съм направил в живота си, за да им се харесам.</p> <p><img src="/uploads/editor/IRVING-2.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Джон Ървинг</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>По материали от "Монд" и "Мадам Фигаро"</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>