„Море на живите ” е новата поетична книга на Александър Секулов

„Море на живите ” е новата поетична книга на Александър Секулов
В края на годината Александър Секулов изненада литературната общност с поетичната книга „Море на живите”, дело на издателство „Изток – Запад”. Годината донесе на писателя „Аскеер” за драматургия за пиесата „Няма ток за електрическия стол”, а романа му „Скитникът и синовете” получи номинации за основните национални литературни награди – „Хеликон”, „Перото” и „Портал Култура”.

 

За „Море на живите” писателят Недялко Славов е написал:” Сред цялата мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, държа тази книга на Александър Секулов и си мисля.

Мисля си за Поезията. За това, че тя е отказ от Смъртта, за това, че тя е апотеоз на Живота. Мисля си и за старите, мъдри, големи римски поети, които превръщаха Времето в събеседник, Жената в Битие, а Битието обратно във време. Мисля си и за хекзаметричното стихосложение, с цезура в средата, оставена за придихание на нас, читателите, когато изказваме високото Слово. Мисля си. Прочетете тази книга. Зная, че ще мислите същото.”

Книгата е определена от литературния агент Светлозар Желев като „един от най-добрите поетични текстове през последните години, книга явление”.

-------------

 

 

 

КАКВО Е ЧОВЕК ДА БЪДЕШ

 

Познавам красивата пародия на разума, бароковата пищност на вярата,

презирам устрема им към един-единствен бог.

Аз искам разпасаните пиршества на боговете, безкрайната свадливост към човека,

тъй визайнтийското им договаряне за вино и маслини, за грехове и изкупления.

Къде сте, хулигани с къдрави бради, нехранимайковци на смисъла и красотата,

пияни в своята фантазия, от своята фантазия опиянени?

Защо оставихте свободния човек без шумната си свита, защо сменихте

венеца от лоза със тоз от тръни, а виното превърнахте във кръв?

Държа ви отговорни, казвам ви, и казвам да се върнете сред тези острови,

във светлината да се върнете с флотилии, със кораби от светлина.

Защо не ни попитахте, когато тръгнахте във дългото изгнание, нима не знаехте

през колко лабиринти ще преминем, за да ви открием, през колко лабиринта,

за да ви върнем тук отново, в избухващата светлина. Премного бледи сте, и крехки някак,

но вашите владения ви чакат с треви ухаещи, с червена пръст, с море солено, с ласкав вятър,

а също и смокини, мляко, ръж, пшеница, тлъсти бикове. С хибискуси, глицинии

маслини, рожкови. Така прекрасните владения, които пазихме, додето се завърнете,

додето ги положим  пред бяло-розовите ви и рахитични стъпала. Не трябваше

да ни предавате така, да изоставяте необяснимата ни радост, да ни захвърляте така безотговорно

в един-единствен вертикал. Уплашени родители, побегнали със кораби далеко, отвъд пределите,

предали своите деца, сега ще ви държим за лактите, дорде укрепне и стъпите

по пясъка, после –вятър като кръв по вените, а после вече ще сте тук,

ужасно закъснели за родители, ужасно рано раждани за богове.

О, малодушие, забравило какво е човек да бъдеш!

 

 

Коментари

  • Ст. Либертов

    26 Дек 2016 11:31ч.

    Не познавам биографията на въпросния автор, но "стихотворението" е набор от насила търсени думи, с претенции за метафори, от чиято изкуственост читателят се уморява. Словеса, словеса - такъв тюрлю гювеч, че смисълът и идеята, доколкото съществуват, са удавени от този порой. Маниерност, поза, с напън да се осмисли националната ни драма, наречена емиграция. Съжалявам - ако това е голяма поезия, горко на съвременната литература и нейните хвалители!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • shikelgruber

    28 Дек 2016 10:27ч.

    Във втория коментар нямаше нищо лично.Слаб поет,без никакво значение за местната литература-това е истината.Сам да наричаш себи си поет не означава,че си такъв !!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пан Питър

    02 Яну 2017 23:52ч.

    Ст. Либертов, също като чукчата, е писател, а не читател... Или пък са публикували друго стихотворение, но под напора на гибелния гняв на Ахи... пардон, Либертова, са го махнали и са сложили едно друго стихотворение, далеч по-безобидно, нещо там за гръцките богове, дето са вилняли по тези ширини, преди да се появи Спасителят... Кво общо имат тук националната ни драма и тюрлю-гювечът? На мен много ми хареса стихотворението, хем го четох на телефона си в тоалетната, не че има значение къде, разбира се. Единствено "вярата" на първия ред някак си стърчи вън от хекзаметъра и ме навява на мисълта, че сигурно в печатното издание може и да е сменена с нещо по-ритмично... А че е електронната чернова, чини ми се, личи от "дорде укрепне" и пропуснатото ТЕ накрая? Хареса ми много стихотворението, изпълни ме с Гърция, каквато я видях веднъж надлъж и шир

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ст. Либертов

    03 Яну 2017 12:56ч.

    До Пана Питър. Да, под напора на любвеобилните чувства на Пана Питър , стихотворението е изиграло великолепната си роля на цветен туристически справочник за Гърция, изпълвайки неговото интелигентно съзнание такава, каквото я е видял надлъж и шир и, съчетал песента на тоалетното казанче със собствените си аплаузи, Пана Питър съвсем категорично ни убеждава, че не е чукча-писател, нито чукча -читател, а нещо твърде по-стойностно - истински чукча без прилагателни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пан Питър

    15 Яну 2017 22:56ч.

    Брей, брей, брей... Направо сте за Енциклопедия Британика - дефиниция на "нищонеказване"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ст. Либертов

    22 Яну 2017 13:01ч.

    Оказва се, че отново съм точен в оценката си. Наистина е твърде трудно за един типичен чукча да долови иронията, която го поставя на мястото му. И понеже е далече от дърварския му стил, как може да е нещо друго за него, освен "нищонеказване"?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи