Милан Кундера: "Празникът на незначителността"

<p>На 3 април във френските книжарници се появи новият роман на Милан Кундера &quot;Празникът на незначителността&quot;. Това е събитие, защото писателят възнамеряваше да не пише повече, а предишният му роман, &quot;Незнанието&quot;, датира отпреди единадесет години и мнозина бяха убедени, че той е приключил с писането.&nbsp;</p> <p>Всъщност от 70-те г. и &quot;Валс на раздяла&quot; след всеки свой нов роман Кундера обявяваше, че повече няма да пише. Неотдавна почти му повярвахме: след &quot;Незнанието&quot; (2003 г.) той публикува само две литературни есета (&quot;Завесата&quot; през 2005-а и &quot;Среща&quot; през 2009-а). Ето обаче че днес той се връща към романа и отказва интервюта, за да поддържа легендата за себе си.&nbsp;</p> <p><strong>Нуждата да говори за незначителността</strong>&nbsp;</p> <p>е накарала писателя да излезе от пенсия.&nbsp;</p> <p><em>Незначителността, приятелю мой, е същността на съществуването, </em>казва един от героите му.<em> Тя е навсякъде с нас, винаги. Тя присъства дори там, където никой не иска да я види: в ужасите, в кървавите битки, в най-лошите нещастия. Но не става дума да я разпознаем, трябва да обичаме незначителността, трябва да се научим да я обичаме.</em></p> <p>И още: <em>Когато един блестящ тип се опитва да съблазни една жена, тя има чувството, че влиза в надпревара.&nbsp;</em><em>Тя също се чувства длъжна да блести. Да не се дава без съпротива. Докато незначителността я освобождава. Освобождава я от предпазливостта. Не изисква никакво присъствие на духа. Прави я безгрижна и следователно по-лесно достъпна.</em></p> <p>&quot;Празникът на незначителността&quot; е творба, която не може да бъде класирана. Роман, басня, приказка, пиеса, фарс.&nbsp;Книгата е разделена на кратки глави, след това на фрагменти, всички те озаглавени с много проста фраза в курсив, и поставя на сцената шепа приятели - Ален, Калибан, Рамон, Шарл и Д&#39;Ардело. Те се срещат, разказват проблемите си или анекдоти, шеги под формата на притчи. Какво ги вълнува, коя е нишката, която ги води? При Кундера няма никакъв психологически анализ, само думи, факти, спомени и мечти - читателят трябва да се оправя сам. Този роман, който не може да бъде предаден в резюме и е лишен от център, без истински край и в началото много неясен, е прекосен от техните големи и малки въпроси и непреходното добро настроение на Кундера.</p> <p>Незначителността е ключът към мъдростта, доброто настроение и смеха: <em>Отдавна разбрахме, че вече не е възможно да съборим този свят, нито да го премоделираме, нито да спрем нещастния му ход напред. Има само една възможна съпротива: да не го вземаме на сериозно</em>.&nbsp;</p> <p><strong>Един писател с изключителен живот</strong></p> <p>Милан Кундера е рядък, дори изключителен случай в историята на литературата. Той е автор, който пише на две различни езика, в началото на чешки, неговия майчин език, на който е написана най-прочутата му книга, &quot;Непосилната лекота на битието&quot;, както и &quot;Валс на раздяла&quot; и &quot;Безсмъртие&quot;, а след това на френски.&nbsp;</p> <p>Кундера е роден в Бърно, в Бохемия, на 1 април 1929 г. Този месец навърши 85 г., но мрази рожденните дни. През 1950-а е изключен от Комунистическата партия, а през 1975 г. напуска родината си и се установява във Франция. Ще изминат обаче 20 г. преди да публикува първия си роман на френски - &quot;Бавността&quot;.</p> <p>През 1976 г. издава във Франция &quot;Валс на раздяла&quot;. В този период избира да изчезне от публичната сцена. <em>Твърдо реших: повече никакви интервюта</em>, обяви Милан Кундера преди почти 30 г., след публикуването на &quot;Изкуството на романа&quot;. Защо? Най-малко по две причини: първо, защото това, което е важно според него, е творбата, а не човекът.&nbsp;</p> <p>През 2008 г. това мълчание превърна писателя в мишена, защото едно чешко списание публикува &quot;документ&quot; от 1950 г., който внушаваше, че Кундера &quot;е издал&quot; един от съгражданите си, който впоследствие е осъден на затвор. Много писатели и историци се съюзиха тогава в защита на Милан Кундера.</p> <p><em>Трудно се прощава на един човек да бъде велик и прочут. Но още по-малко, ако той обединява тези качества, да бъде мълчалив, </em>написа тогава в &quot;Монд&quot; писателката Ясмина Реза (<a href="http://www.lemonde.fr/idees/article/2008/10/17/milan-kundera-ou-l-offense-du-silence-par-yasmina-reza_1108120_3232.html">Milan Kundera ou l&#39;offense du silence</a>).<em> </em><em>Кундера никога не отстъпи пред мълчаливата повеля, която иска да превърне един писател в гид, философ (неговите есета са също толкова питания), историк или, по един по-пагубен начин, в човек, който трябва да дава сметка някому</em>.</p> <p>Дори и тогава Милан Кундера запази мълчание.<em> </em>Другата причина за него е <em>rewriting</em>, тази мания, дошла от Америка, всичко да се &quot;пренаписва&quot;. <em>Интервюта, срещи, записани думи </em>(&hellip;). <em>Един ден цялата изминала култура ще бъде пренаписана и напълно забравена зад този rewriting, </em>предупреди Кундера в &quot;Изкуството на романа&quot;. Така че остава само източникът. Творчеството. Но кое? Творчеството му на чешки? На френски? Подобно на Конрад или Набоков, Кундера промени езика, на който пише. Говори се за &quot;чешкия му период&quot; и &quot;френския му период&quot;. Това, което не се променя обаче, е значението, което писателят отдава на яснотата и стегнатия стил. Независимо дали става дума за романи, есета, театрални пиеси, <em>моята реч се стреми да е проста, точна, сякаш прозрачна</em>, каза той някога. <em>И тя се стреми да е такава на всички езици.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35977_vQefhSsUetya3m95mkFDWdlmR9mm9F.jpg" /></em></p> <p><strong>Милан Кундера</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>По материали от френски медии</em></p> <p><em>Превод: Галя Дачкова</em></p>