Леонардо ди Каприо: Животът ми е сюрреалистичен!

<p><em>В живота&nbsp;той е впечатляващ. В този хубав и студен есенен вторник го очакваме в луксозен хотелски апартамент в Бристол. Пристига с един час закъснение, което е част от въздействието му. Тъмен костюм, уморен поглед, но звездата веднага се проявява като професионалист. Без да губи време, Ди Каприо се настанява на дивана, потапя големите си сини очи в нашите и се стреми да отговори възможно най-точно на въпросите ни.&nbsp;</em></p> <p><strong>- След Хауард Хюз и Джон Едгар Хувър&nbsp;вие отново сте герой в биографичен филм, този път посветен на Джордан Белфърт. Кое е вълнуващото в този киножанр?</strong></p> <p>- Винаги е стимулиращо да се поставиш на мястото на истински персонаж. А това е още по-силно, когато играеш жив човек. Най-трудното в киното е да бъдеш автентичен и в най-малките детайли, да отразяваш реалността във всеки елемент от една сцена. Това отличава добрия филм от един много добър филм. Така че да се срещна с Джордан Белфърт беше голямо предимство. След като прочетох неговите свидетелства за епохата на <em>златните момчета</em>, прекарах&nbsp;много време с него, за да разбера мотивацията и нагласата му по онова време. Неговото влияние върху филма е огромно.&nbsp;</p> <p><strong>- Чрез този герой филмът показва, че колкото повече пари имаш, толкова повече ги искаш&hellip;</strong></p> <p>- Трябва добре да се разбере, че по онова време&nbsp;тези хора са отстъпвали на всички изкушения, дори на тези, които не можете да си представите. Те не са зачитали никого другиго освен самите себе си, мислели са се за римски императори, които не са изпитвали нуждата да се отчитат на когото и да било. Те самите са въплъщавали седемте смъртни гряха. Това се опитахме да покажем във филма. Моят герой е нещо като американския Калигула. Но е интересно да видиш, че въпреки отвращението, което предизвиква, неговото поведение бързо влияе на околните. А това показва, в крайна сметка, че злото винаги се крие в човешката природа. Очевидно има крайности, но основата е една и съща.&nbsp;</p> <p>По този повод Мартин Скорсезе ми каза, че сме се захванали&nbsp;с взривоопасна тема, че Уолстрийт е най-лошата тема в киното, защото скицираме потрета на хора, които се радват на малко одобрение и за които всички смятат, че са причината за разрушаването на нашата икономика. Но той добави, че ако успеем да им направим верен портрет, публиката ще ни последва. Гледането на &quot;Вълкът от Уолстрийт&quot; като документален филм за алчността ни учи на нещо за нашата собствена култура. Затова този жанр филми е важен.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31782_5svNNpO9ZusogxneMbaXreGzB2rBDm.jpg" style="height:200px; width:300px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Смятате ли се за бизнесмен?</strong></p> <p>- Преди всичко оставам актьор, но обичам да инвестирам в нови проекти, които си струват усилието. Голяма част от моите инвестиции засягат екологията. Току-що потвърдих сътрудничеството си с един отбор, който участва в шампионата за електрически автомобили &quot;Формула Е&quot;. Това начинание е блестящ начин да бъдат насърчени науката и техологията&nbsp;за създаването на ново поколение чисти автомобили.&nbsp;</p> <p>Като продуцент се интересувам от всичко, което се развива в холивудските студиа. В това отношение този филм е добър пример. Цяло чудо е, че той се появи: в него няма нито експлозии, нито роботи и въпреки това той е прекрасен епичен разказ.&nbsp;</p> <p><strong>- Това е петото ви сътрудничество със Скорсезе. Какво повече има той от другите?</strong></p> <p>- Голям късметлия съм да работя с един от най-големите артисти на нашето време. Той е отличен учител, особено вдъхновяващ. Неговото знание е огромно, а желанието му да го споделя&nbsp;е безкрайно. Той има инстинктивна способност да долавя истинското в актьорската игра, за да даде посока на своя филм, а не обратното. Той много бързо поражда&nbsp;процес на обмен, на повтаряне, който ви позволява да съзрете свят от възможности. Това ви кара да дадете най-доброто от себе си, защото знаете, че можете да влияете върху насоката&nbsp;на филма. Нямате представа колко много съм научил от него.</p> <p><strong>- Имате ли същия апетит, както в началото на кариерата си?</strong></p> <p>- По-независим съм в избора си и знам накъде отивам. Но отношението ми към проектите, по които работя, не се е променило. От &quot;Животът на момчето&quot;, заснет през 1993 г. с Де Ниро, до &quot;Вълкът от Уолстрийт&quot;, желанието ми да правя филми, които ще оставят следа, е останало същото. Не мога да утоля тази жажда за идеал, това желание да възпроизведа възможно най-добре това, на което се възхищавах, когато бях по-млад. Несъмнено днес съм по-пристрастен, но философията ми остава същата.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31782_13MsdqBwTIVjHDXhR8S7o8UkTXeH4Y.jpg" style="height:355px; width:630px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Играхте Рембо в една френска продукция. Кой&nbsp;от нашите режисьори ви е интересен?</strong></p> <p>- Гийом Кане, с когото се сприятелих, когато снимахме &quot;Плажът&quot; и когото смятам за талантлив режисьор, един от водещите от&nbsp;новото поколение. Много харесвам &quot;Моят идол&quot;, а с &quot;Кръвни връзки&quot; той свърши забележителна работа. Заедно обмисляме много съвместни проекти, но&nbsp;засега на масата няма нищо конкретно. Това ще стане.</p> <p>&nbsp;<strong>- Харесвате ли Франция?</strong></p> <p>- Кой не харесва вашата страна? Най-хубавият ми спомен тук си остава един престой в Нормандия, където обичах да ходя на пазара, за да търси хубави продукти. Обожавам също Париж, където ходя често в музеите, защото това е нещо, което не съществува в САЩ. Един малък музей тук несъмнено би бил видно културно място, истинско светилище в Лос Анджелис! Нашата история съвсем не е толкова богата.</p> <p><strong>- Скоро ще станете на 40 г. Имате ли усещането, че живеете живота си много забързано?</strong></p> <p>- Голяма част от живота ми мина на снимачните площадки, далеч от дома. Това е сюрреалистичен живот, защото те задължава за дълго време да оставяш настрана интимната си същност, за да бъдеш успешен. Вложих цялата си енергия, за да изиграя различни персонажи в най-разнообразни артистични проекти. Но преди година, след като заснех три филма, отпуснах педала. Използвам времето. Ще видим докъде ще ме отведе животът. Може би до&nbsp;друг филм, кой знае?</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>