Кейт Бланшет: Загубата на естественост е смърт за актьора

<p>&nbsp;</p> <p><em>Никога не се бяхме срещали, </em>обяснява австралийската актриса.<em> Противно на това, което се мисли понякога, Уди Алън е много бъбрив и винаги е готов да обсъжда героите си. Накратко, обожавам да снимам с него!</em> По всеобщо мнение Кейт Бланшет е изключителна актриса, способна да влезе в кожата на кралица Елизабет или на Боб Дилан.</p> <p>За известно време носителката на &bdquo;Оскар&rdquo; изчезна от снимачните площадки, погълната от ръководството на <em>Sydney Theatre Company</em>, заедно със съпруга си, както и от отглеждането на тримата си сина (на 4, 9 и 11 г.). Графикът й за 2013 г. е пълен: след филма с Уди Алън, тя ще работи с Терънс Малик, а след това с Джордж Клуни. На 4 юни Кейт Бланшет беше на сцената в Сидни за премиерата на &bdquo;Слугините&rdquo; на Жан Жьоне заедно с Изабел Юпер.</p> <p><strong>- След известно отдалечаване от киното заради театъра, изглежда се връщате...</strong></p> <p>- Бях се съсредоточила върху тримата си сина и <em>Sydney Theatre Company</em>, на която съм художествен директор заедно с Андрю Ъптън, моя съпруг. Тези две мисии ме погълнаха. След това започнах големи световни турнета с &bdquo;Вуйчо Ваньо&rdquo; и <em>Big and Small</em>, която миналата година дори се игра в Париж.</p> <p><strong>- Не е ли рисковано за една актриса, търсена отвсякъде, да излезе от публичното внимание, за да ръководи театър в Австралия?</strong></p> <p>- Никога не съм си задавала този въпрос. Как да откажа да ръководя театър? Това беше необикновено предложение, което ми направиха в точния момент: дотогава снимах филм след филм и започвах да се питам дали този напрегнат ритъм не заплашва моята пълноценност като актриса. Освен това щеше да е чисто малодушие да отклоня това предложение: как да нямам желание да изследвам една непозната земя?</p> <p><img src="/uploads/editor/CATE-2.jpg" alt="" /></p> <p><strong>- Много филми ли сте отказвали?</strong></p> <p>- Да, но без ни най-малко съжаление, дори да ми се е случвало да изпитвам малко присвиване в сърцето, когато виждам филми, които са били направни без мен. В крайна сметка, преживях изключителни неща: бях режисирана от Лив Улман в &bdquo;Трамвай желание&rdquo; или Бенедикт Андрюз в <em>Big and Small</em> или &bdquo;Вуйчи Ваньо&rdquo;. Театърът винаги е играл основна роля в моя живот и не мога да си представя да бъде другояче. Да ръководя национална театрална компания означава да бъда в сърцето на непрекъснат творчески процес и да приема тотален ангажимент. Наистина много ми харесваше, но вероятно това е последният ми сезон...</p> <p><strong>- Приключвате със &bdquo;Слугините&rdquo; на Жан Жьоне в Сидни през юни...</strong></p> <p>- Играем месец и половина в Сидни, след това представлението може би ще пътува. Бях обсебена от Изабел Юпер, една от най-големите актриси. Съдбата направи така, че бяхме седнали една до друга на модно ревю, на Армани, мисля. Тя репетираше &bdquo;Трамвай желание&rdquo;, аз също. Така завързахме разговор.</p> <p><strong>- Освен аплодирана актриса вие сте също майка на три деца. Лесно ли се справяте?</strong></p> <p>- Най-трудното е да бъдеш добра майка всеки ден. Дали това съществува? Мисля си за едно интервю на Мишел Пфайфер, в което тя казваше, че е трябвало да дава по един долар на децата си всеки път, когато се е смятала за лоша майка, и така те щели да имат много джобни пари! Днес от майките си иска много. Понякога се получава, понякога не и винаги си задаваш въпроси.</p> <p><img src="/uploads/editor/CATE-3.jpg" alt="" /></p> <p><strong>- У вас има само мъже: трима сина и съпруг...</strong></p> <p>- Да, но кучетата ни са женски! (смях). Да имаш три момчета в къщи е неудържимо и много шумно!</p> <p><strong>- Друго нещо. Какво изпитвате, когато позирате пред моден фотограф, както сега за &bdquo;Мадам Фигаро&rdquo;?</strong></p> <p>- Свикнах с това и имах привилегията бъда снимана от Ричард Аведън, Ървинг Пен или Стивън Мейзъл. Но в началото изпитвах донякъде това, което изпитват аборигените, които мислят, че ще им откраднат душата, когато ги снимат. Колкото съм лишена от задръжки в една сцена, толкова не обичам да ме гледат в живота...</p> <p><strong>- Какво изпитвате, когато непознати ви снимат тайно с мобилния си телефон?</strong></p> <p>- Не го приемам лично: днес е прието хората да снимат всичко през цялото време. Поразена съм, когато вечерям в ресторант и виждам двойки, които не разговарят, а прекарват времето си в снимане на ястията, цветята на масата или етикета на бутилката с вино. Аз обичам да говоря с хората и винаги имам какво да им кажа! Далеч съм от идеята да се противопоставя на технологичния прогрес, но всичко това наистина е странно. Освен това всички тези апарати са много опасни за спонтанността, защото накрая хората започват да режисират и най-малкия си жест, за да го покажат в социалните мрежи. Аз мисля впрочем, че нищо не е по-вредно от самомнението. Загубата на естественост е смърт за актьора. Опитвам се да остана истинска, дори и очевидно да живея в крак с времето.</p> <p><strong>- Как се чувствате с външността си на звезда от едно време?</strong></p> <p>- А, така ли? Толкова добре се чувствам с моята физика, че се грижа твърде малко за нея. Вече не съм на 20 г., имам три деца, дистанцирах се от всичко това. Освен това никой никога не ме е смятал за красиво момиче, това никога не е било визитната ми картичка.</p> <p><img src="/uploads/editor/CATE-4.jpg" alt="" /></p> <p><strong><em>Кейт Бланшет</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>