Искам да си пия ракията на Босфора, г-н Ердоган!

<p>&nbsp;</p> <p>Г-н премиер, за втори път ви пиша открито писмо. В първото си писмо, на което вие не отговорихте, ставаше дума не за процеса, заведен заради романа ми &bdquo;Дъщерите на Аллах&rdquo;, за който бях обвинен в богохулство, защото в една демокрация съдебната система трябва да е независима, а за доклада, който Дирекцията по религиозните въпроси, която ви е подчинена, написа, за да бъда осъден на една година затвор. Аз бях оправдан след една година съдебна процедура, но композиторът Фазил Сай и писателят Севан Нишанян неотдавна бяха осъдени със същия мотив, докато престъплението богохулство не съществува по принцип в една светска държава. Днес се обръщам към вас, за да взема участие, по свой начин, в това голямо протестно движение срещу авторитарния уклон на вашето управление.</p> <p>Г-н премиер, грешите като разглеждате това движение, което според мен бележи залеза на вашата власт, като дело на &bdquo;<em>няколко души, които рушат и грабят</em>&rdquo;, както обявихте. Става дума за законна реакция на вашата репресивна политика, която иска да ни наложи консервативен и мюсюлмански начин на живот. Младежта, както и гражданското общество, които демонстрират не само в Истанбул, но и в петдесетина други градове на Турция, нямат нужда от вас, за да знаят какво трябва да ядат и да пият. Не можете да ми казвате, както направихте, да отида да изпия чаша ракия тайно у дома, сякаш трябва да ме е срам. Искам да си сърбам ракията на брега на Босфора, г-н премиер, където се намира нашата семейна къща, и, ако е възможно, при залез слънце. Защото обичам моя град, за който често говоря в романите си. Вие нямате право да ме лишите от това удоволствие, дори и да сте бил избран с 50 процента от гласовете.</p> <p>Вие не можете също да строите на площад &bdquo;Таксим&rdquo;, един от символите на републиката, османска казарма, дори и превърната в търговски център. Защото, виждате ли, Истанбул не е Дубай и неговото население иска историческите места и околната среда да бъдат съхранени.</p> <p>Г-н премиер, когато през октомври 2005 г. започнаха преговорите за присъединяване на нашата страна към Европейския съюз, вие заявихте, че това е <em>&bdquo;проектът на века&rdquo;</em>, който трябва да&nbsp; постигне, както беше предвидил Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на нашата република, &bdquo;<em>нивото на съвременната цивилизация</em>&rdquo;. Днес изглежда сте обърнал европейската страница. Защото ценностите на европейската цивилизация никога не са били цел за вас, а средство да се противопоставите на влиянието на армията на политическата сцена. Трябва да призная, че по този пункт успяхте и ви поздравявам. Що се отнася до нашата равносметка в икономически план, нямам никаква компетентност, за да съдя. Но всичко останало е пълен неуспех, особено в областта на свободата на изразяване и на лаицизма, които са условието, без което не може една демокрация.</p> <p>Г-н премиер, вие управлявате нашата страна повече от десет години. Дойде моментът да поставим на разглеждане вашата арогантност, вашата самодостатъчност и най-вече вашата авторитарна политика, които започват да правят каквото си искат. Изглежда, че бъркате &bdquo;<em>плебисцитния популизъм</em>&rdquo; с демокрацията, която позволява на малцинството да критикува властта и да съхранява своите основни права. Време е да си вземете малко почивка, защото след вашата операция проявявате някои признаци на умора. Дори да не се отеглите, както аз искам, опитайте поне да &bdquo;обезгазите&rdquo; младежта в нашата страна, която бихти искали, според собствените ви думи, да бъде <em>&bdquo;послушна и консервативна</em>&rdquo;. Днес констатирам, че това не е така и се радвам. Вие заявихте също по повод на алкохолните напитки, че е по-добре да се яде грозде, отколкото да се пие вино, пренебрегвайки, че държите този арогантен език в страната на Дионис. Нарекохте също тези, които пият вино, дори и една чаша, алкохолици. Е добре, ще отида да изпия чаша вино за ваше здраве в родината на бордото и на бургундското вино.</p> <p><em>Недим Гюрсел е също автор на &bdquo;Червеният ангел&rdquo;, за която е носител на наградите "Балканика" и &bdquo;Медитеране&rdquo;</em>.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>