Фазил Сай: Моята музика се подхранва от кризите

<p><em>Той ни посреща в дома си на няколко минути пеша от Босфора, за да ни разкаже за последните си творби - Симфония № 2 и 3, и за бъдещия си проект, посветен на Бетовен. Повод за Фазил Сай да наруши мълчанието си между големите надежди и тревоги за бъдещето на музиката&nbsp; в родната си Турция.</em></p> <p><strong>- Бъдещият ви диск е посветен на Бетовен. Защо?</strong></p> <p>- За мен основният въпрос не е самият музикален текст, а мисловният и емоционален свят на композитора. Да интерпретираш, означава да потърсиш съответствие между неговия свят и твоя, това, което е чувствал, докато е композирал &quot;Лунната соната&quot; или Концерт №3 за пиано, и това, което аз преживявам. Впрочем в тези пиеси на Бетовен има универсалност и борбен дух, които днес ми говорят повече от всякога.&nbsp;</p> <p><strong>- Много от неговите творби са писани като реакция на политически събития. Може ли музиката да бъде отговор на историята?</strong></p> <p>- Да. Харесва ми идеята на Даниел Баренбойм за оркестър, който обединява палестинци и израелци. Или тази за оркестрите-школи във Венецуела, обединени под знамето на <em>El Sistema</em>. Когато свирят, тези младежи не се убиват взаимно. Музикалният език е универсален и в това е неговата сила. Независимо дали си европеец, израелец, турчин или японец, чрез музиката търсиш едно и също нещо: споделянето. Това споделяне е най-добрият отговор на историческите раздори. За мнозина това е само утопия. Що се отнася до мен, аз искам да вярвам в тази възможност.</p> <p><strong>- Композирането промени ли ви като изпълнител?</strong></p> <p>- Не бих казал. Но когато си композитор, се фокусираш най-напред върху общата визия, преди да се спреш на техническите аспекти. Като архитект, който вижда най-напред сградата в нейната цялост. Това е причината, поради която никога не слушам изпълненията на дугите, преди да пристъпя към една творба, дори и позната, като сонатите на Бетовен. Защото искам да запазя непокътната своята субективност. Музиката винаги е субективна, независимо дали си композитор или изпълнител.</p> <p><strong>- Казвате, че музиката може да прокарва по-универсални послания от другите форми на изкуство?</strong></p> <p>- Не съм казал това. За мен всяка форма на изкуство трябва да бъде универсална. Но е вярно, че с музиката нямаме онези проблеми с езика и лингвистиката, които имаме с поезията, например, където всеки опит за превод може&nbsp;да ви накара да се загубите в елементите, свързани с фонетиката или оцветеността на думата. Тогава, да, може би чрез своята мистерия музиката може да докосне повече хората.</p> <p><strong>- Това понятие за оцветеност важно ли е за вас&nbsp;като композитор?</strong></p> <p>- Често се казва, че в музиката има три аспекта: мелодия, ритъм и хармония. Бих добавил четвърто: цвета на звука. Това е причината, поради която прекарах три месеца, за да сърфирам в интернет в търсене на нови инструменти за моята симфония &quot;Вселена&quot;.&nbsp;</p> <p><strong>- Последните ви симфонии са свързани с идеята за пространство. Картинен музикант ли сте?</strong></p> <p>- Не се състезавам, за да получа някаква награда за композитор. Композирам по органичен начин и именно този аспект обичам най-силно в музиката. Започнах да композирам на петгодишна възраст, бях самуок. При мен всичко тръгва от импровизацията. Първият ми учител по пиано беше ученик на Корто и самият той беше композитор, като той много ме окуражи в тази посока.</p> <p><strong>- Какво представлява днес пианото за вас? Приятел, довереник, утеха?</strong></p> <p>- С течение на годините и събитията в моя живот отношението ми към инструмента много се промени. Преди 15 г. 90 процента все още се определях като музикант пианист. Днес възприемам музиката много по-всеобхватно, слушам почти изцяло само симфонична музика или опера. Въпреки това пианото остава за мен най-важното. Това е физическо и мисловно пространство. Това е мястото, където мога да работя и напредвам.&nbsp;</p> <p><strong>- Говорейки за вашето музикално образование, какво е положението на музиката днес в Турция</strong>?</p> <p>- Днес имаме много оперни зали и десетки оркестри и фестивали. Музиката в най-различните й форми е част от нашата култура и трябва да се борим, за да остане такава. Така, както имаме много добро авторско кино, близко до руския свят на един Андрей Тарковски, което блести в цял свят. Не искам да правя догадки за бъдещето на културата в нашата страна, защото очакваме изборите през 2014 г. Но няколко театри и оперни зали са заплашени от затваряне. Кой знае дали ще останат театри в Турция през 2015 г.?</p> <p><strong>- Процесът срещу вас беше ли двигател за творчеството ви?</strong>&nbsp;</p> <p>- Композирах две симфонии през осемте месеца на процеса срещу мен: едната, &quot;Месопотамия&quot;, от 50 минути. Другата, &quot;Вселена&quot;, от 30 минути. Почти Моцартов ритъм! Така че това е добра храна. Моята музика се подхранва от кризите, страстите и фрустрациите. В този смисъл бих казал, че почти имам шанс, че живея в един Среден изток, осеян с толкова проблеми, военни, етнически или религиозни, които са всекидневен източник на вдъхновение.&nbsp;</p> <p><strong>- Какво послание искате да отправите днес към западната публика, която ви подкрепяше и продължава да ви подкрепя?</strong></p> <p>- Преди всичко искам да кажа, че днес не се чувствам сам, а това според мен е най-важното. И да й кажа, че съм безкрайно признателен за това!</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>