Джейн Фонда: Не си губя времето със съжаления

<p><em>За млад човек от моето поколение &ndash; родено почти с рухването на Берлинската стена &ndash; Джейн Фонда е част от стария свят. Въпреки това тя е тук и публикува &bdquo;Праймтайм&rdquo;, книга за това как &bdquo;да остаряваме добре&rdquo;, във времето, в което се говори само &bdquo;как да живеем заедно&rdquo;. Срещата е в бара на хотел &bdquo;Лютеция&rdquo; в Париж. Тя е изненадана, че журналистът на &bdquo;Мадам Фигаро&rdquo; не е жена. Моля я да ме извини за това несъвършенство. Тя се смее. Сядаме. И аз я наблюдавам. За миг всичко, което съм си представял, изчезва безследно. Джейн Фонда е едно малко момиче, потънало в светлина. Тя е съвършена, тя е хубава, тя е учтива; но непрекъснато се изплъзва. Джейн търси точната дума, правилната тоналност. Да започнем партитурата.</em></p> <p><strong>- Как сте?</strong></p> <p>- Много добре, благодаря, а вие?</p> <p><strong>- Не ви ли омръзна от тези интервюта?</strong></p> <p>- Това е част от работата ми на актриса, да се повтарям. Свикнала съм. А и журналистите не ми задават винаги едни и същи въпроси!</p> <p><strong>- Авторското кино, което сте продуцирали и в което сте играли &ndash; &bdquo;Барбарела&rdquo;, сексуалното освобождаване, Виетнам, борбата за правата на чернокожите американци, за феминизма, аеробиката... Какво обединява всичко това?</strong></p> <p>- Животът. Прекрасният и сложен живот. Наистина съм правила много различни неща, доста необичайни, но всички те ми се струваха интересни. Днес най-важното &ndash; и това трябва да го напиша в меомарите си &ndash; беше да мога да си поставя въпроса: коя съм аз?</p> <p><img src="/uploads/editor/FONDA-VIETNAM.jpg" alt="" width="402" height="502" /></p> <p><strong>- В новата си книга &bdquo;Праймтайм&rdquo; давате съвети за живота, за храненето и дори съвети за сексуалността на вашата възраст. Чувствате ли се по-различна от другите?</strong></p> <p>- Ние всички сме уникални, но аз повече, в този смисъл, че имам повече енергия, много съм любопитна към хората, нещата, световните дела; и най-вече обичам да предавам. Дълбоко в себе си аз съм учител.</p> <p><strong>- Не сте искали да стигнете до края на това, което наричате &bdquo;трето действие&rdquo;, със съжаления. Но вече сте свършили толкова неща. За какво бихте съжалявали?</strong></p> <p>- Когато бях на 60 г., си казах, че не се страхувам да умра. Но изпитвах голям страх да стигна до края с едно голямо съжаление: този никога да не съм познала интимността с един мъж.</p> <p><strong>- След три брака не сте ли познали интимността с мъж?</strong></p> <p>- Не. Можеш да имаш секс без интимност. Интимността означава да не се страхуваш да се хвърлиш изцяло в една връзка.</p> <p><strong>- Да поемаш рискове...</strong></p> <p>- За някои това е риск.</p> <p>- <strong>След три брака казвате ли си &bdquo;Вече познавам двойката&rdquo; или е възможно да преоткриете първоначалната наивност?</strong></p> <p>- На моята възраст не вярвам в невинността. Но от четири години съм с един мъж и още в началото почувствах, че мога да бъда с него по нов начин. Това е много по-различна връзка от онова, което съм преживяла в браковете си.</p> <p><img src="/uploads/editor/barbarella_101.jpg" alt="" width="624" height="452" /></p> <p><em>"Барбарела" (1968 г.)</em><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Мечтаехте ли за любовта, когато бяхте малко момиче?</strong></p> <p>- Когато сме малки, <em>we don&rsquo;t know what to dream of</em> (не знаем за какво да мечтаем). Въпреки всичките ми бракове и любовници това, което ми липсваше, беше <em>kindness</em> &ndash; как се казва на френски?</p> <p><strong>- Доброжелателство.</strong></p> <p>- Да: връзка, лишена от стратегия. Всичко е тук, ясно, открито, честно. Това беше ново за мен.</p> <p><strong>- Попаднали сте във вихъра на шоубизнеса, с необходимостта да направите хубави холивудски бракове. Съжалявате ли, че по-рано не сте отишли към нещо по-просто?</strong></p> <p>- (Дълго мълчание) Да. Но не губя времето си със съжаления. Днес знам какво трябва да избягвам. А и научих много чрез тримата си съпрузи - Търнър, Вадим, Хейдън - всички те са много различни. Освен това не всичките ми бракове бяха &bdquo;холивудски&rdquo;. Живях осем години с Роже (Вадим) в Париж...</p> <p><img src="/uploads/editor/JANE-2.jpg" alt="" width="566" height="408" /></p> <p>&nbsp;<em>Роже Вадим, Джейн Фонда и дъщеря им Ванеса<br /></em></p> <p><strong>- Веднъж Карла Бруни каза, че едно от предимствата на възрастта е, че увеличава удоволствието от секса. Съгласна ли сте?</strong></p> <p>- Да, най-вече за една жена! Познаваме тялото си и по-малко се страхуваме да поискаме това, което ни доставя удоволствие. Вече не се притесняваме, че децата могат да нахълтят в стаята... Свободни сме да се отдадем напълно.</p> <p><strong>- Мъжете по-сексуални ли са от жените?</strong></p> <p>- Не. Мисля, че става дума за власт. Шефът на МВФ &ndash; знаете, този, който беше арестуван заради една камериерка в Ню Йорк (Доминик Строс-Кан &ndash; б.ред.) &ndash; не е имал нужда от повече секс, а от повече власт. Мъжете, които тичат след жените, го правят по-малко заради самия секс, колкото заради желанието си да бъдат доминиращи, мъжествени... властни.</p> <p><strong>- В &bdquo;Праймтайм&rdquo; говорите за едно специално десетилетие за жените, между 45 и 55 г.</strong></p> <p>- В началото са хормоналните промени. За много от тях това е труден преход. Вече не знаем къде сме, кои сме. Това е повод &ndash; ако имаме куража &ndash; да си зададем въпроси. Когато този период започна при мен, се чувствах <em>crazy</em> (луда). Вече не можех да се изразявам, беше ужасно. Всички ме съветваха да работя повече, за да не мисля за това: аз направих точно обратното. И открих това, което наричам &bdquo;плодотворна празнота&rdquo;. Нещо, което се изпразва, но което дава възможности за нов живот.</p> <p><strong>- Пишете, че винаги сте обичали да учите. Днес какво учите?</strong></p> <p>- Аз съм почти на 75 г. Вече не правя същите неща като преди. Имам изкуствен хълбок, изкуствено коляно, от една страна, трябва да се науча да го приемам, а от друга, да направя така, че това да не е определящото за мен.</p> <p><strong>- Какво означава старостта?</strong></p> <p>- Има физически залез, разбира се, но най-вече това е състояние на духа. Харесва ми да мисля, че старостта по-скоро представлява изкачване към пълнотата, отколкото упадък. Познавам хора, които са зле със здравето, но които са по-зрели, по-дълбоки, по-интересни от преди.</p> <p><strong>- Срещата с млади хора помага ли да останеш млад по дух?</strong></p> <p>- Голямото предимство на младите приятели е, че не умират! И аз научавам много от тях.</p> <p><strong>- Какви са днешните ви страхове?</strong></p> <p>- Нямам много страхове. Малко ме е страх... (много дълго мълчание) да не се отдалеча от децата си (мълчание). Децата ми знаят, че трудно пазя тайни, така че крият неща от мен и това ме натъжава. Бих искала да ми имат повече доверие.</p> <p><img src="/uploads/editor/Henry-Fonda.jpg" alt="" width="565" height="733" /></p> <p><em>Хенри Фонда с Джейн и брат й Питър<br /></em></p> <p><strong>- Бихте искали да чуете тайните на вашите деца?</strong></p> <p>- Не... Просто бих искала да са способни да ми доверяват нещата, които се доверяват на една майка, нещо, което те не правят от страх, че ще го разкажа (ново мълчание). В миналото невинаги съм съумявала да си държа устата затворена, трябва да се развия, да оправя това.</p> <p><strong>- В детството си сте била много самотна. Това даде ли ви нещо?</strong></p> <p>- Абсолютно. В САЩ виждам родители, които организират живота на децата си непрестанно &ndash; карате, музика, специални курсове... Трябва да бъде съхранена възможността им да изследват. Време за самия себе си. Що се отнася до мен, самотата ме тласна да открия природата. Там открих форма на молитва. Днес не мога да изследвам природата, както преди, и това ме натъжава.</p> <p><strong>- Има други начини да бъде изучавана природата.</strong></p> <p>- Да: трябва да отида по-скоро навътре в себе си, отколкото навън.</p> <p><strong>- Да бъдеш киноактриса, означава ли да живееш вечно?</strong></p> <p>- В известен смисъл. Имам баща (Хенри Фонда), който живее винаги чрез филмите си. Но това, което е много по-важно, е, че той живее в сърцето ми. Той е с мен извън филмите си. Когато обичаш някого, независимо дали е актьор или не, той винаги е там...</p> <p><em>При тези думи ни съобщават, че интервюто е приключило: време е за фотосеанс. Изправяйки се, актрисата ме пита: &bdquo;На колко години сте, млади човече?&rdquo; &ndash; &bdquo;На 26 г., госпожо&rdquo; и Джейн се провиква, поставайки състрадателно ръка на рамото ми: Oh my god, I would never want to be 26 again ! (&bdquo;О господи, не бих искала никога да изживявам отново моите 26 г.!&rdquo;)</em></p> <p><img src="/uploads/editor/jane-fonda-1968.jpg" alt="" width="566" height="1055" /></p> <p><strong><em>Джейн Фонда, 1968 г.</em></strong></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Интервюто с Джейн Фонда е публикувано в &bdquo;Мадам Фигаро&rdquo; на 3 декември 2012 г.</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>