Джулиан Мур: Аз съм крайна на екрана, умерена в живота

<p>Нейната филмография би могла да запълни сама един независим фестивал. Актриса с гъвкавост и талант, които не могат да бъдат класирани, Джулиан Мур беляза киното още с първата си голяма роля, в &quot;Безопасност&quot; на Тод Хайнс (1995 г.). Оттогава тя е снимала с Джеймс Айвъри, братята Коен, Гюс Ван Сант, Атом Егоян&hellip; била е номинирана четири пъти за &quot;Оскар&quot; и също толкова за &quot;Златен глобус&quot;, а сп. &quot;Венити феър&quot; я избра за една от най-добре облечените личности на червения килим. В новия си филм &quot;Карта към звездите&quot;, на режисьора Дейвид Кроненберг, който участва в официалната селекция на фестивала в Кан, Джулиан Мур играе колкото трогателна, толкова и смахната кинозвезда. Това е обратната страна на Холивуд в цялата й жестокост. Докато снима два други филма едновременно, любимата актриса на авторското кино отговаря от Ню Йорк на въпросите на <em>Express Styles.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36967_Aq1j35YYS3g5SyFYX8dd0RkxyT934X.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Холивуд</strong></p> <p><em>&quot;Карта към звездите&quot; е семейна драма, която се разиграва в Холивуд. Аз играя Хавана Сегранд, известна, объркана актриса, която има влиятелен агент&hellip; Тя прилича на онези звезди, които веднъж прехвърлили 40-те, треперят да не изпаднат в забрава&hellip; Най-горещото й желание е да стане безсмъртна богиня. Филмът потъва заедно с нея в света на Холивуд, този на напълно несретните, истерични, изгубени, застинали в очакване на роля актриси. Аз познавам тези актриси, видях много млади от тях да изгубват себе си в крайности. Когато аз започвах преди 20 г., контекстът беше различен. Това беше времето на независимото кино, на авторските филми. Днес като че ли всичко става неконтролируемо&hellip;</em></p> <p><em>&quot;Карта към звездите&quot; разказва също за трагичната съдба на две деца звезди - едното, на 13 г., накрая убива другото. Тези много надарени актьори са попаднали в един почти виртуален свят&hellip; Дейвид Кроненберг ги заснема по един странен и хиперреалистичен начин, като в картина на Едуард Хопър или снимка на Уилям Егълстън. Това е Америка на американската мечта, където всичко изглежда възможно, но не е. Дейвид изследва шизофреничната връзка със славата. Той съпоставя идеята да бъдеш възприет и разбран в интимността на една истинска връзка и факта да съществуваш като звезда. Всички тези актьори, произлезли от развалени семейства, се стремят да бъдат обичани през призмата на тази известност. Така Холивуд става второ семейство, което е също толкова разрушително.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36967_GsTadzInmZ6rvSGUj2poYUybVapXXj.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Известността</strong></p> <p><em>&quot;Чувствам се близка с героинята в &quot;Карта към звездите&quot;: всеки актьор може да се опре на тази лудост, която дреме във всеки един от нас. Едно нещо ме трогна много в героинята на Хавана: нейната страна жена-дете. Тя е ужасно зависима, търси любов, помощ. Разбираш как нейното трудно детство и отсъстващото й семейство са я разрушили. Търсенето на слава често е реванш в живота. Хавана, както много други звезди, е ужасно зависима. Аз не съм такава. Когато станах актриса, тъкмо бях взела дипломата си от Университета в Бостън, където изкарах театрални курсове.</em></p> <p><em>Моите родители ми бяха внушили чувството за ценности. Изключително много пътувах с тях, те ме насърчиха да имам доверие в себе си. Киното ме караше да мечтая, разбира се, но аз можех същевременно да работя и нещо друго. Моят модел беше Мерил Стрийп, жена с корени&hellip; И двете сме актриси, които се променят, но аз мисля, че имам зрънце лудост повече и по-малко талант от нея. Възхищавам се също на Кейт Уинслет, изключителна актриса, която може да преминава от един жанр в друг, запазвайки дълбочината на играта си. А Дженифър Лорънс, с която се снимах в &quot;Игрите на глада&quot;, въплъщава тази загадъчна Америка, пълна с противоречия&quot;.</em></p> <p><strong>Кариерата</strong></p> <p><em>Не е лесно да бъдеш жена в Холивуд и да изградиш мостове между популярното кино и по-интимните, по-интелектуалните филми. Да играя в &quot;Джурасик парк&quot;, &quot;Игрите на глада&quot;, &quot;Магнолия&quot;, &quot;Часовете&quot; за мен е въпрос на оцеляване. Какъвто и да е жанрът, аз се опитвам да изследвам психологията на моята героиня, нейните слабости, неврозите й.&nbsp;</em></p> <p><em>Много се гордея, че играх в &quot;Ергенът&quot; на Том Форд. Когато прочетох сценария, му казах: &quot;Том, аз познавам толкова много жени, които са в такава ситуация. И никой не пише по този въпрос, никой не говори за това!&quot;. Една от моите приятелки, която е омъжена, беше много влюбена в хомосексуалист в продължение на десет години, без да посмее да му го признае. Бях там, когато тя му заяви чувствата си. Тя крещеше: &quot;Но защо не ме обичаш?&quot;. Той й отговори съвсем тихо: &quot;Но аз те обичам&quot;. Как да прецениш тези ситуации, пълни с толкова неизказани неща и сложни чувства?&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36967_GuzIZ2WRucCfMvuZidNganAtpEAP3R.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Вдъхновението</strong></p> <p><em>&quot;Аз съм крайна на екрана, умерена в живота. Моите героини често флиртуват с табутата и лудостта, но във всекидневието си аз съм по-скоро подредена и организирана. Обичам да контролирам всичко. Винаги съм била такава! В училище бях много добра ученичка&hellip; Възпитавам двете си деца, Кейлъб на 16 г. и Лив Хелън на 11 г., с моите принципи. Паралелно в мен живеят куп въображаеми светове.&nbsp;</em></p> <p><em>Често сядам в едно кафене на две крачки от нас, в Уест Сайд в Ню Йорк, и гледам минувачите. Опитвам се да отгатна какви са, какъв е истинският им живот, какви са техните драми, за какво мислят, докато вървят по улицата. И когато подготвям една роля, мисля отново за тях. Например за Кейт, лесбийката в &quot;Личният живот на Пипа Лий&quot;, ме вдъхнови една жена, която срещнах в книжарницата. Изкопирах прическата й, дънковите й бермуди, походката й. Същото беше с Чарли в &quot;Ергенът&quot;. За &quot;Карта към звездите&quot; си спомних за всички актриси, които съм наблюдавала в Лос Анджелис или по време на кинофестивалите.</em></p> <p><strong>Ангажираност</strong></p> <p><em>&quot;Една от моите битки е за правото на аборт. Не го окуражавам, както ме упрекват. Просто искам жените да имат избор дали да запазят или не едно дете. Барак Обама прокара здравна реформа, която предвижда преработване на системата на здравните осигуровки в САЩ. Но зад тази победа се крие една по-малко бляскава реалност: под натиска на трийсетина демократи, които са срещу абортите, и на Католическата църква, Конгресът забрани използването на държавни фондове за всяка осигуровка, покриваща доброволното прекъсване на бремеността. В някои щати стана невъзможно една жена да направи аборт.</em></p> <p><em>Същевременно аз съм посланик на Save the Children, организация, която помага на бедните деца по света. Организирам благотворителни вечери и искам от държавата субсидии за училища, семейства, сиропиталища. Когато бях в училище, се питах защо някои мои съученици отсъстват толкова често: те работеха. Днес едно от всеки шест американски деца страда от бедността. За това не се говори достатъчно. Тези дейности са много важни за мен. Има приключение в обикновените съдби и всекидневните битки.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36967_yPBKdtcsXmWTqjaa8bfWMWupPXFzEM.jpg" /></p> <p><strong><em>Джулиан Мур</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>