Де Ниро: 70-те г. бяха вълшебно време за американското кино

<p><br />На 70 г. легендарният актьор е в афиша на комедията "Коза Ностра" на Люк Бесон, в който играе мафиот, скрит в Нормандия. &nbsp;Роберт де Ниро е спокоен, с олимпийска въздържаност. Дори и да е харизматичен и нервен на екрана, "Боб" - както се знае - предпочита да се спотайва извън него. Да, интервютата с него са рядкост и като цяло не са особено вълнуващи. Вярно е също, че минаха десетилетия от шедьоврите с негово участие. "Жега" и "Джаки Браун" вече са филми от миналия век! В този "Коза Ностра" обаче, адаптация по романа на Тонино Бенакиста, актьорът почти се забавлява.</p> <p><strong>- Вярно ли е, че вие сте убедили Люк Бесон да заснеме "Коза Ностра"?</strong></p> <p>- Наистина мисля, че бях първият, който даде идеята.</p> <p><strong>- Защо?</strong></p> <p>- Люк ми изпрати романа на Тонино Бенакиста, след това сценария на филма. После дойде да ме види по време на едни снимки в САЩ, за да поговорим. Много бързо възникна въпросът за кастинга и режисьора. Много режисьори, за които мислехме, не бяха на разположение. В тази професия, ако чакате хората да са готови, нищо няма да направите. Люк мислеше да повери режисурата на един френски режисьор, с когото работи обикновено. Тогава го попитах защо той самият не режисира филма. Той имаше собствена визия за сценария и искаше да запази контрола над проекта. Беше толкова естествено!</p> <p><strong>- Това сътрудничество изкуши ли ви веднага?</strong></p> <p>- Люк е почитател на филмите на Марти (Мартин Скорсезе - б.а.). Впрочем ние се свързахме с него, за да ни даде благословията си. Книгата, както и сценарият цитираха буквално "Добри момчета". Моят герой дори говори за този филм. Сценарият много го развесели и той прие да участва в проекта като копродуцент. Този тип почит е рискован, дори и за комедия. Не бяхме сигурни, че ще успеем. Предизвикателството беше вълнуващо. <em>So let's do it</em>!</p> <p>Гледах отново "Добри момчета" на диск и изслушах всички интервюта, за да се запозная с темата. С Люк се познаваме от няколко години. Пропуснахме да направим един филм заедно. Дадох също гласа си на американската версия на анимационния му филм "Артур и минимоите". Така че имах пълно доверие. По време на снимки той работи бързо. Това ми харесва!</p> <p><strong>- За първи път се снимате в киното с Мишел Пфайфър. Как мина това сътрудничество?</strong></p> <p>- Очвидно познавах нейната работа и знаех, понеже вече я бях срещал, че е много прям и жив човек. Съгласието между нас на снимачната площадка се появи незабавно. Ако по-природа съм по-скоро резервиран, по време на снимки излизам от черупката си. Люк Бесон ни каза още в началото, че можем да се отпуснем. Мишел е много жизнерадостна, забавлявахме се да импровизираме. Тук играем двойка и трябваше да бъдем споени. Всичко това беше много весело.</p> <p><strong>- Във филма сте глава на семейство. Младите актьори Диана Агрон и Джон де Лео играят ваши деца.</strong> <strong>Насочвахте ли ги?</strong></p> <p>- Не, аз не съм от тези, които дават съвети! Актьорската работа е нещо много тайнствено и аз нямам никаква увереност за техниката си. Диана и Джон бяха много ентусиазирани и аз не усетих у тях някаква задръжка. В комедията няма половин мярка. Да правиш по много е част от професията. "Коза Ностра" има много гротескна страна!</p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><img src="/uploads/editor/1179.jpg" alt="" width="630" height="419" /></strong></p> <p><em>По време на снимките на "Коза Ностра" (2013 г.)</em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Имате особено отношение с френското кино. Впрочем Марсел Карне ви кара да дебютирате през 60-те г.</strong></p> <p>- Това бяха много дребни неща! На 20 г. заминах за Франция, за да уча езика и да глътна малко въздух с баща си далеч от Ню Йорк. Накратко, един приятел ми каза за филм, който Марсел Карне се готви да снима, "Три стаи в Манхатън". Продукцията търсеше хора, които да играят американци. Имах вид. Бях избран. Бяхме в студио с декор, който пресъздаваше кафене на Медисън Авеню. Аз бях само минувач. Работата продължи само ден. Платиха ми. За мен Марсел Карне беше име, свързано с филмите, които принадлежаха на историята на седмото изкуство, но нищо повече. Звездата на филма беше Морис Роне. Аз не знаех много добре кой е той.</p> <p><strong>- По това време искахте ли вече да станете актьор?</strong></p> <p>- Да, разбира се. Но ако съм приел да участвам в тези филми (другият филм е "Младите вълци" - б.а.), то не беше, за да науча наистина нещо за професията. Беше забавно и платено.</p> <p><strong>- Много по-късно, през 1995 г., снимахте с Аньес Варда в "Сто и една нощи".</strong></p> <p>- Познавах я слабо. Тя ми се обади и аз го направих&hellip;</p> <p><strong>- Аньес Варда беше една от фигурите на френската "Нова вълна". Течение, което силно вдъхнови цяло поколение режисьори и актьори, от които вие сте част. Имахте ли съзнанието, когато започнахте да работите с Мартин Скорсезе, че участвате в нещо революционно?</strong></p> <p>- Не, нямахме съзнание за това. Не сме си казвали: "Много добре, да променим правилата!". Докато снимахме "Коварни улици", след това "Шофьор на такси", ние просто правехме филми, които имахме желание да направим. Енергията, която се излъчваше от тях, е нашата. Тези филми бяха луди, влагахме живота си в тях. Днес, с течение на времето, е очевидно, че 70-те бяха вълшебно време за американското кино. Нямах съзнание за това. Това беше нашето време, ние искахме да свършим нашата работа. Имаше условия, които ни позволиха да го направим, след това да бъдем чути. Можем да говорим за чудо.</p> <p><strong>- Кои бяха вашите модели като актьор?</strong></p> <p>- За един млад американски актьор личности като Марлон Брандо, Джеймс Дийн или Монтгомъри Клифт бяха впечатляващи. Те не бяха актьори в класическия смисъл на думата, но се хвърляха изцяло в ролята. Според метода на Актърс Студио те влагаха в нея цялата си душа. Повече от игра, това беше преживяно. Истината за тяхната същност се набиваше на очи. Спомням си, че с Марти имахме обща страст към Уолтър Хюстън, бащата на Джон Хюстън, който играеше в "Съкровището на Сиера Мадре". Играта му във филма е с мощ, която рядко съм виждал другаде.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1178.jpg" alt="" /></p> <p><em>В "Недосегаемите" (1987 г.)</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Обичате ли да се сблъсквате с режисьорите?</strong></p> <p>- Разбира се. Ако един режисьор казва "Амин" на всичко, което правя, някъде има проблем. Идвам с личността на моя герой наум. Знам как трябва да говори, да се движи, в замяна на това рамката, в която той трябва да се развие, е работа на режисьора. Един актьор предлага неща, режисьорът ги записва, след това при монтажа избира това, което предпочита. Вземете Мартин Скорсезе. Ако е решил да ни вземе във филма си, то е, защото знае, че ние ще имаме верния тон. Така че няма да се опитва да ви кара да правите неща, които нямат никаква връзка с тона на филма. Алхимията с другите актьори зависи напълно от режисьора. След това се прибавят известен брой неща, които не зависят от актьора: светлината, сценографията, движението на камерата, музиката&hellip;</p> <p><strong>- Често цитират "Среднощно препускане" на Мартин Брест като първата истинска комедия в кариерата ви. Въпреки това Брайън де Палма вече използва тази ваша страна в началото на кариерата ви.</strong></p> <p>- Първия път, когато се явих на прослушване за Брайън, бях на 19 г.! Беше за студентския му филм <em>The Wedding Party</em> (излязъл през 1969 г.), след това направихме "Приветствия" и "Здрасти, мамо!". Много добре си спомням как се озовах на прослушването. Видях обявата в един специализиран вестник. Там беше номерът на Брайън. Обадих му се. Той ми определи среща в малък апартамент. Видя ме как играя, след това ме нае. Бях много развълнуван. Това беше първата ми истинска роля. Тонът на филма се колебаеше между драма и комедия. Брайън е преди всичко зрител. Той реагира директно на играта ви. Ако не се смее, значи не сте го направили смешно. Той не се колебае да ви накара да импровизирате, докато намерите точното си темпо. По онова време един прекалено предначертан текст можеше да ме блокира, трябваше да мога да изляза извън него и да тръгна. Брайън де Палма обожаваше това.</p> <p><strong>- Импровизацията нужна ли е на актьорската ви природа?</strong></p> <p>- Да, но ми се е случвало да трябва да спазвам буквално текста си! Когато работите със сценарий на Дейвид Мамет например (сценарист на "Недосегаемите" - б.а.), трябва да спазвате ритъма, пулса на езика, в противен случай се получава неравновесие. Режисьор като Майкъл Ман също може да бъде хирургически точен. Не става дума за натрапчива идея, а просто за изискване на сценария. Структурата на "Жега" е съвършено изваяна, моят герой трябваше да остане студен. Ролята изискваше отличен себеконтрол. Нито един режисьор не е тъп априори, в противен случай би пречупил спонтанността на актьора. Де Палма или Скорсезе са привърженици на импровизацията. Ако не се колебаят да пренапишат някои неща по време на снимките, те имат в главата си общата структура на своя филм.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1177.jpg" alt="" width="630" height="390" /></p> <p><em>"Жега" (1995 г.)</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Може би играта в комедия налага по-голяма строгост, отколкото в драма?</strong></p> <p><strong></strong>-&nbsp;Може би, но може да се случи нещо неочаквано и трябва да умееш да извлечеш полза от него. Вземете "Среднощно препускане" на Мартин Брест, сценарият на Джордж Гало беше много добре написан, но това не ни попречи по време на снимките да променим някои епизоди, за да създадем особен тон. Случва се филмите да намерят собствената си идентичност по време на заснемането.</p> <p><strong>- Започнали сте кариерата си с режисьори от вашето поколение, но много бързо сте се срещнали с една фигура от златната епоха на Холивуд - Елиа Казан, през 1976 г., за "Последният магнат".</strong></p> <p>- Бях млад актьор. Казан беше майстор, най-добрият. "Последният магнат" беше в известен смисъл неговата лебедова песен (той спира и посочва с пръст към южната част на Сентрал Парк - б.а.). В този хотел, <em>The Sherry</em>, на Пето авеню и 59-а улица, срещнах Елиа за първи път. Той беше заедно с продуцента Сам Спигъл. По онова време живеех в една от стаите на хотела. Тъкмо се бях върнал от Калифорния, където снимах "1900" на Бертолучи. Казан ми даде сценария, написан от Харолд Пинтър. Беше доста плашещ! Казан беше верен на репутацията си. Имаше купища бележки за всеки от героите. По време на снимките той ви оставя да се развивате, след това съвсем нежно ви вкарва в рамката. Никога не съм се чувствал блокиран от неговата режисура. Сценарият на Пинтър беше изключително точен, имаше дори указания за играта между всяка реплика, знаехме точно в кой момент трябва да направим пауза.</p> <p><strong>- Срещнахте и Роджър Корман, смятан за много странен, в "Кървава майка" през 1970 г.</strong></p> <p>- Роджър? Странен? Съвсем не, той е много искрен, много учтив&hellip;</p> <p><strong>- Режисьорите от вашето поколение: Скорсезе, Копола, Чимино, Де Палма&hellip; Всички те са от италианско-американски произход. Това случайно ли е?</strong></p> <p><em>- It just happened!&nbsp;</em>(Просто така се случи - б.пр.)&nbsp;Режисьорите, които споменахте, имаха много различен характер. Всеки по свой начин въплъщаваше лицето на един италиано-американец. Копола например, той нямаше нужда да ви сблъска, за да извади най-доброто от вас.</p> <p>-<strong> Вие самият пристъпихте към режисурата през 1993 г. с "История от Бронкс", след това с "Добрият пастир" през 2006 г., два филма, които изследват по свой начин историята на САЩ.</strong></p> <p>- Няма нищо съзнателно! Търсех истории, които аз самият не съм могъл да измисля. За "История от Бронкс" гледах автобиографичния спектакъл на Чаз Палминтери, който ми се стори супер. Поверих главната роля на Чаз, който държеше на нея, и взех ролята на бащата. Тя много ми подхождаше. Никога не бях играл подобен род роля. За "Добрият пастир" освен сюжета (създаването на ЦРУ - б.а.) ме интересуваха икономическата и художествената амбиция. Всеки път идеята е да разкажеш възможно най-добре историята.</p> <p><strong>- Неотдавна бяхте председател на журито на Кинофестивала в Кан, създадохте също филмовия фестивал "Трайбека". Киноман ли сте?</strong></p> <p>- Много би ми харесало, но всекидневието не ми го позволява. Опитвам се да се обградя с правилните хора, които ме осведомяват за филмите, които не са за изпускане.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/1180.jpg" alt="" width="630" height="473" /></p> <p><strong><em>Робърт де Ниро</em></strong></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>