"Ной" е история за втория шанс, даден на човечеството. И този втори шанс сме ние. Ние го преживяваме метафорично. Ной е изправен пред това чувство за отговорност, което е и наше, да не провалим всичко още веднъж. Аз споделям тази загриженост. Споделям тази смесица от оптимизъм и песимизъм, която идва от минималното познание на човешката ситуация. Имам надеждата, че можем да се спасим и да спасим нашата планета. Но също така съм песимист на фона на това, което се случва около нас. Подобно на героя, и аз изпитвам тази смес от ярост и надежда. Това признава режисьорът на "Ной" Дарън Аронофски. С последния си филм той се впусна в приключение в един непознат за него свят: този на блокбастърите. Интервю с Дарън Аронофски публикува premiere.fr.
<p><strong>- В края на "Ной" няма самоубийство. Това го отличава от останалите ви филми. </strong></p>
<p>- Да, дадох си сметка за това. Нямаше как да се случи в тази история, която е адаптация по една книга.</p>
<p><strong>- За първи път героят ви е по някакъв начин умиротворен в края на своето търсене. Това отражение на днешното ви духовно състояние ли е?</strong></p>
<p>- Не знам. Не съм сигурен дали днес имам повече причини от вчера да се чувствам в мир със себе си. Опитвах се да бъда верен на Библията и исках да има малка двусмислица накрая. Това е историята за втория шанс, даден на човечеството. И този втори шанс сме ние. Ние го преживяваме метафорично. Така че, да, героят е умиротворен, но той е изправен пред това чувство за отговорност, което е и наше, да не провалим всичко още веднъж. Аз споделям тази загриженост. Споделям тази смесица от оптимизъм и песимизъм, която идва от минималното познание на човешката ситуация. Имам надеждата, че можем да се спасим и да спасим нашата планета. Но също така съм песимист на фона на това, което се случва около нас. Подобно на героя и аз изпитвам тази смес от ярост и надежда. </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35267_3WdA4ntWjb4FEYEKJynRV7OejWlwNR.jpeg" /></p>
<p> </p>
<p><strong>- Всичките ви герои са в търсене на нещо с риск да изгорят в него. Можем ли да видим метафора в това?</strong></p>
<p>- В режисьорската професия? О, да, да. Никога не е лесно да отговориш на подобен тип въпроси, когато ти посочат повторенията в твоите истории. Това, което мога да кажа, е, че създавайки тези герои, аз се опитвам да бъдат последователни. Има нещо от моето ДНК, което им предавам в момента, в който се опитвам да им вдъхна живот. Мики Рурк в "Кечистът" и Натали Портман в "Черен лебед" завършват по един и същ начин, но по различни причини. А Ной е още по-различен, той е мотивиран от справедливостта, яростта и скръбта, виждайки докъде човекът е довел света.</p>
<p><strong>- Преди излизането на "Черен лебед" сложихте подписа си за продължение на "Върколакът". Да се застраховате за всеки случай?</strong></p>
<p>- Може да се каже. В някои моменти си мислиш, че вече нямаш избор. За щастие неочакваният успех на "Черен лебед" ми позволи да се върна към моите собствени проекти. </p>
<p><strong>- Това е парадоксът на "Ной": блокбастър, но без никаква отстъпка. Това е преди всичко филм на Дарън Аронофски. Най-общо.</strong></p>
<p>- Някои смятат, че не е "достатъчно аронофски", не знам какво им трябва. Несъмнено зрелищният мащаб на филма им създава на моменти впечатлението, че съм направил компромис. Но това не е така. С такава тема спектакълът трябва да е огромен, чудесата трябва да бъдат на екрана. Но това не пречи филмът да е различен, личен и особен. </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35267_XWtSKG9gT3c50STIFYlLQXPR4Tci7d.png" /></p>
<p><em>С Ръсел Кроу по време на снимките на "Ной"</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Ритъмът, диалогът, художественото ръководство, музиката, нищо не прилича на сегашните блокбастъри. Това съзнателен избор ли беше?</strong></p>
<p>- Напълно. Винаги се опитвам да правя нещата по свой начин. А с библейски филм, жанр, който е кодифициран преди 50 г., това беше още по-необходимо. Първото нещо, което казах на Ръсел Кроу, беше: "Не очаквай да бъдеш с голяма бяла брада, сандали и два жирафа зад теб!". Има толкова клишета около историята за Потопа… Трябваше да предложим нещо ново, като останем в задължителната линия на тази история и нейните иконични образи. Това беше лозунгът на снимачната площадка: как да обновим всички тези образи. Първият ключ беше изборът да снимаме в Исландия. Вместо да отидем в пустинята Юдея, ние отидохме на най-новото място на Земята, място, където всичко е както в началото. Това не е просто детайл, това те кара визуално да не се чувстваш в познат свят. </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35267_Ddkh6YCww4ndRcF6jGeUhl9rDzgtdG.jpg" style="height:396px; width:630px" /></p>
<p><em>По време на снимките на "Ной" в Исландия</em></p>
<p> </p>
<p>Винаги е трудно филмите ми да бъдат категоризирани в този или онзи жанр. "Кечистът" е повече или по-малко филм за спорта, но героят умира накрая. "Черен лебед"? Казваха ми: "Дарън, почитателите на балета не обичат хоръра, а почитателите на хоръра не обичат балета". В "Ной" "пазачите" не приличат на никой друг гигант, който сме гледали наскоро в киното. Направихме ги по-неясни, по-измъчени, за да доловим тяхното страдание на създания от светлина, пленени в камъка. Трябваше да предадем тяхната емоционална история чрез затруднените им движение. Тези създания са красиви и зрелищни, но също така мъчителни за гледане. Така успяхме да ги превърнем в истински персонажи.</p>
<p><strong>- Напомнят за създанията на Рей Харихаусен.</strong></p>
<p>- Да, но те са компютърно генерирани образи. Нашата идея беше да ги накараме да треперят, сякаш страдат от Паркинсон. За тях е трудно да ходят. Опитвахме се не толкова да напомним за Харихаусен, колкото за старостта.</p>
<p><strong>- Костюмите почти приличат на тези, които могат да се видят в научнофантастичен постапокалиптичен филм.</strong></p>
<p>- Именно. Не искахме да разположим нашата история в това, което хората си представят, че са били "библейските времена". Търсехме нещо по-митично. Искахме да можем да си представим, че тази история се случва в "далечна галактика много, много отдавна", или далеч в пост-апокалиптичното бъдеще и това да може да работи и в двата случая.</p>
<p><strong>- Извън някои живописни позовавания, като Гюстав Доре или Жером Бош, не са очевидни филмите референции, които сте имали наум.</strong></p>
<p>- Това е вярно. По принцип с главния оператор гледаме филми, за да си създадем посоки. Но не и този път, сега работихме по-абстрактно. Откраднах един план от "Седемте самурая", когато момичето е преследвано в гората от своя възлюбен. И това е почти всичко.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35267_u9BBSVIb5ILjfU3w9Si2qPTTTh8n1g.jpg" /></p>
<p><em>Ръсел Кроу в "Ной"</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Мислех си за "Търсачите" на Джон Форд…</strong></p>
<p>- Знаеш ли защо? Имаш право. Това беше ключово вияние. Героят в "Ной" има нещо, което много прилича на Джон Уейн, но не искам да казвам повече, за да не ограбвам филма си. Ръсел Кроу напомня много за Джон Уейн. Той не се е специализирал в същия тип роли, но има същата мощ и пълнота на екрана.</p>
<p><strong>- В Библията никога не става дума наистина за края на човешката раса.</strong></p>
<p>- В Библията Създателят е наранен от това, което хората са направили със Земята. В началото на глава 6 от Битие той съзерцава своето Творение и решава да го разруши. Но, по една или друга причина, избира да спаси всички видове, включително човешката раса, посредством Ной и синовете му. Парадоксът е, че след Потопа следва епизода с Вавилонската кула. Значи цялото това разрушение не е послужило за нищо, човекът непрекъснато ще прави едни и същи грешки? Има послание във факта, че тези два епизода са един след друг. И това послание е, че човекът трябва да реши какво ще прави със своя "втори шанс", нашия шанс. Трябва ли да бдим над Творението или да се опитваме да доминираме над него? Това е въпрос, който е напълно актуален в днешния свят.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35267_QWvocbQQEd4WYRTQcrKEkj80QL7NQp.jpg" /></p>
<p><strong><em>Дарън Аронофски</em></strong></p>
<p> </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>