Дарън Аронофски: "Ной" е история за втория шанс

<p><strong>- В края на &quot;Ной&quot; няма самоубийство. Това го отличава от останалите ви филми.&nbsp;</strong></p> <p>- Да, дадох си сметка за това. Нямаше как да се случи в тази история, която е адаптация по една книга.</p> <p><strong>- За първи път героят ви е по някакъв начин умиротворен в края на своето търсене. Това отражение на днешното ви духовно състояние ли е?</strong></p> <p>- Не знам. Не съм сигурен дали днес имам повече причини от вчера да се чувствам в мир със себе си. Опитвах се да бъда верен на Библията и исках да има малка двусмислица накрая. Това е историята за втория шанс, даден на човечеството. И този втори шанс сме ние. Ние го преживяваме метафорично. Така че, да, героят е умиротворен, но той е изправен пред това чувство за отговорност, което е и наше, да не провалим всичко още веднъж. Аз споделям тази загриженост. Споделям тази смесица от оптимизъм и песимизъм, която идва от минималното познание на човешката ситуация. Имам надеждата, че можем да се спасим и да спасим нашата планета. Но също така съм песимист на фона на това, което се случва около нас. Подобно на героя и аз изпитвам тази смес от ярост и надежда.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35267_3WdA4ntWjb4FEYEKJynRV7OejWlwNR.jpeg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Всичките ви герои са в търсене на нещо с риск да изгорят в него. Можем ли да видим метафора в това?</strong></p> <p>- В режисьорската професия? О, да, да. Никога не е лесно да отговориш на подобен тип въпроси, когато ти посочат повторенията в твоите истории. Това, което мога да кажа, е, че създавайки тези герои, аз се опитвам да бъдат последователни. Има нещо от моето ДНК, което им предавам в момента, в който се опитвам да им вдъхна живот. Мики Рурк в &quot;Кечистът&quot; и Натали Портман в &quot;Черен лебед&quot; завършват по един и същ начин, но по различни причини. А Ной е още по-различен, той е мотивиран от справедливостта, яростта и скръбта, виждайки докъде човекът е довел света.</p> <p><strong>- Преди излизането на &quot;Черен лебед&quot; сложихте подписа си за продължение на &quot;Върколакът&quot;. Да се застраховате за всеки случай?</strong></p> <p>- Може да се каже. В някои моменти си мислиш, че вече нямаш избор. За щастие неочакваният успех на &quot;Черен лебед&quot; ми позволи да се върна към моите собствени проекти.&nbsp;</p> <p><strong>- Това е парадоксът на &quot;Ной&quot;: блокбастър, но без никаква отстъпка. Това е преди всичко филм на Дарън Аронофски. Най-общо.</strong></p> <p>- Някои смятат, че не е &quot;достатъчно аронофски&quot;, не знам какво им трябва. Несъмнено зрелищният мащаб на филма им създава на моменти впечатлението, че съм направил компромис. Но това не е така. С такава тема спектакълът трябва да е огромен, чудесата трябва да бъдат на екрана. Но това не пречи филмът да е различен, личен и особен.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35267_XWtSKG9gT3c50STIFYlLQXPR4Tci7d.png" /></p> <p><em>С Ръсел Кроу по време на снимките на &quot;Ной&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Ритъмът, диалогът, художественото ръководство, музиката, нищо не прилича на сегашните блокбастъри. Това съзнателен избор ли беше?</strong></p> <p>- Напълно. Винаги се опитвам да правя нещата по свой начин. А с библейски филм, жанр, който е кодифициран преди 50 г., това беше още по-необходимо. Първото нещо, което казах на Ръсел Кроу, беше: &quot;Не очаквай да бъдеш с голяма бяла брада, сандали и два жирафа зад теб!&quot;. Има толкова клишета около историята за Потопа&hellip; Трябваше да предложим нещо ново, като останем в задължителната линия на тази история и нейните иконични образи. Това беше лозунгът на снимачната площадка: как да обновим всички тези образи. Първият ключ беше изборът да снимаме в Исландия. Вместо да отидем в пустинята Юдея, ние отидохме на най-новото място на Земята, място, където всичко е както в началото. Това не е просто детайл, това те кара визуално да не се чувстваш в познат свят.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35267_Ddkh6YCww4ndRcF6jGeUhl9rDzgtdG.jpg" style="height:396px; width:630px" /></p> <p><em>По време на снимките на &quot;Ной&quot; в Исландия</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Винаги е трудно филмите ми да бъдат категоризирани в този или онзи жанр. &quot;Кечистът&quot; е повече или по-малко филм за спорта, но героят умира накрая. &quot;Черен лебед&quot;? Казваха ми: &quot;Дарън, почитателите на балета не обичат хоръра, а почитателите на хоръра не обичат балета&quot;. В &quot;Ной&quot; &quot;пазачите&quot; не приличат на никой друг гигант, който сме гледали наскоро в киното. Направихме ги по-неясни, по-измъчени, за да доловим тяхното страдание на създания от светлина, пленени в камъка. Трябваше да предадем тяхната емоционална история чрез затруднените им движение. Тези създания са красиви и зрелищни, но също така мъчителни за гледане. Така успяхме да ги превърнем в истински персонажи.</p> <p><strong>- Напомнят за създанията на Рей Харихаусен.</strong></p> <p>- Да, но те са компютърно генерирани образи. Нашата идея беше да ги накараме да треперят, сякаш страдат от Паркинсон. За тях е трудно да ходят. Опитвахме се не толкова да напомним за Харихаусен, колкото за старостта.</p> <p><strong>- Костюмите почти приличат на тези, които могат да се видят в научнофантастичен постапокалиптичен филм.</strong></p> <p>- Именно. Не искахме да разположим нашата история в това, което хората си представят, че са били &quot;библейските времена&quot;. Търсехме нещо по-митично. Искахме да можем да си представим, че тази история се случва в &quot;далечна галактика много, много отдавна&quot;, или далеч в пост-апокалиптичното бъдеще и това да може да работи и в двата случая.</p> <p><strong>- Извън някои живописни позовавания, като Гюстав Доре или Жером Бош, не са очевидни филмите референции, които сте имали наум.</strong></p> <p>- Това е вярно. По принцип с главния оператор гледаме филми, за да си създадем посоки. Но не и този път, сега работихме по-абстрактно. Откраднах един план от &quot;Седемте самурая&quot;, когато момичето е преследвано в гората от своя възлюбен. И това е почти всичко.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35267_u9BBSVIb5ILjfU3w9Si2qPTTTh8n1g.jpg" /></p> <p><em>Ръсел Кроу в &quot;Ной&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Мислех си за &quot;Търсачите&quot; на Джон Форд&hellip;</strong></p> <p>- Знаеш ли защо? Имаш право. Това беше ключово вияние. Героят в &quot;Ной&quot; има нещо, което много прилича на Джон Уейн, но не искам да казвам повече, за да не ограбвам филма си. Ръсел Кроу напомня много за Джон Уейн. Той не се е специализирал в същия тип роли, но има същата мощ и пълнота на екрана.</p> <p><strong>- В Библията никога не става дума наистина за края на човешката раса.</strong></p> <p>- В Библията Създателят е наранен от това, което хората са направили със Земята. В началото на глава 6 от Битие той съзерцава своето Творение и решава да го разруши. Но, по една или друга причина, избира да спаси всички видове, включително човешката раса, посредством Ной и синовете му. Парадоксът е, че след Потопа следва епизода с Вавилонската кула. Значи цялото това разрушение не е послужило за нищо, човекът непрекъснато ще прави едни и същи грешки? Има послание във факта, че тези два епизода са един след друг. И това послание е, че човекът трябва да реши какво ще прави със своя &quot;втори шанс&quot;, нашия шанс. Трябва ли да бдим над Творението или да се опитваме да доминираме над него? Това е въпрос, който е напълно актуален в днешния свят.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35267_QWvocbQQEd4WYRTQcrKEkj80QL7NQp.jpg" /></p> <p><strong><em>Дарън Аронофски</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>