Дарина Такова: Операта в България е подобие на изкуство

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- В интервю за "Галерия" сегашният шеф на операта Пламен Карталов ви обвини, че стоите зад атаките срещу него. Как ще коментирате думите му?</strong></p> <p>- Не е в линията ми на поведение, или в характера на кампанията ми да нападам, още по-малко- да отвръщам на нападки, които са необосновани. Не мога да отговарям за нивото на чуждата емоционална интелигентност. Всичко, което съм искала да кажа, съм го казвала открито. Анонимните доноси се правят от анонимен човек. Аз не съм анонимна. Струва ми се, че г-н Карталов забравя, че аз не съм единственият му опонент и не може да допусне, че не всички го харесват.</p> <p><strong>- Защо според вас в Операта циклично избухват скандали? Спомням си, че почти същите неща се говориха преди години, докато директор беше злополучния Борислав Иванов? Даже си спомням, че тогава Евгени Минчев беше наел музиканти от театъра и в него беше чествал някакъв свой юбилей с огромен кичозен размах.</strong></p> <p>- Всеки един директор, който поеме Операта започва да търси собствена творческа изява и живее с идеята, че театърът е негов. Театърът не е на директора, а на артистите и публиката. Неговата задача е да направи връзката силна и благоприятна, а не да стои в &bdquo;шизоиден&ldquo; разкрач между личната изява и срещата на публиката с високото изкуство.</p> <p><strong>- Бихте ли описали в няколко изречения състоянието на българската опера в момента? Опит за моментна снимка. Какво представлява Софийската опера в сравнение с еврпоейските и световни сцени? Къде се намираме?</strong></p> <p>- Оперната естетика в глобален аспект винаги се е базирала на пеенето, на певците, на качествените гласове, на правилната вокална техника. На научените певци, които не изявяват себе си, а Музиката на гениалните композитори. Операта е голямо, сюблимно изкуство. Тя не е занаят за препитание, а висше изразно средство, което докосва хората по своя уникален начин. Операта в България е подобие на такава. Тя гони визивната част, но никой не обгрижва нейно Величество Музиката. Това причинява срив в системата.</p> <p><strong>- От една страна, имаме много добри солисти на световно ниво, а, от друга страна, катастрофираме в опита си да създадем културна среда и институции в България. Защо се получава този парадокс според вас?</strong></p> <p>- Добрите певци и музиканти намират по естествен начин своето място в интернационално позициониране и изява. Смехотворно е твърдението на много творци у нас, че някакъв външен фактор е попречил на лансирането им. Нашето изкуство е като в джунглата. Оцеляват силните. Прадоксът, който споменавате е не само в Операта. Винаги сме имали можещи и талантливи хора, но никога такива властващи, които да водят и обединяват. Това е проблемът. Нашето изкуство е колективно. Симбиоза от всички изкуства в едно. Пеенето е от първостепенно значение. И най-прекрасната режисура, сцена и костюми не могат да спасят спектакъл с лошо пеене. Това е факт.&nbsp;&nbsp;</p> <p>&nbsp;<strong>- Какво бихте направила, ако станете директор на Софийската опера?</strong></p> <p>&nbsp;- Ще работя в екип от големи професионалисти. Ще направя всичко възможно да върна музиката в театъра. Аз нямам амбиции да изявявам своето его. Опитът да създам една нова концепция е моят личен стремеж да превърна мечтата в реалност. Правя го с енергията на мечтата. Смятам, че грижата за изкуството е грижа и за &bdquo;здравето&ldquo; на Националната опера, за вдъхновението на артистите и удоволствието на публиката.</p> <p><strong>- Повече държавни субсидии в културата, какъвто е преобладаващият пример в Европа, или частно финансиране и меценатство, какъвто е преобладаващият американски модел: какво предпочитате?</strong></p> <p>&nbsp;- Ние живеем в България, която принадлежи на Европа, затова смятам, че държавата трябва да подкрепя изкуството. Разбира се, ще търся и корпоративно подпомагане без това да създава &bdquo;социален кич&ldquo;, защото най-важното е достойнството на институцията да бъде съхранено. Здравето на изкуството е по-важно от здравето на институцията, въпреки че са взаимосвързани. Вярвам, че за всяка голяма корпорация трябва да е въпрос на чест да спонсорира институция като операта, но съм реалист и осъзнавам, че законодателството не помага на този процес, поради липса на закон за меценатството, какъвто съществува в повечето развити страни в света.</p> <p><strong>- В България има социалистическа нагласа към културната политика - свикнали сме с мисълта, че държавата трябва да се грижи за хора, самообявили се за творци, без да е ясен резултатът от тяхното творчество. Изразявам личното си мнение, но по-голяма част от българската култура е на ниво художествена самодейност и не може да прескочи читалищния си етап на развитие и е тотално изолирана в регионален смисъл. Българската култура няма никакво значение, а дори и разпространение извън границите на България. Както вече казах, само отделни солисти и индвидуални творци пробиват навън. България е бяло петно. Как мислите - преувеличена ли е тази констатация?</strong></p> <p>- Аз се противопоставям на слагането на негативен отпечатък в понятието &bdquo;читалищна самодейност&ldquo;. Нека не забравяме, че в най-трудни времена тъкмо тя е съхранявала културното ни самосъзнание и е била форма за самоорганизиране на културните процеси. Изобщо възприятието, че &bdquo;читалищно&ldquo; задължително означава &bdquo;самодейно и лошо&ldquo; има социалистически характер. Разбира се, обвързването на подобни нагласи с националния оперен театър, трябва да бъде прекъснато, но това може да се случи само ако качеството на продукта бъде повдигнато по целенасочен и осъзнат начин.</p> <p><strong>- Какво мислите за съвременното развитие на оперно изкуство изобщо? Имам чувството, че модерната сценография и сексапилът заместват качеството на интерпретацията и доброто музикално изпълнение.</strong></p> <p>- Съществува тенденция всичко да е модерно и различно. Разбирам стремежът за това, операта да бъде извадена от нафталина, но опитите не винаги са успешни. Основната грешка е липсата на респект към музикалната партитура. На повечето режисьори музиката пречи. Това е абсурдно. Живеем в ерата на властващите режисьори. Това бе предсказано, че ще се случи преди много години.</p> <p><strong>- Какво бихте казали на скептиците, които не вярват, че умиращ на сцената певец може да изпее горно "до" или долно "фа", в зависимост от тембъра на гласа, въпреки, че по либрето е с прободено гърло и че операта е отживелица за романтично настроени ценители от ХIХ век?</strong></p> <p>- Ненапразно операта се нарича &bdquo;изкуство&ldquo;, не &bdquo;естество&ldquo;. Тя е условно изкуство, в което на първо място стои вокалната презентация на музиката на гениите, всичко останало са драматургически специфики, които публиката, когато е подготена, културна и с отворено сърце, възприема по правилния хачин.</p> <p><strong>- Операта може ли да е убедително изкуство без да е кич?</strong></p> <p>- Разбира се. През своята &bdquo;кратка&ldquo; кариера от 20 години по най-големите световни сцени аз съм правила само и единствено убедително изкуство. Изкуството е убедително, именно защото е ОПЕРА. Форма, обединяваща всички други изкуства в една магия, която, когато е изпълнена както трябва, грабва публиката за цял живот.</p> <p><strong>- Бихте ли изредила имената, които са оказали най-силно влияние върху вас като оперна певица и с няколко думи да поясните защо се сещате за тях?</strong></p> <p>- Моята първа учителка Льоли Даскалова- човекът, който ме въведе в изкуството, който първи видя в мен качествата за голяма кариера. По-нататък- всички големи музиканти на България, с които съм работила. Разбира се големите световни имена като Рикардо Мути, Джанлуиджи Джелмети, Пиерлуиджи Пици, Уго де Ана, Франко Дзефирели- професионалисти, които допринесоха за усъвършенстването ми като артист и личност, с които съм създала най-силните си роли, най-големите си триумфи. Сценичните ми партньори като Даниела Барчелона, Микеле Пертузи, Хуан Диего Флорез- когато се работи в екип на такова ниво, изкуството е сюблимно, музиката придобива един друг смисъл. Обожавам Гена Димитрова. Тя, освен велика пвеица, беше е велик човек с уникален характер, с голям морал в изкуството, тя можеше да даде много на младите на България. Аз съм човек, който умее да е благодарен, който отчита безценната помощ на всеки, докоснал се до развитието ми като певица.</p> <p><strong>- Професията на солист предполага много силно его. На голямата сцена се срещат наведнъж поне няколко такива. Има ли формула за справяне с този проблем, за да можете да пеете на големите сцени като партньори, а не като конкуренти?</strong></p> <p>- Конкуренцията, завистта, злобата и интригите са присъщи за артистите в ранен етап на развитието си, които все още имат колебания, неисгурности, съмнения в собствените качества. Когато си опитен, признат артист, професионално защитен и приет от публиката- нямаш нито необходимост, нито мотивация да съществуваш в среда с подобни прояви на характера. Когато си воден от изкуството, от един шлифован талант, превърнат в солидна професия и форма за изява, в творческия процес може да съществува само едно стабилно партньорство, разбирателство и, разбира се, приятелство. Щастлива съм, че през всички години на кариерата си, създадох приятелства за цял живот със своите колеги.&nbsp;</p> <p><strong>- Прощавайте за баналния въпрос, но кой е най-добрият език за оперно пеене и защо?</strong></p> <p>- Няма добър и лош език за пеене. Всяка една музикална партитура е гениално обвързана с либретото и създава само и единствено удобство на изпълнителя. Има опери на Верди, Доницети и Росини, които освен на италиански, се изпълняват на френски, но и в двата случая е лесно и приятно, когато певецът е научен и има добро произношение. Хендел е писал музика на три езика, и пак музиката му определя движението на фразата, а това определя лекотата на изпълнението. Мисълта на певеца, а и не само, следва енергията, емоционалния заряд на посланието.</p> <p><strong>- Правите ли разлика между сноби и ценители в това изкуство?</strong></p> <p>- Всеки може да направи тази разлика. Ценителите в изкуството са хора с друга чувствителност, с друга подготовка. Не мога да критикувам снобите, ако те искат да се обогатят духовно, слушайки опера. Иначе, самоцелната демонстрация на афинитет към оперното изкуство, за жалост, е не само в публиката, все по-често го има в творческите екипи.</p> <p><strong>- Бихте ли разказала ваша интересна история от големите оперни сцени?</strong> <strong>Кои са най-добрите диригент, режисьор, оркестър и оперна сцена в света според вас? Къде е най-добре да се учи оперно пеене днес?</strong></p> <p>- Най-добрите оперни сцени? Кралската опера &bdquo;Ковънт Гардън&ldquo; в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк и, разбира се, Миланската Скала. Те са толкова велики, защото имат най-добрите оркестри, най-добрите хорове, най-добрите творчески и технически екипи. Режисьорите и диригентите, които изброих по-горе са наистина сред най-добрите в света.</p> <p>Оперно пеене се учи най-добре при педагог, който е пял, който има опит в използването на вокалния си апарат, който има подход в комуникацията с младите. Педагогът е 50% учител по пеене и 50% психоаналитик. Студентите трябва да се чувстват добре, да имат доверие и да усещат напредъка си и да не забравят, че и те участват в процеса с равностойна отговорност. В противен случай трябва да се разделят с педагога си и да търсят такъв, чиито изисквания да отговарят на това, което те са склонни да вложат от себе си. От личен опит, обаче, заявявам: за сериозни постижения трябва да вложиш ВСИЧКО от себе си.</p> <p><strong>- Изгубихте гласа си в разцвета на своята кариера. Как се справихте с този удар? (Задавам въпроса от гледна точка на вашия позитивен пример на справяне с такъв проблем, а не за да ровя в раните ви).</strong></p> <p>- Много е важно да подчертая, че аз не съм &bdquo;изгубила&ldquo; гласа си, той ми беше отнет с лекарска грешка. Дълго време се възстановявах физически и психически, за да стигна до момента, в който ясно осъзнавах, че мога отново да пея и да се върна на сцената, но няма да бъде на същото ниво като преди, а аз винаги съм била певица с висок морал към музиката и не бих си позволила да правя изкуство на компромисно ниво. Как се справих? Казвала съм го и преди- поех по пътя на духовното развитие. Много хора на моето място не биха се справили с такъв житейски срив. Когато от най-ранна детска възраст си отдал живота си на своя глас, на своето развитие като певец, загубата на най-първичното изразно средство, а и на инструмента, с който си станал част от великото оперно изкуство, може да доведе до сериозни психоемоционални травми. Може би съм родена така, може би работата и опитът ми са ме направили такава, но аз съм силен и смел човек и след всички свои кризи на страх, тревога и обреченост, открих своя нов път и му се отдадох напълно.</p> <p><strong>- На какво искате да научите своите студенти? Очевидно е, че талантът не може да бъде преподаден.</strong></p> <p>- Да, така е. Талант, за мое щастие има у всички млади, с които съм работила до този момент. Ние сме страна, дала на световните сцени уникални гласове и артисти, горда съм, че и аз съм била една от тях. Освен вокална техника, аз се стремя да възпитам в студентите си психическа и емоционална устойчивост, познание как да съхраняват физическата и духовната си цялост в това по-скоро дискомфортно изкуство, което за публиката изглежда декоративно, естествено, но е свързано с много сериозен труд и сила на волята. Иска ми се да им дам знание в готова форма, но за някои неща се иска личен опит. Единственият ми съвет както към моите ученици, така и към всички млади, които са избрали професията на оперния певец, е от рано да разберат, че поради спецификите на оперния бизнес, където структури, агенции и важни фигури могат да изградят и да сринат кариери и имена, българите като артисти без лоби в тези структури, имат шанс да успеят и да се наложат само ако са безспорно професионално защитени. Ние трябва да сме перфектни, да сме два пъти по-добри от руснаци, грузинци, румънци и пр.</p> <p><strong>- Вярно ли е, че високото оперно изкуство се движи по правилата на Уолстрийт - преуспяват циничността, арогантността и доброто медийно пласиране, но таланта сам по себе си няма шанс, ако не се опакова по подходящ комерсиален начин?</strong></p> <p>- Може би през последните 10-15 години е така, да. Сами виждате какви медийни звезди се създават, но нека бъдем реалисти- всички те са певци с големи качества, със собствен почерк, с изключителна индивидуалност. Говоря за артисти като Анна Нетребко, Ервин Шрот, Нино Мачаидзе, нашата голяма гордост Соня Йончева. Млади, красиви, много талантливи. Какво лошо има в това зад хора с такива безспорни качества да застане един звукозаписен гигант, или могъща импресарска агенция? Отдавна гласът и музикалните качества не са единственото, което прави артиста голям артист. Иска се психика, работоспособност, гъвкавост и умение да работиш в екип, физическа устойчивост и красота, артистичност, чувствителност, интелект и най-вече- радостен подход към професията.</p> <p><strong>- Прави впечатление, че новите оперни звезди приличат на манекенки и се лансират според техния сексапил, а не според според гласовите им умения. Имат ли все още бъдеще дебеланите със щедър глас?</strong></p> <p>- Мисля, че отчасти отговорих по-горе. Не познавам голям оперен певец, който да е направил значима кариера без гласови качества и умения. Да, външния вид вече играе много по-голяма роля по следните причини: както споменах сме в ерата на властващите режисьори, а режисьорите имат нужда от певци, които да са физически способни да изпълнят и най-лунатичните им движенчески прищявки. Мизансцените са все по-трудни, сценографията и костюмите са все по-често &bdquo;препятствие&ldquo; за един тромав и пълен певец. Не виждам нищо лошо в това освен високо музикално ниво да се търси и една естетическа наслада за публиката, стига тя да е обоснована, да е пряко свързана с драматургията И да респектира музикалния текст. Освен това, всички ще се съгласят с мен, никой не може да си представи Виолета Валери като крехка куртизанка, болна от туберкулоза, ако плътта й прелива от сценичния костюм. С годините певците натежават- нередовното хранене и стресът оказват своето влияние, това което им остава като изразно средство са гласът, движенческата култура, осанката, достолепието и голямото интерпретаторско майсторство.</p> <p>&nbsp;</p>