Андрей Звягинцев и руският кит

Автор: Мари-Ноел Траншан, Фигаро
10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
224
0

В "Левиатан" руският режисьор показва самотния и отчаян бунт на един човек, на когото властта пречи да живее.

Когато пристигаме за срещата с Андрей Звягинцев, носител на "Златен лъв" от кинофестивала във Венеция през 2003 г. за  "Завръщане", той тъкмо разглежда плаката за филма си "Левиатан", прекрасен натюрморт с приглушени тонове на Северния ледовит океан и тундрата, със скелет на син кит на преден план. Подходящо е да започнем с красотата. Красотата на света, красотата на образите. При големия руски режисьор всичко е метафора ("Изгнание", "Елена"). На 50 г. той е заснел само четири пълнометражни филма, които обаче са с изключителна плътност. Той разказва за човешки и политически драми, които може и да са реалистични, но е достатъчно да го чуеш, за да навлезеш в свят, в който мисълта сама си създава образи и видения. "Сценарият беше много повлиян от пейзажа, обяснява той. В началото беше едно американско произшествие, борбата на един обикновен занаятчия срещу мощна промишлена компания и администрацията. Този самотен и отчаян бунт на един човек, на когото властта пречи да живее, ме порази". Андрей Звягинцев смятал да снима в Америка, но родната земя взела връх, подхранвайки с космически лиризъм тази социална драма: "Когато намерихме място за снимките, на брега на Баренцово море, далеч на север в Русия, историята придоби цялата си широта, визуалната си тъкан. Вече имахме наум идеята за Левиатан, ненаситното чудовище. Имаше нещо като гробище за китове. Китовете умират чрез самоубийство, ако може така да се каже: те засядат на брега. Бях виждал кадри в интернет, но е доста отблъскваща гледката с разлагащата се плът. Скелетът, който виждате във филма, е създаден, стилизиран, изчистен. Той е дълъг 24 метра и тежи 1,5 тона. А скелетите на корабите са визуална рима на тази останка от едно изчезнало съществуване". "Левиатан" препраща едновременно към Библията и към политическия анализ на Хобс" <div>   Описанията на Андрей Звягинцев, дребен кестеняв мъж с кръгло и фино лице, са подчертавани от жестове, с които сякаш обрисува пространството, откъдето изниква символичното чудовище: "Левиатан препраща едновременно към Библията и към политическия анализ на Хобс. Американската история веднага ми напомни за историята на Йов, лишен не само от богатството, но и от близките си. В есето си "Левиатан" Хобс пише, че във всеки от нас дреме чудовище, и ако няма висша инстанция, която да регулира обществото, се стига до война на всеки срещу всеки. Тази инстанция е държавата, но в замяна на удобството и сигурността, които носи, човекът се отчуждава от свободата си. Тогава самата държава се превръща в чудовище, което поглъща душата. За мен да се откажеш от свободата означава да продадеш душата си на дявола. Старателно изграденият съюз между човека и държавата от доста време е тема на живота в Русия".   И ако се вярва на "Левиатан", тайното споразумение между политическата и религиозната власт все още е актуално: "Това е по-скоро констатация, отколкото оценка. Политическата администрация се опира на православната йерархия и обратното. Сега Църквата е на път да си върне всички имоти, които са й били отнети от комунистите през 20-те г. на ХХ век. Има, например, манастир в Москва, близо до площад "Лубянка", който е бил превърнат в жилищна сграда. Обитателите й бяха изхвърлени и настанени много далеч, с изключение на един, който се бореше".   Какво остава според него на човека, който държи на свободата ? Анархията? Режисьорът има руски отговор: "Не, анархията води до бомби".   Във всекидневния живот трябва да се примириш и да съжителстваш с чудовището Държава: "Отказът от държавната система е нежизненоспособен, казва той. Политическите утопии, които са претендирали за това, винаги са се проваляли. Познавам хора, които отидоха да живеят в отшелничество, но аз съм градски човек, трудно ще се разделя с цивилизацията. Тъй като мразя бюрокрацията, се опитвам да избягвам, доколкото е възможно, зъбчатите колела на Държавата. Длъжен си да приемеш системата и трябва да се опиташ да запазиш дълбоко в себе си своята гордост и свобода. Това е трудна задача, но трябва да го приемем".   Тарковски, с когото често сравняват Звягинцев заради неговата строгост и художествена пълнота, казваше по време на съветския тоталитаризъм, че, за да бъдеш свободен, е достатъчно сам да си го позволиш.   Режисьорът на "Левиатан" споделя убеждението на Тарковски, но е прекалено руски, за да не придаде мистично измерение на социалната драма. Въпросът за това какво притежаваш и от какво те лишават е преди всичко въпрос за душата: "В живота на всеки човек има ключов момент, в който той се изправя срещу системата, срещу "света", и в който трябва да защити своето чувство за справедливост, своето чувство за Бог на Земята. Впрочем поради факта, че днес все още е възможно да поставиш тези въпроси на зрителя и да намериш трагичен герой по нашите места, един "син на Бог", герой, който винаги е бил трагичен, моята родина не е изгубена за мен, нито за хората, които направиха този филм".   <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/UGEwm0IkTfQ?wmode=transparent&jqoemcache=ASX9E" width="425"></iframe></div>   Превод от френски: Галя Дачкова </div>