Анджелина Джоли: Плаши ме непълноценният живот

<p><em>Разбира се, очаквахме да видим тези скули, пълни устни, тези бадемови очи с неповторимо и спокойно синьо. Това, което изненадва, е невероятната деликатност и физическа крехкост, която излъчва тази актриса, която толкова често сме гледали в мускулести роли. В деня на срещата ни Анджелина Джоли е в разгара на монтажа на &quot;Несломим&quot;, втория й филм като режисьор, историята на &quot;един мъж, истински&quot;, както казва тя самата. Ако &quot;Земя на кръв и мед&quot; бе обещаващ, &quot;Несломим&quot; със своя мащаб обещава да бъде истински тест в кариерата на Анджелина Джоли. Първостепенните актриси, превърнали се в уважавани режисьори, са голяма рядкост, а тези, които се захващат с високобюджетен военен филма са още по-малко.&nbsp;</em></p> <p><em>Днес, след четиригодишно отсъствие от големия екран и една двойна мастектомия, която тя по своя воля направи публично достояние - въпрос, който не желае обаче да засяга по време на промоцията на новия си филм -, Анджелина, която през юни става на 39 г., се завръща сияеща.&nbsp;</em><em>Тя играе Господарката на злото в едноименния филм на &quot;Дисни&quot; с бюджет от 200 млн. долара, предистория на класиката от 1959 г. &quot;Спящата красавица&quot;. Анджелина в една страшна роля, която преобразява известното й лице. А, когато й казваме, че изглежда ужасяваща във филма, тя ни благодари с такава топлота, сякаш сме й казали, че е най-красивата в света.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37154_vbCiwqSvGaEgMNfhpXNW6nmNYn4fk0.jpg" /></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Последният филм, в който ви гледахме, &quot;Туристът&quot;, датира от 2010 г&hellip;</strong></p> <p>- Имам голям късмет, че мога да играя и обичам да го правя, но това, което наистина ми харесва е да снимам филми. За да се върна пред камерата, трябваше да ми предложат екстремна роля, такава, която да ме отведе отвъд личната ми зона на комфорт, която да бъде толкова необикновена, че да не ми създава усещането, че се връщам на познат терен.</p> <p><strong>- &quot;Господарка на злото&quot; отговаря на този списък с условия! Но защо точно тя?</strong></p> <p>- Това беше любимият ми персонаж, когато бях малка. Мисля, че много ми харесваше да я мразя. Тя ме ужасяваше и едновременно ме привличаше невероятно. Така че, когато баща ми чу да се говори за този проект, се обади и ми каза: &quot;Това трябва да си ти! Това е Господарката на злото!&quot;</p> <p><strong>- Спомняме си ужасяващия глас на оригиналния персонаж&hellip;</strong></p> <p>- Интересното е, че много малко жени използват пълната мощ на гласа си, с всички амплитуди и сила. Аз самата си дадох сметка, че никога не съм имала възможността да използвам гласа си напълно, нито у дома, нито другаде. В крайна сметка, никога не знаеш как звучи този глас.</p> <p><strong>- Как го открихте?</strong></p> <p>- Това е сякаш някой ви удра с юмрук в стомаха: оттам идва. Първият път, когато излезе &quot;пълният&quot; ми глас, не вярвах, че идва от мен. След това, с тези рога и токове, станах двуметрово създание, напълно учудено, че децата отказват да ми говорят.</p> <p><strong>- Изплашихте ли собствените си деца?</strong></p> <p>- Пакс наистина се страхуваше в началото! След това всичките ни деца присъстваха на гримирането ми, за да видят как се слагат изкуствените зъби, очите и протезите. Но не им харесваше да ги гледам право в очите. Много им бяха смешни рогата: оставях ги да се забавляват с тях. Приличах на мечка и това им се струваше много симпатично!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37154_LZi6RANVgyKUqGapn2RA93ZD0j3MTn.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Винаги сте била много потайна по отношение на децата си. Доста е учудващо да видим близначката Вивиън в ролята на малката Аврора.</strong></p> <p>- Не искам децата ми да стават актьори. Няма да им попреча, ако това е тяхната страст, но бих предпочела да се занимават с нещо друго. С Брад решихме да не ги държим далеч от снимачните площадки, но не искаме да идеализират киното. Господарката на злото е много сурова с малката Аврора. Тя й казва, например: &quot;Не обичам децата, върви си!&quot; (Смях). Така че имахме нужда от дете, което да не държи сметка за това. Впрочем, малката ми Вивиън е като моя сянка. Може да съм уморена или в много лошо настроение, на нея не й пука. Чувам непрекъснато &quot;Мамо, мамо, мамо&quot;, тя е залепена за мен. Знаехме, че ще продължи да ми усмихва и да ме държи за ръка, каквото й да става. Но това беше трудно решение. За два дни с Брад бяхме толкова стресирани, че не искахме никога повече да го правим.</p> <p><strong>- Пакс и Захара</strong> <strong>също също участват във филма. Другите ви деца не ревнуваха ли?</strong></p> <p>- Не, те не искаха да играят! Говорих с Шайло за ролята на Аврора и тя ми се изсмя в лицето. Принцеса! Това е последният герой, който тя би искала да изиграе. Същество с рога или нещо такова, но не и принцеса, ми каза тя.</p> <p><strong>- Човек би казал, че е дъщеря на майка си! Имаме чувството, че не се страхувате от нищо. От какво всъщност се плашите?</strong></p> <p>- Както всички и аз се страхувам да не се случи нещо на хората, които обичам. Но нищо друго не ме плаши. Всеки път, когато се чувствам тъжна, разочарована, разтревожена, си казвам, че децата ми са в сигурност и добро здраве и съм признателна за това. Единственият ми друг страх би бил да живея непълноценно и осъзнах това много млада. Живот, в който не използваш потенциала си, не опитваш нови неща, в който се страхуваш, би ме направил нещастна. Единственият начин да разбера дали съм на правилен път е дали съм искрена със самата себе си, каквото и да правя. Оказва се, че това често ме отвежда далеч от онова, което може да бъде успокояващо, класическо.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37154_90pJJRHgDPBhcmn3QKIBVt7olsb4wg.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Изглеждате много близка с истинския герой от историята в &quot;Несломим&quot;, Луи Замперини, 97-годишен ветеран от Втората световна война&hellip;</strong></p> <p>- &quot;Несломим&quot; е много особено приключение, никой друг филм не е означавал толкова за мен, никоя друга тема не ми е говорила повече. Имах нужда от Луи лично в живота си. Неотдавна той много ми помогна да се справя - със своя начин да се бори, неговия огън, желанието да посрещне нещата лице в лице и да се справя с проблемите. За мен той е източник на вдъхновение.</p> <p><strong>- Какво ви очарова у него?</strong></p> <p>- Представяте ли си живота, който е имал? Син на италиански имигранти, роден в долните слоеве в щата Ню Йорк, който бяга на Олимпийските игри през 1936 г., става военен пилот, разбива се с 596 куршума в пилотската кабина, въпреки това се качва отново на самолет, разбива се отново и оцелява в продължение на 47 дни на едно корабче в морето? Най-дълбокият аспект в тази история е въпросът за вярата. Тази способност да си отвориш очите и да видиш, че не си сам, да се храниш от любовта към семейството си, от братството, от човечността; тази способност да намериш сила в себе си, желанието да умреш за това, в което вярваш&hellip; Това са големи теми.</p> <p><strong>- А самият Луи?</strong></p> <p>- Той е мъж, истински. Човек, който има опора. Донякъде заради моите деца заснех този филм. За да ги науча на нещо за живота, което бих се опитала да им обясня, но което те ще разберат най-добре, ако проследят пътя на един много голям човек.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37154_i8D2qJdW31aDdIp2FKXquNlYt2htn5.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Сега, когато децата ви пораснаха, осъзнават ли вашата известност?</strong></p> <p>- Те знаят, че правим филми. Но също, че татко прави мебели и строи къщи, а мама обича да пътува с ООН. И те говорят и за двете неща по един и същ начин.&nbsp;</p> <p><strong>- Как реагират на факта, че ги гледат втренчено чужди хора?</strong></p> <p>- Опитваме се да избягваме напрежението. Ако забележим фотоапарат, им казваме: &quot;О, те само снимат, няма да ни причинят зло. Идиотско е, но е така!&quot;</p> <p><strong>- Никой ли не се чувства малко изгубен в този непрекъснат водовъртеж?</strong></p> <p>- Това е една от малкото причини, поради която спряхме на шест деца. Осъзнахме, че трябва да им посветим цялото си време. За щастие, те имат двама родители вкъщи. С Брад се координираме. Ако аз работя, той остава с тях. И всяка вечер правим обиколка. Разговаряме с всеки, сядаме с всяко дете поотделно, за да се уверим, че сме изслушали всичките.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37154_AbS0lestBuM9PD5cWKd4fgB72x95bW.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- С Брад сте заедно от близо осем години. Какво се промени между вас?</strong></p> <p>- Това е смешно, никога не си задавам подобен въпрос! (Смях) Какво усещам? Брад би бил много любопитен да го узнае! Ние просто&hellip; ние сме едно семейство. Това е много различно от двойката, в която сте само двама души, които се вдъхновяват един от друг, предизвикват се, допълват се, подлудяват се по красив начин. С Брад сме на една и съща вълна, що се отнася до ценностите, живота, който искаме, този, който искаме да дадем на децата си. И през всичките тези години ние изградихме една история. Впрочем, когато имаш обща история с някого, вие сте приятели в един толкова истински смисъл, че настъпва известен комфорт, дълбока обич. Всички неща, които произтичат от това, през което сте преминали заедно. Това не означава, че всичко е съвършено - никой не е такъв -, но ние много говорим и се грижим един за друг. Другият минава на преден план, семейството минава преди всичко друго, това ставаше все по-силно през последните години.</p> <p><strong>- Казвахте, че не искате да се сгодявате, а след това го направихте&hellip;</strong></p> <p>- Това, което е забавно, е, че забравихме, че сме сгодени. Дори не знам от колко време сме сгодени&hellip;</p> <p><strong>- Две години.</strong></p> <p>- Благодаря! (Смях) Това е смешно. Нямахме нужда да се женим, това не ни липсваше, нямахме нужда нещо да поправим. Тъй като и двамате преди сме били женени, искахме да сме сигурни, че това вече не е необходимост. Бях изумена, че Брад поиска ръката ми.</p> <p><strong>- На децата ви сигурно много им харесва идеята&hellip;</strong></p> <p>- Децата са много въодушевени от идеята за сватба. Не можем да им кажем кога точно ще стане. Мислеха, че ще бъде през миналата година, но не! Всъщност те вече са направили тонове рисунки на нас двамата като младоженци, така че имаме купища версии на фигурките, които да поставим на тортата на етажи!</p> <p><strong>- Значи те планират сватбата?</strong></p> <p>- Ние продължаваме да ги питаме: наистина ли искате да се оженим или просто нямате търпение да видите тортата? (Смях) Това е доста необичайна ситуация: сякаш сме женени от осем години! Мисля, че бракът би успокоил децата. Те разбират какво означава това. Затова им харесва идеята мама и татко да са женени.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37154_gP8ueuroGGI2LlwhvDYPkYdn76W1Z4.jpg" /></p> <p><strong><em>Анджелина Джоли</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>