Алесандро Пиперно: Рим спи с целия свят

<p><strong>- Далеч не просто декор, Рим е главният герой във вашите романи. Как този град придобива плът?</strong></p> <p>- Преди всичко това е моят град, в който семейството ми живее от 400 години. Както всички евреи в Рим от векове насам, и ние не сме могли да напускаме вътрешността на града, което ни е накарало да привикнем и с най-малкия детайл на улиците, на сградите, на фасадите. Така че аз имам много интимна връзка с Рим, но също така и много сложна: намирам, че той е ослепително красив, но също така и нехаен, циничен. Веднъж някой каза, че Рим е прекрасен, за нещастие на римляните. Мисля, че това е вярно.&nbsp;Което дава на този декор изключително романтично измерение, уникална привилегия за един писател, както и за един режисьор. Това показва прекрасно филмът на Паоло Сорентино &quot;Великата красота&quot;.&nbsp;</p> <p><strong>- Кое е трудното във връзката ви с Рим?</strong></p> <p>- Много е сложно да влезеш в дълбока връзка с един град, който принадлежи не само на жителите си, но и на целия свят, на милионите туристи, които го прекосяват, посетителите, които го обхождат набързо от паметник на паметник. Присъствието на папата в неговите стени и неговата историческа древност превръщат Рим в един свят сам по себе си, в който понякога обикновеният жител се чувства изоставен, почти чужд. Рим се отдава на другите като проститутка.</p> <p><strong>- Темата за проститутката е възвратима, стига чак до &quot;Откровение на Йоан&quot;. Трябва да ни обясните&hellip;</strong></p> <p>- Рим спи с всички, с целия свят. Освен това всичко е насочено към удоволствието на сетивата, така че всеки, който идва тук, много бързо се чувства римлянин. Ритъмът е бавен, изпълнен с униние, донякъде като в Неапол. Докато в Ню Йорк или в Париж хората изглеждат така, сякаш тичат към някаква цел или среща, в Рим се шляят, отпускат се, съзерцават. Както във филма &quot;Римска ваканция&quot; с Одри Хепбърн и Грегъри Пек или филма на Нани Морети &quot;Интимен дневник&quot;: обикаляш с &quot;Веспа&quot;, спираш по време на една обиколка, която е просто разходка.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38116_RLpdy0QFrrIkqtqi0WF8q2DmBlWlak.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- С какво еврейската ви идентичност влияе на вашето творчество?</strong></p> <p>- Нося едно типично еврейско римско фамилно име, каквото е и Сонино, Модилиани, Сегре&hellip; Това са имена, които се откриват в моите романи в степента, в която те изразяват едно вкореняване, това на най-старата еврейска общност в Европа. Днес все още някои еврейски фамилии разказват, че са пристигнали с император Тит, което изглежда малко вероятно. В много отношения най-старата римска идентичност е еврейска, тъй като най-неизменният квартал е Гетото. Това е изключение за Европа: римското население, което стига до най-далечни времена, е съставено от евреи; за да каже например &quot;домашен&quot;, баща ми използваше думата &quot;хавер&quot;, която идва от еврейски. Това е много цветисто и парадоксално за хора, които са живели в самото сърце на християнството.</p> <p><strong>- Какво е отношението на евреите към папската власт?</strong></p> <p>- Много сложно. Папата е едновременно нещо като баща и тиран, защитник и гонител. До средата на ХIХ век всяка петъчна вечер преди шабат един свещеник отивал в сърцето на гетото, за да произнесе публично проповед, на която било задължително присъствието на евреите. Свещеникът казвал на евреите колко са лоши, че са руините на Рим, че са убили Бог. Евреите трябвало да слушат, но мнозина си слагали восък в ушите, за да не чуват.&nbsp;</p> <p><strong>- Все пак евреите в Рим са били преследвани по-малко, отколкото на други места в Европа&hellip;</strong></p> <p>- Вярно е.</p> <p><strong>- А папата остава важен елемент от римското &quot;гражданство&quot;&hellip;</strong></p> <p>- Абсолютно. Поетът Джоакино Бели, голям реакционер, мразел папата, но когато французите принудили папа Пий VII да напусне Рим по времето на Наполеон, той затворил вратите и капаците на прозорците на дома си и се скрил. Излязъл чак когато папата се върнал. Един римлянин винаги говори зле за папата, но не може без него. Всяка сряда за папската аудиенция градът променя лицето си, задръстванията правят живота невъзможен, поклонниците се тълпят със своите флагчета. Ватиканът налага своя ритъм на целия град.&nbsp;</p> <p><strong>- Това е много по-забележително, отколкото кризите на италианския политически живот.</strong></p> <p>- Да, определено. По принцип няма нищо важно в Рим в политически план. Папата е единствената личност, живееща в Италия, способна да разпростира своето влияние в целия свят, която е на първа страница на &quot;Монд&quot; или на &quot;Ню Йорк Таймс&quot;. Имам много определена идея за папата, винаги гледам на него като на един Борджия, на един Боргезе, на един Фарнезе, човек, който не отказва да бъде жесток, истински римлянин, не задължително поляк, германец или южноамериканец. Това е стендаловска визия, или а ла Андре Жид, напълно естетична перспектива. Ватиканът представлява самата същност на спектакъла. Въпреки че съм напълно светски човек, храня голямо възхищение към църковната реторика.</p> <p><strong>- Рим сякаш живее извън модерността, сякаш времето там е спряло, сякаш неизменни касти преминават през вековете.</strong></p> <p>- Това не е невярно. Например изключително трудно е за една млада двойка да се настани тук. Недвижимата собственост остава концентрирана в едни и същи ръце и има слаба социална мобилност. Най-дълбоката мая на римската душа е <em>non-cambiamento, &quot;</em>не-променянето&quot;. Тук традицията играе особено важна роля. Което има много порочни последици, като тежката и мудна бюрокрация. Друго последствие е неподвижността или свирепата принадлежност към твоята жилищна зона. Човек, който живее в квартал Париоли, много буржоазна периферия, обича да остава в своя пашкул и смята, че всичко останало е прекалено отдалечено, прекалено населено. Другостта се определя на края на улицата.&nbsp;</p> <p><strong>- Как се изразява римската застиналост в публичната сфера?</strong></p> <p>- Има един забележителен паметник, разположен на брега на Тибър, който се нарича <em>Ara Pacis, </em>Олтарът на мира, изграден от император Август десетина години преди Христа. През 2006 г. архитектът Ричард Майер му направи стъклена обвивка, за да бъде защитен от лошото време и замърсяването. Обожавам тази работа, която позволява пресичане на епохите с най-голяма елегантност. Това ми припомня Бодлер, който говори за срещата на Андромаха и Градината на растенията. Тази модерна архитектура, свързана с античността, предизвика истинска буря; специалисти, сред които прочутият критик Виторио Сгарби, зареваха, че това е скандал срещу цивилизацията. Много римляни все още не са разбрали проекта, който все пак е много успешен. Днес някои се опасяват, че провеждащата се в момента реставрация на Колизеума ще доведе до много силна визуална трансформация. <em>E cosi </em>(Така че - б.пр.)<em>&hellip;</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>