- 10 Sep 2020
- 2704
- 14
Галя Дачкова
<p>Гледах дебата в интернет между Явор Дачков и Стоян Радев на тема "оставка". Докато двамата спореха, регистриралите се, за да следят дебата, сипеха безобразни обиди по адрес на Явор. За това как изглежда, какво пие, какво мисли, кой го е купил и кой му плаща. На общия фон имаше само един глас на несъгласие с тоталното оплюване. </p>
<p>Попитах коментиращите защо, след като Дачков им е толкова омразен, специално са се регистрирали, за да следят дебата. Единствената реакция бе от страна на една госпожа, която ми каза, че преди да коментирам, трябва да обявя, че съм в "конфликт на интереси" заради фамилията си.</p>
<p>Мислех да подмина цялата помия, която се изля върху Явор Дачков, но след публикацията за дебата в голямо и авторитетно издание и последвалите постинги, си дадох сметка, че не мога да подмина едно очевидно явление: езика на омразата. Непоносимостта към инакомислещия. Нарцисизмът на дребните различия, които ни тровят и ни пречат да изградим общност.</p>
<p><strong>Няма смисъл да ревем на висок глас за ксенофобията, </strong></p>
<p>расизма и прочие "изми", които избиха в обществото ни на фона на прииждащите клети бежанци от Сирия, преди да видим малката, злобна и нестихваща непоносимост, която таим към другия в собственото си българско битие. </p>
<p>Преди години, докато правех докторат по междукултурни комуникации и се занимавах с малцинствата, умният баща на моя добра приятелка ми каза: </p>
<p><strong>"Ние не можем да се понасяме помежду си, ти искаш да понасяме циганите!".</strong></p>
<p>Само в България е възможно да обиждаш публично някого заради това, че е дебел, черен или говори на "екзотичен" за ограниченото ти съзнание език. Навсякъде в нормалния свят хората се изумяват от подобна просташка фамилиарност. На всичкото отгоре тя идва, за да компенсира липсата на аргументи срещу опонента. Когато нямаш с какво да му се противопоставиш, му отговаряш: "Не ми говори, ти си дебел!". Като че ли килограмите определят кой има право да говори и кой е способен на смислено съждение.</p>
<p>Видях и нещо друго: </p>
<p> </p>
<p><strong>протестиращите повтарят като мантра "оставка"</strong> </p>
<p>и на всеки опит за възражение противникът им бива заклеймяван като "червен боклук", "продажник" или обикновен тъпанар. </p>
<p>У днешните протестиращи виждам едно крайно, нетърпящо възражения и недемократично политическо тесногръдие. Виждам езика на омразата и непоносимостта към Другия. Не знам дали от него ще се роди нещо смислено. Дано. Аз съм от хората, които окупираха Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски" през 1990 г., когато бях студентка първи курс - първият курс, който беше приет без препоръка от Окръжния комитет на БКП. Дотогава, за да кандидатстваш журналистика, освен всички други дипломи, документи и изпити трябваше да имаш такава препоръка за благонадеждност. Искам да уточня, че тогава само нашият курс окупира Факултета по време на стачката, свалила правителството на Андрей Луканов. Някои активни лица от сегашните протести тогава не ги видях. Разбирам, че явно имат нужда вътрешно да компенсират тогавашното си неучастие. </p>
<p>Бях и от хората, които протестираха през 1997 г., в кошмарната и незабравима Виденова зима. Затова твърденията, че днешният протест бил най-многобройният, са нелепи, неверни и могат да идват само от</p>
<p><strong>хора с претенции, които искат да съизмерят собствената си значимост. </strong></p>
<p>Няма как да се изненадваме на езика на омразата, на расизма и ксенофобията като език и като действие, когато виждаме автентична, неподправена, безнаказана всекидневна непоносимост към човека до нас. В случая към един журналист, който мисли различно.</p>
<p>Ще завърша с един свободен цитат на Хабермас: </p>
<p><strong>Неофундаменталистките светогледи са такива, защото не допускат разумно несъгласие.</strong></p>
<p>Точно това видях днес около коментарите по повод дебата между Стоян и Явор: недопускане на разумно несъгласие.</p>
