При Цецка Цачева парламентът е приел 195 закона незаконно

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 19:54
27
4

Въпреки заканите на Бойко Борисов, че ГЕРБ ще наложат дисциплина и нов стил на работа в парламента, за първите три сесии на 41-вото народно събрание депутатите са приели 195 закона без необходимия кворум, което означава, че тези текстове би трябвало да паднат. Мониторингът е направен от доц. Лилия Методиева от СУ "Климент Охридски", чиято изследователска група следи дейността на парламентите от 2005 г. насам. Доц. Методиева допълни, че през този мандат парламентът е взел 33 решения с под 61 гласа, което според нея е най-тежката форма на нарушение.

Доц. Методиева обясни, че кворумът е бил нарушен за първи път от това Народно събрание още на 17 септември 2009 г., или само по-малко от два месеца след началото на неговата работа. Тя подчерта, че според правилника кворум има и депутатите могат да вземат решения, когато присъстват повече от половината народни представители, т.е. 121, а дадено решение се приема, когато гласуват повече от половината от присъстващите в залата, т.е. 61. Такъв тип нарушения са ставали най-често когато заседанието е било председателствано от Лъчезар Иванов (ГЕРБ), Цецка Цачева (ГЕРБ), Екатерина Михайлова (Синята коалиция) и Анастас Анастасов (ГЕРБ). Визирайки скандала, организиран от bTV и &bdquo;168 часа”, при който депутати напуснаха пленарна зала, за да получат скъпо струващи телефони &bdquo;Верту”, доц. Методиева заяви, че това поведение е по-малко провинение от приемането на един законов текст без кворум. Въпреки скандалните данни, които предостави, доц. Методиева заяви, че няма убеденост, че някой ще сезира Конституционния съд (КС) за тези закононарушения. Тя сподели, че е загубила вяра, че някой висшестоящ би се вслушал в нейните данни, за да отнесе въпроса в КС. Доц. Методиева каза още, че досега всички, които е помолила и имат правомощията да се противопоставят на порочната практика, са й отказали. Това са президентът Георги Първанов, бившият омбудсман Гиньо Ганев, председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев, депутатът от БСП и бивш конституционен съдия проф. Любен Корнезов и др. В тази връзка доц. Методиева направи извода, че в българския парламент няма опозиция по отношение на тези процедурни нарушения. Все пак тя съобщи, че не се е отказала да се бори с тези практики и ще отнесе въпроса до съда в Страсбург. Освен за приемането на закони без кворум доц. Методиева съобщи и имената на депутатите, които все още не са се изказвали от парламентарната трибуна. Според наблюдението те са общо 26, като 16 от тях са представители на ГЕРБ, а 10 на ДПС. Ето целия списък: Антоний Йорданов – ГЕРБ, Ахмед Доган – ДПС, Георги Колев – ДПС, Георги Плачков – ГЕРБ, Гюнай Сефер – ДПС, Даниел Георгиев – ГЕРБ, Делян Пеевски – ДПС, Дурхан Мустафа – ДПС, Елин Андреев – ДПС, Емил Иванов – ДПС, Иван Божилов – ГЕРБ, Иван Тодоров – ГЕРБ, Илия Пашев – ГЕРБ, Мирослав Петков – ГЕРБ, Митхат Табаков – ДПС, Митхат Метин – ДПС, Михаил Николовски – ГЕРБ, Николай Константинов – ГЕРБ, Николай Рашев – ГЕРБ, Пламен Тачев – ГЕРБ, Рушен Риза – ДПС, Светомир Михайлов – ГЕРБ, Светослав Неделчев – ГЕРБ, Христо Христов – ГЕРБ, и Янко Здравков – ГЕРБ. Справката е правена към 10 декември 2010 г. Доц. Методиева е създател на проекта "Граждански контрол на парламентаризма". От своя страна Борислав Цеков, който е председател на Института за модерна политика, заяви, че досега никой парламент не е приемал толкова некачествени, ограничаващи гражданските права закони като 41-вото народно събрание. Цеков беше категоричен, че настоящият парламент е влязъл в най-лошия коловоз на своите предшественици, в дефицит на компетентност, в засилено влияние на частни и корпоративни интереси, лош контрол върху МВР и службите за сигурност. Цеков каза още, че има правозащитен дефицит, безрезултатен парламентарeн контрол, прекомерна централизация на властта в разрез с европейските практики, сиво законодателство, а парламентарното мнозинство е изчерпало своя морален кредит. Според анализа на Института за модерна политика българският парламент не участва пълноценно в европейския законодателен процес.