- Автор: Гласове
- 15 Юли 2026
- 157
- 0
Бюджет 2026 мина на първо четене с дефицит от 5,7% и нов дълг за 10,1 млрд. евро
Парламентът прие на първо четене държавния бюджет за 2026 г., който предвижда рекорден дефицит от 7,2 млрд. евро, или 5,7% от брутния вътрешен продукт. Законопроектът беше подкрепен от „Прогресивна България“ и ДПС, докато всички останали политически сили гласуваха против.
След прегласуване бюджетът беше приет със 143 гласа „за“ и 81 „против“, без въздържали се. При първоначалния вот гласовете бяха 145 „за“, 79 „против“ и един „въздържал се“. Преди това депутатите отхвърлиха проекта, включващ предложението на Висшия съдебен съвет, с 204 гласа „против“.
Дебатите в пленарната зала продължиха близо четири часа и половина. В Народното събрание пристигна и премиерът Румен Радев, а финансовият министър Гълъб Донев защити план-сметката като „бюджет на реалността“, който показва истинското състояние на публичните финанси и наследството от предишните управления.
Освен дефицита от 5,7%, бюджетът предвижда нови държавни заеми за 10,1 млрд. евро и капиталова програма за над 9,3 млрд. евро. Очаква се държавният дълг да надхвърли 30% от БВП до края на годината. Заложени са икономически растеж от 2,8% и средногодишна инфлация от 3,5%.
По думите на Донев близо 4,3 млрд. евро от планирания дефицит се дължат на предварително поети разходни ангажименти и приходи за 2026 г., които са били авансово събрани през предходната година.
„Тези 4,3 млрд. съществуват и не можем да ги изтрием. Ако ги махнем, дефицитът щеше да бъде 2,9 млрд. евро, или 2,3% от БВП“, заяви финансовият министър.
Той посочи, че от 2024 г. насам бюджетите са страдали от скрит дефицит, а през 2025 г. дисбалансът се е задълбочил чрез прехвърляне на разходи към следващите години. Според него неплатените или отложени за фактуриране проекти на общини и министерства възлизат на 2,2 млрд. евро.
„Преди ние да заговорим открито за свръхдефицита, една част от вас удобно мълчеше за скрития дефицит. Това е реалността“, каза Донев.
Финансовият министър обяви, че кабинетът е проявил смелост да представи състоянието на публичните финанси „без трикове и фокуси“.
„Това е смел бюджет, но не и безразсъден. Няма да допуснем цената на безразсъдната политика да бъде платена от милионите български граждани. Този бюджет е първата стъпка към стабилност, предвидимост и бюджетен баланс“, заяви той.
Донев допусна, че в края на годината дефицитът може да се окаже по-нисък от планираните 5,7%, тъй като в оставащите пет месеца част от рекордната капиталова програма може да не бъде изпълнена.
От управляващото мнозинство заявиха, че бюджетът поставя началото на дълго отлагани реформи, които ще бъдат разгърнати през следващите години.
Опозицията определи план-сметката като „бюджет на прогресивния дефицит“ и „бюджет на нулевите реформи“.
Мартин Димитров от „Демократична България“ предупреди, че страната се намира в началото на бюджетна криза и че Европейската комисия е започнала процедура за прекомерен дефицит.
„Недостигът от 5,7% е сигурен път към по-висока инфлация“, заяви той.
Димитров обвини правителството, че не предприема реални мерки за ограничаване на разходите и не спира „кранчетата“, през които се източва хазната, включително чрез раздутата капиталова програма и издръжката на бюджетната сфера.
„Когато в началото на управлението не вземеш мерки, най-вероятно и по-нататък няма да го направиш. Като изпуснеш дефицита, много трудно се връщаш към добрата бюджетна политика. Вижте Румъния и Гърция“, каза той.
Владислав Панев прогнозира, че правителството няма да успее да свали дефицита до планираните 3,8% през 2027 г. Според него при евентуална икономическа криза приходите ще намалеят, а високият дефицит ще ограничи възможностите на държавата да реагира.
От „Продължаваме промяната“ разкритикуваха капиталовите разходи от 9,3 млрд. евро, като поставиха под съмнение тяхната ефективност и приноса им за икономическия растеж.
Асен Василев посочи като сериозен пропуск отпадането на списъка с общинските проекти, одобрени за финансиране. За тях са предвидени 1,1 млрд. евро, от които 480 млн. евро вече са отпуснати чрез Българската банка за развитие.
„За кои проекти ще отидат останалите 600 млн. евро? Написали сте, че министърът на регионалното развитие ще решава за коя община какви пари да бъдат дадени. Така ли борим олигархията?“, попита Василев.
Красимир Вълчев от ГЕРБ предупреди, че политиката на високи дефицити и увеличаване на дълга неизбежно ще доведе до повишаване на данъците.
„Трябва да се върнем към благоразумната бюджетна политика отпреди 2021 г. и да запазим ниската данъчна тежест“, заяви той.
Според Вълчев правителството трябва да предприеме реформи в социалното и здравното министерство, включително в системата на ТЕЛК, където по думите му има сериозни злоупотреби.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов заяви, че процедурата за прекомерен дефицит, започната от Европейската комисия, не трябва да се драматизира.
„Там сме в добра компания. Десет държави са в процедура и се намират в сходна ситуация“, каза той.
Тодор Джиков от „Прогресивна България“ заяви, че управляващите ще вземат предвид критиките и предложенията при подготовката на следващия бюджет.
Сред заложените приходни мерки са увеличаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро, повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, 30-процентно поскъпване на винетките и увеличение на акциза върху цигарите. Минималната работна заплата е определена на 620 евро.
Депутатите от „Прогресивна България“ гласуваха съкратен срок от пет дни за внасяне на предложения между първото и второто четене на бюджета.
Източник: NOVA, segabg.com
