- 10 Sep 2020
- 405
- 3
След като преди дни министърът на външните работи Николай Младенов категорично отказа да коментира историята на семейството си, той призова журналистите и обществото да коментират неговите действия и външната политика на страната. Оказа се, че и тук могат да бъдат зададени въпроси, и то регламентирани с „разрешението” на министъра. В същия документ на Първо главно управление на Държавна сигурност, където фигурира името на неговия баща, под номер 2 е записано и името на подполковник Никола Харалампиев Тулечки. Той е баща на Красимир Тулечки, посланик на България в Турция.
<p>Трябва изрично да уточним, че тук не питаме за бащата, а за настоящия български посланик Тулечки.</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/DS-121.jpg" alt="" /></p>
<p> </p>
<p><em><strong>Предложението за допълнително възнаграждение на служители от Първо главно управление на ДС, където фигурира името на Тулечки - баща.</strong></em></p>
<p>Красимир Тулечки беше обявен като сътрудник под псевдонима „Мирчев” на РУ-ГЩ от 1985 година от Комисията по досиетата, но остана на поста си въпреки това.</p>
<p><img src="/uploads/editor/b_800_0_0_0___images_stories_Dosieta_POSLANICI_20-Krasimir_Tulechki_Korica_P.jpg" alt="" /></p>
<p>С указ на президента Георги Първанов през септември 2010 година, при правителството на Бойко Борисов, е назначен за посланик в Анкара, Турция, и за разлика от останалите агенти на ДС и Военното разузнаване не беше отстранен от поста си по време на „кръстоносния поход” на Младенов.</p>
<p>Досието на Красимир Тулечки обаче не може да се публикува, тъй като се ползва със защитата на чл. 32 от Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.</p>
<p>Съгласно този член „не се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице”.</p>
<p>Такъв е случаят и с Боби Бобев, който бе посланик в Албания от 1998 до 2006 г. и е работил като агент за Първо и Второ главно упрлавление на ДС от 1974 г. с псевдонимите „Аспарух“ и „Добромир“.</p>
<p>Въпреки разкритията на Комисията по досиетата той остана наш посланик в Албания.</p>
<p>Селективността на принципа „ченгета не могат да представляват България пред света” напомня на твърдението на бившия президент Първанов, с агентурно има „Гоце”, който твърдеше, че трябвало да се преценява професионализмът и приносът на дипломатите агенти за държавата.</p>
<p>Кой от двата принципа е бил водещият за Младенов, можем само да гадаем.</p>
