Каракачанов: Остава правителството да тръгне по улиците да "джоби" хората

Писмо до В.Левски, написано от Таня - ученичка в 11 клас Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб! Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род. Не виждаш майките, които днес не раждат. Стариците край кофите за смет. Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет. Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове. Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве. На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми. Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори. ... Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст. ГЕОРГИ СТАВРЕВ е на 13 години от Пловдив. Ученик е в СОУ "Св. Паисий Хилендарски". Той е носителят на голямата награда за разказ в конкурса "Бодлите на таралежите" на фондация "Братя Мормареви" и вестник "Труд". Творбата, с която впечатлява журито, е "Айфон и стържещ от глад стомах". Айфон и стържещ от глад стомах автор(и): Труд, прочитания: 151373, коментари: 148 ГЕОРГИ СТАВРЕВ е на 13 години от Пловдив. Ученик е в СОУ "Св. Паисий Хилендарски". Той е носителят на голямата награда за разказ в конкурса "Бодлите на таралежите" на фондация "Братя Мормареви" и вестник "Труд". Творбата, с която впечатлява журито, е "Айфон и стържещ от глад стомах". Имам айфон. Последен модел. Основание в училище всички да се пукат от завист. Виждали са вече у мен суперджади. Скъсват се от яд и заради колата, която ме стоварва и прибира от училище в къща, която прилича не само външно, но и отвътре на футуристичен палат. Момичетата ми се лепят - за тях съм възможност. Търсят ме за гадже и за плащане на сметки. Излиза им се. Искат да видят света. Надявам се не моя - уверявам всички - той не е привлекателен... На тринадесет години съм. Някои момичета са ми интересни, но не чак толкова, колкото този айфон. Бързо го проучих. Нямам указание на хартийка. Впрочем досега не съм чел никакви наръчници за уреди и машини вкъщи. Справям си се просто така. Станах почти хакер. Разбивам пароли, влизам в чужди пощи, подслушвам, наблюдавам, имам информация, която обикновено струва пари. Дори много пари. Дава възможности. Носи ползи. Следят и мен. Знам го със сигурност и съм наясно, че животът ми зависи и от невидимите очи. Но сега имам айфон. Крия се под завивката, за да го допроуча. Сам съм в стаята. Рядко се случва. Наоколо ми всичко е супер яко. Лампите са италиански, осветлението по стените е пълзящо и с разни диоди, така че при движение се осветява мястото, където вървя. Телевизорът е последен модел. Обзавеждането е по поръчка. В училище се справям отлично. Минавам всички зубрачи. Обикновено са ми нужни не повече от два часа за училищна подготовка - уроци, домашни, упражнения, плюс два чужди езика с онлайн преподаватели. Разполагам с богата виртуална и книжна библиотека, така че не е необходимо да излизам навън, освен за работа. Откакто съм тук, съм наясно, че луксът не следва да се крепи на мързел. Даваш, и тогава получаваш. Често обаче даването се случва да е тройно, а получаването - нищожно. За натрупването на дивиденти е необходимо упорство. Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. От днес е мой. Утре се надявам да го занеса в училище. Ще се изфукам и... няма да го имам за дълго. Боже! Сам съм. Имам айфон за една нощ (надявам се и за един ден още). Щастлив съм. Богат съм. Богат съм, но стомахът ми стърже от глад. Днес не донесох нищо вкъщи. Наказаха ме да не вечерям. Гладен съм. Ужасно гладен, но имам айфон. Откраднах го следобед пред хотела. Беше на някакъв глупак, на който колата отказа. Взе ме за интелигент - говорихме си на немски и английски. Докато се суетеше, просто се раздели с джаджата си, а аз - с него. Прости се и с малко пари, но те отидоха за спрейове за раната ми на крака и хапчета, за да не загнои. Взех си от най-скъпите и надеждните. Бях на лекар в частна клиника. Биха ми инжекция. Не знаех, че подобно нещо може да отнесе 200 лева. Останаха още малко пари и ги напъхах в тайник на ботуша си. Трябва да дам утре айфона на тартора, за да ям. В междучасията няма да мога да си купя нищо от лавката. Три деца сме в училище и се портим взаимно. Момчешка ни работа. Шофьор ни взема и връща вкъщи. Не се знае дали късметът ще ми се усмихне утре отново. Гладен съм. Ужасно гладен и дори айфонът не ми носи удоволствието, което очаквах. Чак ме боли. Зависим съм от работата си. Крада. Не съм циганче. Просто мама умря. Баща ми с новата (поредна) жена ме прибра. Няколко пъти му се опълчвах. Той ме наби и аз избягах от вкъщи. Три дни се крих. Откри ме една изрусена, стройна жена. Приличаше на мама. Мислех, че е като нея добра. Доведе ме тук. Четири месеца ме обучаваха да крада. Хранеха ме. Винаги съм бил отличник и с това се справих добре. Нямах друг избор. Просто нямах. Иначе нямаше храна, удоволствия, екстри. В началото се съпротивлявах, но гладът е най-добрият приятел на рибите и учител по мълчание. Провъзгласиха ме за златна кокошка и това ми увеличи привилегиите. Тук живеем седем момчета, като три от нас учат в моето училище. Двама сме в един клас. Вземат ни и ни връщат с джипове. Шофьорите са точни като швейцарски часовници, а сърцата им - надупчени като швейцарско сирене. Циганските тартори отдавна не бият децата крадци, нито им режат пръстите, за да пипат по-изкусно. Това вече са митове. Наказват ги с глад, а гладът е по-силен от боя, студа, мъглата и болката. Освен това, ако не ти дават дрога, но от това съм виждал, че големите стават зависими и се влачат, тресат. Но тях не ги водят тук. Ние сме като голямо семейство. Всички сме роднини на документи. Казвам се Ангел вече, имам такова излъчване, но само за който не се е опарил от дяволското ми. Дали съм забравил мама ли? Не, не съм! Просто съм гладен. Боря се за себе си и за нея. Все някога ще събера повече пари. Ще си купя билет от морето до София и ще отида на гроба . Сигурно трудно ще го позная. Минаха вече две години. Тревата може да ме е стигнала на ръст. Надявам се да изтърпя още пет години, за да стана пълнолетен. Да избягам и се предам на полицаите. Иначе бъдещето ми ще е в приют - там гладуват, бият ги и насилват. А тук имам всичко. Единственото ми задължение е да крада и да донасям. Луксозни условия, топлина, море, джипове, частни виртуални уроци по всичко. Добра подготовка. Перфектност отвсякъде. Защо ми е да скитам по улиците и да преспивам по гари? Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. Само до утре. Като глада, надявам се. Творбата спечели първа награда в конкурс на фондация "Братя Мормареви". 13-годишният Георги Ставрев учи в пловдивското училище "Паисий Хилендарски". Седмокласникът е написал разказа, след като е наблюдавал какво се случва с неговите приятели и съученици в училище. Талантът на момчето е забелязан от учителя по литература Георги Башиянов. 13-годишният автор има свое виждане за това какво трябва да се промени в образователната система. Седмокласникът ще кандидатства в математическата гимназия. После има свои планове за живота. Талантливото момче е на мнение, че ако нещата в България не се променят, всички млади хора ще търсят изход в чужбина.
Този данък е пълна лудост, хората ще си изтеглят парите и ще ги финансират кой в имот да печели от наем, повечето ще ги прехвърлят в чужбина в банки като например в Естония където няма данък или други държави, ще му намерят цаката защото им писна да грабят от народа и последният им залък за черни дни. Няма ли най после този народ да се вразуми и да ги свалим от власт тези кожодери, ще има ли бунт на народа или пак мирно ще си блеем това зависи само от нас. Гърците реват за всичко и се борят и отстояват правата си, а ние сме като овце.
Едно смислено нещо дотук направиха ГЕРБ в икономическата си политика, а вие оревахте орталъка. Критикувайте ги, но основателно. Иначе само им дигате рейтинга. Да се реве за тоя данък си е направо шизофрения.
Теглете си парите! Няма смисъл да стоят в банка за 5-6% лихва като след това ви вземат 10!!! Купувайте си злато и си свиркайте! България не е имала никога по-антибългарско правителство! ДОЛУ ТИКВАТА И ВЪРХУШКАТА МУ!
Ами щом целта е да се извадят парите от депозитите, тогава да намалят ДДС - защото чисто исторически погледнато, навремето ДДС е измеслено и въведено като консуматорски данък, т.е ако искаш да харчиш, те облакат, ако искаш да спестяваш - не. Сега тези два данъка са взаимно противоречаши си, и очевидно целта е просто да се взима данък за всичко.
Помислете върху това! Пенсионер съм. Имам депозит от 20 000 лв. в банка при лихва 4%, т.е. 800 лв. годишно или 76 лв. приблизително месечно допълнителен доход към пенсията, която е 200лв. Така, че “живея” с 276 лв. на месец. Дянков предлага да ми вземе10% от лихвата т.е. 80 лв и да получа 720 лв., което прави 60 лв. на месец, т.е. всеки месец ме ощетява с 16 лв. Бойко пък обещава да ми увеличи пенсията с 8%, което прави 16 лв. месечно. Та, какво се получава?! Дянков ми взима 16 лв. от лихвите, дава ги на Бойко и той ми ги дава и проглушава света, че само в България имало увеличение на пенсиите. Друг въпрос? Какъв ще е механизмът на деклариране на спестяванията и лихвите? Дали един такъв “богат” пенсионер,който е сложил парите си в 4 банки ще може да се справи с декларирането на тази измишльотина или ще трябва да търси счетоводител?
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД