- 10 Sep 2020
- 35
- 6
САЩ и Израел влязоха в пререкание заради Иран, тъй като еврейската държава иска от своя съюзник да определи „червена линия”, или граница пред Ислямската република, за да й попречи да се сдобие с ядрено оръжие, нещо, което Вашингтон отказва да направи. През последните часове двете правителства направиха няколко противоречиви изявления относно иранската криза. Те свидетелстват за разминаването по този въпрос между администрацията на Барак Обама и правителството на Бенямин Нетаняху, коментира АФП.
<p>От седмици израелският премиер повтаря, че Вашингтон трябва да установи „червена линия”, или граница, която Иран не бива да прекосява в гражданската си ядрена програма, с риск от евентуален военен удар. САЩ отказват да сторят това и предпочитат подхода на „двупосочния път”, смес от дипломация и икономически санкции спрямо Техеран.</p>
<p>Въпреки това в неделната вечер Бенямин Нетаняху заяви в интервю за канадската телевизия <em>CBC</em>, че Израел и американският му съюзник обсъждат дефиниция на тези <em>ясни червени линии</em>, без които, по думите му, <em>Иран няма да спре</em>.</p>
<p><em>Без ясна червена линия, определена пред Иран, той ще продължи курса си към ядрено оръжие. Нито една декларация, целяща да го разубеди, няма да послужи за нищо и той ще продължи да върти цунтрофугите си</em> (за обогатявене на уран – б.ред.), предупреди Нетаняху.</p>
<p>Този път САЩ, които досега бяха изключително загрижени да не показват различията си с Израел по въпроса за Иран, отговориха много остро:</p>
<p><em>Президентът каза еднозначно, че няма да остави Иран да се сдобие с атомно оръжие (...). Ние сме абсолютно непоколебими относно ангажимента, поет от президента, но няма полза да му се прави синтактичен анализ, да се установяват крайни срокове, червени линии</em>, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ, Виктория Нуланд.</p>
<p>Тя посочи, че <em>най-важното е да останем концентрирани върху натиска над Иран, върху възможността Иран да излезе от тази ситуация по дипломатически път</em>.</p>
<p>В интервю за радио <em>Bloomberg</em>, държавният секретар Хилари Клинтън предупреди по-рано в понеделник, че американската администрация няма да постави крайни срокове на Иран. Тя отново повтори, че САЩ предпочитат пътя на дипломацията и на <em>възможно най-силните санкции на международната общност или на едностранните санкции на САЩ и на Европейския съюз</em>.</p>
<p>Иран е подозиран от великите сили и от Израел, че иска да се сдобие с атомно оръжие под прикритието на гражданската си ядрена програма, нещо, което Техеран отрича категорично. Досега срещу Ислямската република има шест резолюции на ООН, четири от които са придружени от санкции, именно заради обогатяването на уран. Към тях трябва да се прибавят и санкциите, приети от САЩ и от Брюксел.</p>
<p><em>Винаги сме казвали, че всички опции са на масата, но ние вярваме в преговорите, в дипломатическите усилия</em>, подчерта Хилари Клинтън, уточнявайки, че израелците <em>поддържат от три години и половина</em> американския подход.</p>
<p>Два месеца преди президентските избори в САЩ, Белият дом предупреди обаче в края на август, че времето на дипломацията няма да трае безкрайно, припомня АФП.</p>
<p>Същевременно Бенямин Нетаняху непрекъснато критикува международните санкции над Иран, като неефективни, и споменава евентуална израелска операция срещу ядрени инсталации в страната, без одобрението на Вашингтон. Израелският премиер, например, напомни, че един от далечните му предшественици на този пост, Менахем Бегин, даде заповед през 1981 г. за бомбардирането на иракския ядрен реактор „Осирак”, близо до Багдад, въпреки че Вашингтон и европейците бяха против, припомня "Франс прес".</p>
