- Автор: dnes.dir.bg
- 10 Юли 2023
- 3788
- 25
Автор: Мориц Кох, Ханделсблат
На срещата на върха във Вилнюс съюзническите държави искат да изпратят сигнал за сила. Това е правилно, защото НАТО е застраховка "Живот" за Европа. Но алиансът не е толкова единен, колкото твърди.
Демаркационните линии на новата конфронтация между блоковете са на съвсем кратка дистанция в момент, когато лидерите на НАТО се срещнат за срещата си на върха във Вилнюс във вторник. На запад от литовската столица се намира силно въоръженият руски анклав Калининград, а на изток - васалната на Русия държава Беларус, която скоро ще бъде оборудвана с тактически ядрени оръжия.
От тази фронтова зона алиансът иска да изпрати сигнал за сила към Москва: Никога досега трансатлантическият съюз не е бил толкова единен, никога не е бил толкова решен да се противопостави на имперските амбиции на Кремъл и да подкрепи Украйна в нейната отбранителна борба срещу руската армия, която нахлу в страната.
Но между стремежа и реалността в отбранителния съюз има пролука, която едва ли ще остане скрита за руснаците.
Претенцията: Страните от НАТО искат да обявят за долна граница целта да изразходват два процента от икономическата си мощ за отбрана. Трябва да се повиши готовността на съюзническите войски и да се укрепи оръжейната индустрия.
Реалността: Само единадесет от 31 държави от НАТО досега са постигнали целта от два процента, а Германия все още не я постига - въпреки допълнителните средства за Бундесвера.
Оръжейните складове са изпразнени, за да се превъоръжи Украйна, а запасите от боеприпаси на практика са изчерпани. Европейските оръжейни компании не могат да се справят с производството. След разпадането на Съветския съюз те се свиха до бутикови.
Повече изглед, отколкото реалност
Още по-лошото е, че докато в Украйна бушуват сражения с интензивност, невиждана в Европа от Втората световна война насам, Алиансът трябва да води спор с Турция. Правителството в Анкара не само блокира повече от година присъединяването на Швеция към НАТО, което би допринесло решително за укрепването на алианса. Турците също така отказват да се съгласят с новите планове за отбрана, които са в основата на стратегията за възпиране на Русия.
Дипломатите на НАТО са ядосани, но безсилни: алиансът е организация, основана на консенсуса, всяко решение изисква единодушие. И отново от американците зависи да го поправят. Ако някой е способен да вразуми турския автократ Реджеп Тайип Ердоган, то това са те. Било то с дипломатически натиск, било то с изкусителна оръжейна сделка.
Следователно истинският сигнал, който идва от Вилнюс, не е единството на алианса, а незаменимостта на Америка за европейската сигурност. През 1998 г., след като европейците години наред наблюдаваха безпомощно Балканските войни, тогавашният държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт определи Америка като "незаменима нация".
Четвърт век по-късно това все още е вярно. Политически, но най-вече във военно отношение. Украйна щеше да бъде загубена, а Балтийско море - остро застрашено без американските оръжейни доставки.
Европейците не вярват на себе си
И все пак икономическата мощ на Русия е равна на тази на Испания, а в технологично отношение руската оръжейна индустрия изостава значително от тази на Европа. Но оставени сами на себе си със своите армии, европейците няма да имат почти никаква възможност да се противопоставят на желанията за заграбване на земи на кремълския властител Владимир Путин.
Решението на Финландия и Швеция да потърсят закрила от НАТО илюстрира степента на скептицизъм на европейците по отношение на способността им да се защитават сами. Обещанието за помощ от страна на ЕС, записано в член 47, точка 7 от Договора за ЕС, не вдъхва доверие на Хелзинки и Стокхолм. При извънредна ситуация само едно нещо има значение: гаранцията за сигурност на САЩ.
В Европа важи правилото: колкото по-голяма е географската близост с Русия, толкова по-малко е желанието за участие в несигурни авантюри като стремеж към стратегическа автономия. Полша купува американски танкове, Германия се превъоръжава с американски изтребители.
Французите, които искат да прокарат собствено европейско развитие, така че Европа да стане по-суверенна, остават назад. Началото на века направи малко, за да промени липсата на независимост на европейците в политиката за сигурност.
Травмата на Тръмп продължава да оказва влияние
НАТО е застраховка "живот" за Европа - а Америка е застраховка на живота на НАТО. Ето защо изборите в САЩ през следващата година представляват вероятно най-големия геополитически риск за европейската сигурност.
Силата на политика от Алианса Джо Байдън е крехка, възрастта му го застига - всеки път, когато американският президент се спъне или говори глупости, пулсът на европейските му партньори се ускорява.
Не е изключено завръщането на изолациониста Доналд Тръмп в Белия дом - а Тръмп допълнително се радикализира след поражението си от Байдън. НАТО едва ли ще оцелее непокътнато през втория му мандат.
Америка няма да остане завинаги защитна сила на Европа, това е сигурно. Който и да наследи Байдън, той ще се съсредоточи върху Тихия океан и хегемонния конфликт с Китай. От гледна точка на САЩ Русия е само регионална сила - европейски проблем, с който европейците рано или късно ще трябва да се справят сами. Независимо дали са готови или не.
