- 10 Sep 2020
- 50
- 3
Не виждам стремеж за изход от ситуацията във върховните институции на държавата, които са призвани да намерят решения. Нито президент, нито правителство излъчват сигнали в тази посока. Това казва в интервю за Фокус Георги Първанов, президент 2002 – 2012 година. „Усещането е, че всички са се снишили, както го казваше Тодор Живков, в очакване бурята да отмине и това не се случва. Тези сезонни затихвания на протеста не са гаранция, че той може да отмре, напротив винаги ще се намерят поводи за провокации, за надигане на ново напрежение до момента, до който не се намери едно генерално работещо и успокояващо решение”, коментира Първанов.
<p>На въпрос къде вижда изхода от политическата криза в момента, той отговаря: „Виждам го по начина, по който ние го постигнахме през 1997г. – с диалог. Въпреки напрежението, и с обединяване на основните политически формации, на институциите, около един пакет от идеи, маркиращи националното съгласие в тази критична ситуация."</p>
<p>По думите на Първанов, той разбира, че сега нещата изглеждат по-различни:"Диалогът е взривен отдавна, но в същото време си представям до какво може да ни доведе другият възможен сценарий, негативният: с някоя тежка провокация и с проливане на кръв дори, да не дава Господ. Това може вече да направи нещата необратими и това противопоставяне да бъде не просто много остро, но и продължителен"</p>
<p>„Когато всяка вечер виждаш от екрана или четеш, слушаш за едни безкрайни протести, това нагнетява чувството за несигурност в държавата. Разликата в сравнение с 1997 г. е, че тогава макар и на един по-късен етап, имаше политически сили, които оглавиха протеста, придадоха му някаква целенасоченост и това позволи и диалога, защото по-лесно се води диалог с политически ръководства, отколкото с една нехомогенна маса”, анализира Първанов.</p>
