- 10 Sep 2020
- 19
- 2
Като "много висок" е определен рискът за икономическия растеж на България, което я поставя сред най-застрашените в региона от дълговата криза, съобщава в днешния си брой "Капитал Daily". Освен това страната е една от четирите в Централна и Източна Европа, включително Русия и Украйна, с най-висок риск от възможно изтегляне на капитали от западноевропейските банки. Средствата, които е възможно да бъдат изтеглени от банките у нас от страна на централите им, са средно 1,4 млрд. евро, или 3,5% от БВП на страната (76,6 млрд. лв. прогнозен за тази година).
<p>По време на срещата на страните от Г-20 от Института за международни финанси са посочили, че акциите на европейските банки се търгуват на близо половината от счетоводната им стойност, а паралелно с това цената за емитиране на банков дълг се е повишила рязко – с 2 процентни пункта за последната година. </p>
<p>За някои банки пазарът за набиране на нов капитал е изцяло затворен. Поради тази причина някои европейски банки неминуемо ще прибегнат до ограничаване на рисковите позиции, вместо да се опитват да привлекат скъп капитал или да търсят държавна помощ.</p>
<p>От Института изчисляват, че ако за покриване на новите изисквания се използват само печалбите на банките и ограничаването на кредитирането, то цялостният кредитен портфейл към частния сектор в Еврозоната трябва да се свие с поне 5 на сто.</p>
<p>Оценките на Института за международни финанси обаче засягат само Еврозоната, а не целия Европейски съюз.</p>
<p>Страни като Унгария и Полша са част от Европейския съюз, но банковите им системи са в ръцете основно на чужди финансови институции. Извън ЕС – Русия и Турция също биха били уязвими от „оптимизацията на рисково претеглените активи“, ако се използват завоалираните форми на изказ, характерни за банковия сектор.</p>
<p>Банките от Еврозоната трябва да разпродават активи в Централна и Източна Европа, за да успеят да покрият капиталовите изисквания. Това все още не е новина от първите страници на вестниците, пише в блога на Financial Times Джоузеф Котърил.</p>
<p>Според него ситуацията трябва да е обратната – да се покаже проблемът, тъй като той би бил огромен тест за страните от Централна и Източна Европа. По време на срещата на върха от миналата седмица лидерите на страните от Еврозоната обещаха, че няма да има „прекомерно“ освобождаване от активи от страна на банките, опериращи в страните, членки на ЕС.</p>
<p>"Обърнете внимание на формулировката", препоръчва Котърил.</p>
<p>Със сигурност тези страни ще са на първа линия при разпродажбите на активи, смята Котърил.</p>
<p>Авторът се позовава на интересен анализ, дело на японската банка Nomura. В него се прави опит за оценка на зависимостта на страните от Централна и Източна Европа от евентуални разпродажби на активи от страна на банките от Еврозоната.</p>
<p>Анализът показва, че намаляването на ливъриджа, или нивото на опериране със заемен капитал, ще стане чрез значително ликвидиране на активи в чужбина. Оценките на Nomura са, че в Централна Европа ще бъдат продадени активи в диапазона 5 до 20 млрд. евро, а при един реалистичен сценарий – за 13 млрд. евро.</p>
