Атанас Буров: Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре

<p><em>Избиран за народен представител в девет обикновени и едно Велико народно събрание. Министър в шест правителства, между които тези на Александър Стамболийски, Андрей Ляпчев и Константин Муравиев (последното преди деветостептемврийския преврат). Буров завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903 г. След това учи в Швейцария и Англия. След 9 септември 1944 г. е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954 г.</em></p> <p>"Хората се раждат неравни &ndash; и по социално положение, и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.</p> <p>Аз не вярвам в колективизма, нито пък в съзнанието на човека при общата работа. Има индивидуална работа. Има лична сметка. Личен интерес. Ето, аз така разбирам нещата.. Човек живее за себе си, а не за другите.. Човек търси помощ от другите когато е хилав, слаб или болен. Иначе всеки сам си работи.</p> <p>Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите.</p> <p>На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.</p> <p>Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари &ndash; това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.</p> <p>Народът е с всеки, който държи калъча.. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът.. Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже &bdquo;свободен си&rdquo;. Световната практика е такава &ndash; няма управия без сопа, въже и остен.</p> <p>Сопа &ndash; да вкарва народа в пътя, въже да го тегли напред и остен да го ръга отзад, да тегли плуга и ралото. Ако си въобразявате, че ще минете без сопата, въжето и остена, лъжете се. Тях, трите атрибута на държавата, трябва да ги има. Иначе &ndash; край. Ще идете като Стамболийски в чакмак-сокак.</p> <p>Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Тя иска сурови мъже , с тежки юмруци.. В политиката важна е маскировката, а не същността. Кой ти ебава днес същността.. Света го движат не политиците, а парите. Политиците са били само щурманите на параходите. Параход без платна, без вятър, без пара, без бензин не върви. Това са парите.</p> <p>Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко.</p> <p>Стамболийски беше политик &ndash; романтик. А политиката е сурова, мръсна и жестока служба. Политиката иска напрежение и ужасно, ужасно напъване. Да се свържат двата края. Да се върже някак бюджета. Защото без пари голяма политика не става. Парите &ndash; това е барометърът на всичко.</p> <p>Аз като не съм добре, целият свят да е добре &ndash; това не ме радва. Аз ще се радвам, ако целият свят е зле като мене. Това е човекът, това е същността му.</p> <p>Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува как ще се развиват нещата занапред &ndash; важното бе той да оцелее. Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция."</p> <em></em> <p><em></em></p> <em>Препечатано от сайта <a href="http://www.cao.bg" title="www.cao.bg">cao.bg</a><br /></em>