Застраховки за пенсия или държавата фалира

<p>Това е изводът в отчета на изпълнението на демографската стратегия на страната за 2013 г., подготвен от Министерството на труда и социалната политика и цитиран от &bdquo;24 часа&quot;.</p> <p>Застраховки за инвалидизиране, безработица и дори пенсии, както и различни видове банкови депозити са вариантите за допълнително осигуряване, обясниха експерти от министерството. Решението какъв да е моделът обаче трябвало да бъде взето от политиците. Отделно за въвеждането ще се търси обществено съгласие.</p> <p>В момента всички тези рискове се покриват единствено от НОИ. За да се подпомогне държавният осигурителен институт, е нужно укрепване на пенсионните фондове от втория и третия стълб, се казва още в отчета на демографската стратегия.</p> <p>Предвижда се и плавно орязване на плащанията от страна на НОИ, които не се покриват от осигуровки. Всички разходи пък трябва да са строго обвързани и с личния принос като внесени осигуровки на всеки отделен човек.</p> <p>43 г. е стигнала средната възраст на българите през 2013 г. Само за една година това означава застаряване на нацията с 4 месеца, а спрямо 2000 г. - с 3 г. и 3 месеца.</p> <p>За периода 2011-2013 г. очакваната продължителност на живота пък е нараснала с 4 месеца и е достигнала 74,5 години. При жените очакваната продължителност на живота вече е 78 години, а при мъжете - 71 години.</p> <p>Този показател е важен, защото по него се разбира колко време един човек се очаква да получава пенсия. Според плановете на социалното министерство предвижданията за очакваната продължителност на живота ще участват в определянето как да нараства възрастта за пенсиониране.</p> <p>Ако не бъдат взети мерки за компенсиране на демографската ситуация, България ще затъне в дългове, става ясно от документа на социалното министерство.</p> <p>Дори при оптимистични сценарии работната сила в страната ще намалее с близо 40% до 2050 г., а реалният ръст на БВП се очаква да се забави до 0,7% на година, пише в отчета на демографската стратегия. &quot;Публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система, в резултат на което съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до края на прогнозния период. Продължителните първични дефицити ще са най-важната движеща сила на натрупването на държавен дълг в рамките на прогнозния период, добавяйки около 0,9 процентни пункта годишно към коефициента дълг/БВП&quot;, е записано като прогноза в документа.</p> <p>Освен пенсионната система трябва да бъде реформиран и пазарът на труда, пише още в отчета. Целта е да има повече работни места за възрастни хора, които щели да остават по-дълго на работа, и заради обвързването на размера на пенсиите с личните им вноски, правени през годините. Затова според социалното министерство е важно да се привличат инвеститори, които да осигуряват работни места, подходящи и за възрастни.</p>