- Автор: Тома Биков
- 25 Юли 2026
- 1971
- 0
Автор: Тома Биков, "Филтър"
Случаят „Петрохан - Околчица“, който преди половин година шокира българското общество, вече е напът да се банализира и замете под килима на българския публичен живот, без да има ясен институционален отговор на въпроса какво точно се е случвало в хижата. Тази тенденция протича най-вече със съдействието на разследващите органи в лицето на МВР и прокуратурата, които мълчат по темата вече няколко месеца, и на част от медиите, за които лансирането на „алтернативни версии“ е възможност за понатрупване на рейтинг. Измежду мълчанието на институциите и брътвежа в медиите все по-видимо се явява възможността този казус да се реши с даване на пълна свобода на публичните интерпретации, които не зависят нито от експертизите, нито от заключенията на институциите. Всеки може да вярва в каквото прецени, докато казусът доскучае на публиката, а след това да бъде и напълно забравен както от нея, така и от интерпретаторите.
Вече двама министри на вътрешните работи на практика оспорват работата на участниците в разследването. Служебният Дечев го правеше по-мълчаливо, но с уволнения и премествания на служителите на МВР, които са ръководили разследването по казуса. Той измисли и фразата, че не може да каже нищо по темата, защото прокуратурата не му разрешава. Дечев, който можеше да си позволи да атакува прокуратурата на всяка крачка и можеше да коментира предположения по съществуващи и несъществуващи криминални сюжети, беше изключително стриктен по отношение на „Петрохан - Околчица“ и без позволението на прокурор дори не беше в състояние да изрази мнение по отношение на собствените си служители и да оцени работата им.
Прокуратурата пък изобщо не взе отношение по тези уточнения на вътрешния министър, които бяха възприети и от наследника му Демерджиев. Последният обаче направи и още една крачка в замитането на този сюжет под килима, като след среща с майките на загиналите Ивайло Калушев и Мартин Златков в интервю за обществената телевизия изрази съмнения по отношение на началната фаза на разследването. Той направи това, без да конкретизира какви са пропуските и без да посочи отговорен за тях. Така „алтернативните версии“ станаха официални. Тяхната институционална тежест вече е точно толкова силна, колкото и на официалната версия, според която Ивайло Калушев е склонил към самоубийство трима от обитателите на хижа „Петрохан“, убил е двама младежи под връх Околчица и след това се е самоубил. До тази официална версия се стигна след разследване, в което бяха ангажирани над 100 души, които според „алтернативните версии“ би трябвало да са се наговорили, за да прикрият шесторно убийство, извършено с неясни мотиви и незнайно от кого.
И ако вярващите в „алтернативни версии“ са в правото си да говорят каквото си поискат, то вътрешните министри би трябвало да доказват всяка своя дума и да превръщат в разследване, а не в изказване всяко свое подозрение. Когато Демерджиев говори за пропуски в разследването, трябва много ясно да каже какви са пропуските, кой персонално е виновен за тях и променят ли те официалната версия. Демерджиев обаче не прави това, а само пуска медийна димка, след което се крие зад прокуратурата, към която иначе изначално се отнася с недоверие. Самата прокуратура пък упорито мълчи, с което партнира на Демерджиев в замитането на казуса под килима и превръщането му от зловещ сюжет в обикновена махленска клюка. Така всеки е свободен да вярва в каквото си иска, а институциите стават излишни. Защото всеки можеше да вярва във версията, която му харесва и без наличието на разследващи органи.
Мантрата, че казусът не бива да се политизира, доведе до неговата политизация. Защото мълчанието на Дечев и димките на Демерджиев са продиктувани изцяло от политически мотивации. Първият не искаше да пречи на кампанията на ПП-ДБ, а вторият сякаш се опитва да удовлетвори всички изразители на версии. Ако мотивациите на последните двама министри по отношение на „Петрохан - Околчица“ не бяха политически, то те щяха да говорят само с факти и доказателства, а не с мълчание и с намеци. Дори от политическа гледна точка за тях щеше да бъде червена точка да разкрият, че по време на управление с участието на ГЕРБ-СДС е прикрито шесторно убийство. Това щеше да им даде възможност да изправят извършителите на това престъпление пред съда. Защото прикриването на шесторно убийство от институциите е мащабно престъпление и няма как това да се размине само с интервюта и недомлъвки от страна на вътрешния министър. Само че доказателства в тази посока не се предоставят, защото ги няма. Има единствено доказателства за четири самоубийства и две убийства, извършени от Ивайло Калушев, които бяха предоставени преди МВР и прокуратурата да замълчат предизборно. Предизборен е и сегашният момент, защото само след няколко месеца предстоят президентски избори. Така цялото разследване по казуса „Петрохан - Околчица“ се води според политическия календар и според необходимостите на политическия дневен ред, а не за да стане ясна цялата истина.
На фона на банализирането на „Петрохан - Околчица“ върви паралелният сюжет с отвличането на 11-годишно дете от бивш затворник, което не може да бъде открито повече от 20 дни. Коментарът на иначе словоохотливия вътрешен министър отново е лаконичен - отново имало пропуски в началото на разследването. Той говори толкова дистанцирано по отношение на този казус, все едно разследването се води от Министерството на транспорта или от Министерството на туризма. Кой е направил пропуски при това разследване, което се води от неговото министерство? Има ли наказания? Защо единствените, които говорят по темата, са доброволците? Тези въпроси отсъстват от лексиконите на телевизионните водещи. Отговорът, че имало пропуски в началото на разследването, е достатъчен, за да бъде затворена темата за отвличането на дете и невъзможността на органите на реда да го открият. Същите медии, които днес се свенят да попитат Демерджиев за изчезналото дете, миналото лято от сутрин до вечер разследваха в дълбочина издирването на черна пантера в Шуменско и информираха на всеки кръгъл час широката публика за хода на този сюжет.
Пиша този текст не защото мисля, че той ще промени нещо в поведението на вътрешния министър и в манталитета на българската публичност, а защото успешното банализиране на казус като „Петрохан - Околчица“ означава, че по подобен начин може да бъде банализирано всяко престъпление. В България всичко може да бъде забравено за няколко дни, а припомнянето винаги е неблагодарно и трудно занимание. Да се скатаваш е далеч по-лесно и полезно за теб самия, отколкото да свършиш някаква реална работа. И скатаването винаги е по-приемливо за публичността, отколкото опитът да доведеш нещо докрай. Може би Демерджиев е разбрал това още преди да стане министър и затова, когато не хвърля димки, предпочита да се скатава. Последното може да се окаже и най-силното му политическо качество.
Източник: filternews.bg
