- Автор: Крум Зарков
- 10 Юли 2022
- 712
- 7
„Две трети от българите работят за под 500 евро на месец. Как тогава може да създадем социално сближаване, което да позволи европейски суверенитет?“
„Избрах да говоря за уязвимостта на Европейския съюз - не за тази на Западните Балкани или на България, защото смятам, че имаме едни и същи уязвимости; те са свързани и са вътрешни. Има един проблем, с който, ако не се справим обаче, няма да можем да продължим напред. Това е проблемът, свързан с неравенствата. Европейският съюз е уязвим, защото е неравен. Неравен е между страните членки, но и в рамките на самите държави.“ Това заяви народният представител от БСП в изказваенето си пред летния научен семинар “Sécurité, sûreté, vulnérabilité“ (“Сигурност, защита, уязвимост”) в панела за Западни Балкани, България и Европа. Семинарът е организиран от ESFAM (Висшето училище на франкофонията по администрация и управление), с представители на Софийски университет, УНСС, НБУ, Париж-1 “Пантеон-Сорбона”, Париж-2 “Пантеон-Асас” и Института за икономически изследвания на БАН.
Социалистът даде пример с френската минимална заплата, която е 1540 евро, докато в България същата е малко над 300 евро.
„Две трети от българите работят за под 500 евро на месец. Как тогава може да създадем социално сближаване, което да позволи европейски суверенитет? Как ще предприемем някакви общи действия, когато имаме такива икономически различия, които след това неизбежно създават културни различия? Непреодолимо е. Разбира се, Европейският съюз направи много с кохезионните програми и със средствата, които инвестира, но резултат почти няма. Това трябва да се каже, защото е нещо, което създава проблеми във всички страни. Един от тях е популизмът, който във Франция изпитахте“, обърна се Зарков.
По думите му оттам се появява и друг проблем - този за „Европа на две скорости“. „Продължаваме да говорим тук за европейците като за „тях“. Със сигурност една от причините е социалното и икономическо неравенство. Второто – когато отивах към Франция ми трябваше виза за Шенген, когато се връщах – не, но България все още е извън Шенген, заради политически причини“, подчерта народният представител.
По мнението на Зарков интеграцията на Западните Балкани и действията, които България може да направи, за да ги интегрира, е пътят, който трябва да следваме. „Но трябва и да се разбере, че когато говорим за България, тя има отговорност към своя народ. Влязохме в Европейския съюз с ентусиазъм. 15 години по-късно вече имаме и крайнодесни сили, които започват да всяват и предизвикват съмнения в него. Причините са дълбоко социални и политически“, уточни той.
„Уязвимостта на Европа, включително и на България, и начинът, по който тя може да интегрира нови държави, зависи от нейната кохезия. Но преди всичко този Съюз е на хората. Не може всичко да минава през пазара, дори той да е единен“, заключи той.
