- Автор: vmro.bg
- 20 Март 2021
- 699
- 4
Нека припомним, че назад в годините представители на всички други етнически общности на територията на страната са били участници в същия този музикален форум. Калиопи - влахиня, Тияна Дапчевич - гражданка на Сърбия, Адриан Гадза - албанец, Есма Реджепова – циганка. Нека обърнем внимание и на още един факт – албанското знаме, което се вее над много обществени сгради и лични имоти из цяла Македония, което също не е проблем за никого там.
Защо само българинът Васил Гарванлиев и българското знаме се оказаха „скандални“ за Скопие? За нас отговорът е ясен и той е продиктуван от измислената македонистка идея и неспирните опити от страна на политиците там да манипулират историята и да използват за репресии българското самосъзнание. Подобни извращения срещу българите, на каквито ставаме свидетели днес, са били правени и в мракобесните години след Коминтерновското предателство срещу България и българите от Пиринския и Вардарски край след 1944 г.
Нека припомним и още нещо на братята ни от онази страна на границата. Живеем в 21-ви век, Югославия не съществува и, ако те искат да станат част от Европейския съюз трябва да забравят великомакедонистката идея и фалшивата „македонска нация“, изкуствено създадени в болшевишката лаборатория на Сталин, с помощта на Георги Димитров в полза на Тито.
Евровизия е песенен конкурс на свободните и талантливи млади хора. Случващото се с представителя на РС Македония на Евровизия Васил Гарванлиев не кореспондира по никакъв начин с европейските ценности, към които официално Скопие твърди, че се стреми.
Ние от ВМРО няма да толерираме насаждането на обществени настроения срещу Гарванлиев, само защото той не крие, че има и български паспорт – също като близо 100 000 наши събратя там.
И ако се стигне до оттегляне на младия певец от конкурса, то ние ще призовем България да го изпрати като свой представител следващата година.
Докато ВМРО е в българския парламент, ние няма да допуснем войнстващия сърбомакедонизъм в ЕС.
А че нещата не са се променили от началото на миналия век, ще го потвърди и емблематичното стихотворение на Иван Вазов „Па шта си ти?“. Вазов пише това стихотворение, след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония – Васка Зойчева, на 7 години. На Камен мост в Скопие на наглия въпрос на сръбския крал каква е по народност, тя му отговаря, че е българка и той я зашлевява пред всички.
„Па шта си ти?“ - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
„Па шта си ти?“ - с такваз псувня смущава
душата ти неканен пришълец;
„Па шта си ти?“ - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
„Тук българи са, българи от памтивека!“
Източник: vmro.bg
