- Автор: Димитър Ганев, "24 часа"
- 10 Sep 2020
- 1663
- 12
И двете “партии” си имат “председател” – Мутафчийски на едната, Мангъров на другата. И двете “партии” си имат различна по тежест обществена подкрепа, или по друг начин казано - електорат.
Има една група хора, която по-скоро има притеснения от болестта и слуша внимателно какво ще каже строгият генерал. Друга група пък остава скептична към болестта и основно се безпокои за икономическите последици, които ще има вследствие на мерките. Тази битка е навсякъде – тя е в спорове по телевизията, на улицата, в социалните мрежи и дори в домовете на хората.
Не трябва да забравяме и още една много важна характеристика на тези две “партии” – едната е на власт (Мутафчийски), а другата е в опозиция (Мангъров).
Каква е динамиката между тези две “партии” в последните два месеца?
Първата, образувала се по институционален път, беше тази на Мутафчийски, с назначението на генерала за председател на Националния оперативен щаб. Тя бързо събра обществените симпатии и беше необезпокоявана няколко седмици.
“Партията” на Мангъров, от своя страна, започна да трупа обществена подкрепа по неинституционален път – “председателят на партията” започна да участва редовно в медиите, стана разпознаваем, а има и легитимност – доказан експерт по инфекциозни болести.
Бойко Борисов като опитен политически играч веднага усети новия разлом и бързо се опита да привлече всички “партии” при себе си чрез създаването на Медицински експертен съвет, част от който беше и самият Мангъров.
Институционалната роля на “партията” на Мангъров не се запази дълго. А и тя го лишаваше от връзката му с електората и започна да го отслабва. Краят на медицинския съвет “освободи” Мангъров от институционалната му тежест и му позволи да възстанови диалога със симпатизантите си през медиите. Но той и Борисов запазиха своя контакт. Правят се официални срещи между двамата и не крият, че неофициално се чуват и си пишат есемеси.
Парадоксалното в случая е, че “партията” на Мангъров бе възможна в България заради успехите на Мутафчийски. Подходът на Националния оперативен щаб за рестриктивни мерки на много ранен етап на епидемията даде своя резултат и България не пламна с много заболели и смъртни случаи.
При една ситуация, подобна на тези в други държави като Италия, Испания и др., “партията” на Мангъров нямаше да я има или щеше да бъде нищо повече от маргинална формация, която никой не зачита.
Към настоящия момент, “партията” на Мутафчийски продължава да е с най-голяма обществена подкрепа. Това го показват и проучванията.
Ерозията обаче е налице. Хората започнаха да се изнервят от мерките. Симпатизантите на “партията” на Мутафчийски бавно започнаха да се оттеглят. “Партията” на Мангъров започна да набира още подкрепа.
Нищо от това обаче не трябва да ни изненадва. Както добре знаем, всяка партия, която е на власт, търпи пасивите от това да е начело, а в опозиция се трупат дивиденти. Класическа ситуация.
Последва и класическият отговор. Управляващата “партия” (на Мутафчийски) започна да взима част от арсенала на опозиционната (на Мангъров) – либерализация на мерките. Така “партията” на Мутафчийски иска да спре ерозията на обществената подкрепа и да прекрати ръста на “партията” на Мангъров. По този начин “партията” на Мутафчийски показва гъвкавост и си купува още политическо време, което в тази ситуация е от особено значение.
А печелившите от познатите ни истински партии ще бъдат тези, които правилно разчетат тази нова политическа и обществена ситуация вследствие на COVID-19.
Източник: "24 часа"
