- Автор: The Washington Post
- 25 Дек 2024
- 2940
- 35
През последните седмици украинският президент Володимир Зеленски демонстрира по-голяма готовност да преговаря за прекратяване на конфликта. Това е сериозна промяна за украинския лидер, който отдавна се е зарекъл да се бори за всеки сантиметър от територията на страната си.
Зеленски е предпазлив: той не заявява изрично, че Киев ще се съгласи на отстъпки - териториални или други - въпреки че Русия е окупирала над 20% от територията на Украйна и вероятно ще запази контрола си върху нея след прекратяване на огъня.
Преди това обаче Зеленски беше заявил, че преговорите могат да започнат едва след като Москва изтегли всичките си войски, сега той подчертава необходимостта от дългосрочна сигурност, а не от незабавно връщане на територии.
Промяната в реториката на Зеленски - нещо, което украински и западни официални лица констатират - може да се отдаде на влошаването на ситуацията на фронтовата линия и на идването на новата администрация на САЩ, която постави под въпрос бъдещата помощ за сигурността на Киев.
Длъжностни лица и анализатори твърдят, че промяната в тона на Зеленски вероятно е опит да се съобрази в по-голяма степен с акцента на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп върху прекратяването на конфликта. Но украинският лидер също така се опитва да се увери, че страната му няма да остане с празни ръце.
Администрацията на Зеленски "осъзнава, че при Тръмп нещата ще се променят", казва бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол, който заедно с украински представители оглавява Международната работна група по руските санкции.
"Мисля, че това освобождава Зеленски от позицията му, че те ще се борят до границите от 1991 г., независимо от всичко. Сега той може да каже: "Е, с удоволствие бих направил това, но дойде Тръмп и нещата се промениха", допълва Макфол.
В неотдавнашно интервю за "Скай нюз" Зеленски заяви, че "горещата фаза на войната" може да приключи, ако Украйна получи членство в НАТО. 'Териториите, които руските войски контролират, могат да бъдат върнати по-късно с дипломатически средства', каза той." Тези думи бяха най-ясната индикация досега, че Киев е готов да обмисли поне временно отстъпване на територия.
Дипломати от НАТО обаче заявиха, че поканата за участие в западния военен блок остава далечна перспектива заради страховете и политическата несигурност.
"От украинска гледна точка е напълно логично да се настоява по този въпрос, защото, разбира се, ако сте украинец, единствената гаранция за сигурност, на която наистина отдавате значение, е членството в НАТО. Така че той ще направи всичко възможно, за да прокара този въпрос. Не можете да го вините за това", казва един от тях.
В крайна сметка повечето хора се съмняват, че руският президент Владимир Путин е склонен да преговаря, докато неговите войски постигат успехи на фронтовата линия въпреки тежките загуби.
Някои официални лица предполагат, че Зеленски се застрахова разумно и се надява, че по-гъвкавата му позиция ще се хареса на Белия дом на Тръмп и ще му позволи да предостави по-голяма подкрепа за отбраната на Украйна, ако Путин откаже да преговаря.
Европейските съюзници на Киев също са изправени пред променяща се реалност и се опитват да повлияят на резултата. Те се стремят да увеличат подкрепата си за Украйна, като се притесняват, че завръщането на Тръмп може да означава намаляване на финансирането от САЩ и че позицията на Киев в преговорите сега е твърде слаба.
"Първата стъпка, която трябва да направим, е Зеленски да може да преговаря от позицията на силата. А в момента фронтовата линия се движи на запад, а не на изток", заяви Марк Рюте пред репортери миналата седмица. "Той не се нуждае от повече планове, а от боеприпаси", посочи той.
Междувременно Путин се придържа към максималистичната си позиция: капитулация на Украйна. През юни той изложи условията си за мирни преговори, като поиска Украйна да предаде на Москва постоянен суверенитет над четири области - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска, както и над Крим.
Путин настоява Украйна да се откаже окончателно от членството си в НАТО. На пресконференция по-рано той се позова и на исканията на Русия по време на преговорите между двете страни в Истанбул в първите месеци на конфликта, които включваха значително намаляване на въоръжените сили на Украйна.
Зеленски набляга на гаранциите за сигурност поради дълбокото недоверие към Русия и се опасява, че ако боевете спрат сега, Путин може да нахлуе отново след няколко години.
Тъй като присъединяването към НАТО изглежда малко вероятно, европейските съюзници предложиха алтернативи, като например мироопазващи сили, на което Зеленски е готов. Но украинските официални лица казват, че това не е приемлива утешителна награда за това, че "не сме в НАТО".
След разговорите в Брюксел Зеленски заяви, че само европейските гаранции няма да са достатъчни без "общо решение" и роля на САЩ. "За нас е много важно да имаме на борда и САЩ, и европейците", каза той.
Украйна вече е подписала пактове за сигурност с отделни държави, но анализатори и официални лица признават, че тези пактове може да не бъдат спазвани в бъдеще. "Те не са обвързващи и не са договори", казва Макфол.
Високопоставен украински служител потвърди, че те "започват да вярват", че конфликтът действително може да приключи през следващата година, тъй като приказките за мирно споразумение се засилиха след избирането на Тръмп.
Но ако не бяха всички тези внезапни публични разговори за мирно споразумение, "не бих повярвал, че сме по-близо до преговори", каза служителят. "Просто не смятам, че с Путин може да се постигне някакво споразумение", заключи той.
Източник: dnes.dir.bg
