Валери Жискар д`Естен: ЕС не успя да интегрира България

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48832_qHauF5HQtEZV0HhkkGEAlrJioRKwiu.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">За хората, които се чувстват изоставени, Европейският съюз изглежда привлекателно. Това е зона на мир. Но всичко това не е достатъчно, за да се обоснове членството в него.</span></span></p> <p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Концепцията &quot;Европа&quot;</span></span></strong></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Моят проект &ndash; концепция &quot;Европа&quot; - се базира преди всичко на констатацията на фактите. В съвременния свят, където наблюдаваме стремително развитие на големите страни, Франция е средна държава както по броя на своето население, така и по своите размери. Зад гърба си тя има славна многовековна история, която в миналото й е позволила да постигне световно влияние и да създаде продължаваща и до ден днешен жива култура. Но днес нейната икономика е много слаба, нейният брутен вътрешен продукт повече не расте и освен това тя стремително губи своя индустриален потенциал. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Едно от основните обяснения за това, освен отстъпките в икономическата и финансовата политика, се състои в следното, че пътят, набелязан от френските създатели на проекта &quot;Европа&quot; Жан Моне и Робер Шуман, беше прекъснат в началото на 90-те години на ХХ век.&nbsp;</span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">През 1992 г. Маастрихтският договор беше подписан от 12 държави членки, включително от 6 държави основателки. Но за относително кратък промеждутък от време европейската система неочаквано включи 16 нови страни, при това нейните структури не бяха адаптирани за приемането на нови членове и целите, следвани от Евросъюза, не бяха уточнени. В периода 1950-1992, вървейки по пътя, посочен от основателите на &quot;Европа&quot;, постигнахме блестящи резултати, по-конкретно пускането в оборот на общата парична единица. </span></p> <p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Днес отново е необходимо да не сгрешим в избора на правилен път. Именно същността на проекта &quot;Европа&quot; позволява на страните, желаещи да продължат европейската интеграция, да преминат към нейния нов етап.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Европа без харизматични лидери</span></span></strong></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Отсъствието на харизматични лидери е проблем. Днес такива лидери няма. Ние присъстваме на залеза на едно цяло поколение. С настъпването на потребителското общество политиците забравиха за решаването на големите задачи и се заеха с удовлетворяването на личните потребности, въвлякоха се в предизборната борба. Лидерите, притежаващи изключителни качества, изчезнаха. Без съмнение, ние виждаме как в хода на местните избори се появява ново поколение в Италия, в Полша и дори във Франция &ndash; ново поколение, което, когато настъпи времето, ще издигне лидери от международна величина. Но дотогава ние все пак бихме могли да вървим напред.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Такива гиганти като Дьо Гол, Рузвелт и Чърчил повече не съществуват. Именно великите събития изкарват на сцената велики хора. Ние се нуждаем от Кенеди, за да привлечем младите. Но няма да се отчайваме. Не е изключено в един прекрасен ден да видим тяхната поява.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Преди всичко Франция трябва да бъде упрекната в бездействие, защото всички големи европейски инициативи досега са били издигани от Париж. Германия е предлагала много по-рядко идеи. Ето защо днес Франция трябва да предложи по-редовно да се събира Съветът на държавните и правителствените глави от еврозоната и да се създаде за него необходимия Генерален секретариат, който трябва да бъде френски. Европа притежава втората по значение международна парична единица, и това в свят, обхванат от криза, за което днес говори скокът на рублата. Но най-високопоставените държавни лица на държавите от еврозоната се събират много рядко &ndash; максимум два пъти годишно.&nbsp;</span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Днес положението на Франция е толкова слабо, че тя повече не смее да издига дръзки инициативи. Тя трябва отново да поеме инициативата в свои ръце.</span></p> <p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Европейските грешки на Париж</span></span></strong></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Главната грешка на Франция се състои в това, че тя не е провела необходимите реформи. Още една грешка се състои в това, че тя се отказа от реализирането на споразуменията, които е подписала и за които е гласувала в бюджетната сфера. Ние се отказваме да прилагаме Пакта за стабилност и растеж и искаме от нашите партньори да направят изключение за нас, позволяващо ни да запазим своя бюджетен дефицит и да продължим да увеличаваме нашата задлъжнялост, което в перспектива за нас е бомба със закъснител, и това беше потвърдено от покачването на американските лихви през 2015 г.! </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Без да смятам Гърция и Италия, в този смисъл Франция е последната страна в еврозоната. Това е сериозна грешка: в очите на европейските партньори тя подкопа доверието към нас, което и без това сериозно пострада заради нашата негативна позиция на референдума през 2005 г. по въпроса за европейската конституция.&nbsp;</span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>