- 10 Sep 2020
- 24
- 4
Конституционният съд (КС) оставя в сила решението, чe избори за кмет ще могат да се правят само в населените места с над 350 жители, а не както беше заложено в досегашното законодателство - с над 150. Решението засяга повече от 1000 насeлени места в България, твърди опозицията, която поиска текстът да бъде премахнат като нарушаващ правото на всеки българин да избира своето представителство. Проблемът е, че в населените места под 350 души вече изобщо не би трябвало да има и кметства. Но парламентът е пропуснал да ги “закрие” в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
<p>Така кметствата си остават, но кметове няма да се избират. Очевидно е, че НС трябва да попълни тази празнота, коментираха юристи, запознати с материята.</p>
<p>Запазва се и текстът в Изборния кодекс, че районните кметове в София, Пловдив и Варна ще се назначават от общинските съвети, а няма да се избират. Така над 1 млн. души ще са лишени от право на избор на представителите си в местната власт, според сметките на статистиците.</p>
<p>Конституционните съдии са отменили изискването за уседналост от 2 г. на кандидатите за Европейския парламент. В Изборния кодекс беше заложено, че право да бъдат избирани за евродепутати имат българи и граждани на ЕС, ако са навършили 21 г., нямат гражданство извън ЕС и са живели през последните 2 г. в България или друга страна членка.</p>
<p>КС обяви за противоконституционно и изискването за уседналост във вота за общински съветници и кметове от 12 месеца. Така автоматично отпадат и предвидените само за предстоящите избори 10 месеца уседналост. КС се е позовал на международни стандарти, според които вътрешната уседналост не може да е повече от 6 месеца. Очаква се съдът да реши и за гласуването в чужбина.</p>
<p>Изборите за президент и местна власт да бъдат на 23 октомври, междувременно поискаха от ГЕРБ.</p>
<p>Предложението е било депозирано в Народното събрание в сряда следобед. Според чл. 84, т.4 от Конституцията Народното събрание е компетентният орган, който насрочва изборите за президент.</p>
<p>Основният закон на държавата пък дава право на президента да определи датата на местните и парламентарните избори.</p>
<p>Така ситуацията с едновременното провеждане на изборите за президент и местна власт може да влезе в задънена улица, ако управляващите от ГЕРБ и президентът Георги Първанов не се разберат за датата.</p>
<p>Според Изборния кодекс, който самите депутати от ГЕРБ изработиха и приеха, държавният глава трябва да предложи дата за местните изборите 90 дни преди провеждането им. А парламентът да избере датата за президентския вот 75 дни преди избора.</p>
<p>Тоест, ако ГЕРБ решат да спазят собствения си закон, първо трябва да изчакат предложението на Георги Първанов.</p>
<p>По време на консултациите при държавния глава, които се проведоха на 12 април, Георги Първанов обясни, че датата ще бъде уточнена допълнително.</p>
<p>Три дати за изборите към момента предлагат различните политически сили. ГЕРБ, Синята коалиция и Атака предлагат двата вота да се проведат на 23 октомври. ДПС си харесва 30 октомври, от БСП настояват датата да е 13 ноември.</p>
<p>„За нас не е фатално датата на изборите да е 23 октомври. Добре е между управляващите от ГЕРБ и президента да се постигне съгласие. Едно едностранно решаване е отнемане на конституционни права на президента”, твърдят от БСП.</p>
<p>Михаил Миков не беше убеден, че предложението на управляващите е съгласувано с Георги Първанов. „Не знам дали това решение е съгласувано с президента, за да не се влезе в един такъв конституционен спор”, допълни Михов.</p>
<p> </p>
