- Автор: OFFNews.bg
- 15 Окт 2026
- 142
- 0
Почти всеки втори българин (46%) допуска, че един шамар понякога може да бъде приемлив начин за възпитание на дете, а 57% посочват възприемането на агресията като средство за придобиване на авторитет и социален статус сред причините за повтарящо се агресивно поведение.
В същото време 96% от българите определят агресията като сериозен обществен проблем, а 86% смятат, че тя се е увеличила през последните три години.
Това показват резултатите от национално представително социологическо изследване, проведено от агенция „Тренд“ по инициатива, възлагане и с финансирането на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“. Данните бяха представени днес в Националния пресклуб на БТА в София. Заедно с резултатите организацията представи и предложения за конкретни мерки за ограничаване на агресията, насочени към превенцията в семейството и училището, психологическата подкрепа, институционалната защита и обществените нагласи.
Агресията като източник на авторитет - тревожен сигнал за обществото
Един от най-тревожните резултати е, че 57% от анкетираните посочват възприемането на агресията като средство за придобиване на авторитет и социален статус сред факторите за повтарящо се агресивно поведение.
„Един от най-тревожните резултати е, че над половината от българите посочват възприемането на агресията като средство за придобиване на авторитет и социален статус сред причините за повтарящото се агресивно поведение. Това е опасен сигнал за ценностите, които формираме като общество, и за примера, който даваме на децата си. Агресията е огледало на обществото ни и промяната изисква превенция, лична отговорност и конкретни институционални действия“, заяви Калина Крумова, председател на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.
По думите ѝ агресията има много повече проявления от тежките престъпления, домашното насилие и училищните побоища. Тя присъства в ежедневното общуване, в отношението към децата, в конфликтите между възрастните и в поведението на пътя. „Посочваме проблемите, подкрепени с данни, и предлагаме конкретни решения. Ключът към промяната е превенцията. Тя трябва да започва достатъчно рано и да обхваща както децата, така и възрастните, които им дават пример“, допълни Крумова.
Семейството и училището - основа на превенцията
Резултатите от изследването показват, че 46% от българите приемат възможността шамарът понякога да бъде допустим възпитателен подход. Според сдружението тези данни изискват системна работа за насърчаване на възпитание без насилие, подкрепа на родителите и развитие на умения за разрешаване на конфликти.
„Агресивното поведение не възниква изолирано. То се формира и затвърждава под влияние на средата, възпитанието и моделите на общуване, които човек усвоява. Затова превенцията трябва да обхваща както децата, така и родителите. Достъпът до психологическо консултиране е съществена част от този процес - колкото по-рано човек получи подкрепа, толкова повече възможности има да се предотврати задълбочаването на проблема“, коментира психологът Младен Владимиров. Владимиров има над 20 години професионален опит в работата с агресивно поведение в институционална среда, както и в индивидуалната и груповата психологическа практика. Той е участвал и в разработването на въпросника за националното изследване.
Всеки четвърти българин е бил обект на агресия на пътя
Според проучването 26% от българите са били обект на агресия на пътя през последните три години, а 48% са ставали свидетели на подобни прояви през последната година. От Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ подчертават, че поведението зад волана е част от общата култура на отношенията между хората и илюстрира характера на водача.
Страхът от агресия променя всекидневието
Данните показват, че 35% от българите са избягвали поне понякога определени места, ситуации или часове от денонощието през последната година заради страх от агресия. Страхът за собствената сигурност или тази на близките е посочен от 52% от анкетираните като възможна причина хората да не подават сигнали или да не съдействат като свидетели. В тази връзка сдружението предлага подобряване на механизмите за подаване на сигнали, защита на пострадалите и свидетелите и ефективно санкциониране на проявите на насилие.
Личните последици от агресията и необходимостта от навременни действия бяха сред темите, поставени и от Татяна Карова, председател на Сдружение „Българо-турски дамски бизнес клуб“. „В моето семейство има смъртен случай и знам, че подобна трагедия може да се случи на всеки. Съществуват инструменти за превенция и защита. Ние предлагаме и разработваме такъв, който отдавна функционира успешно в Турция. Въпросът е да имаме волята да използваме всички възможни методи на превенция навреме. Необходимо е да действаме, преди поредната трагедия да ни напомни колко висока е цената на бездействието“, посочи Карова.
„Тренд“: Обществото осъжда агресията, но приема част от проявленията ѝ
„Изследването регистрира ясно противоречие в обществените нагласи. От една страна, 96% от българите определят агресията като сериозен проблем, а от друга, 46% допускат, че шамарът понякога е приемлив начин за възпитание на дете. Това показва, че общественото осъждане на агресията съществува едновременно с толерантност към определени нейни проявления“, посочи Евелина Славкова от социологическа агенция „Тренд“.
Сред факторите за повтарящи се прояви на агресия анкетираните открояват употребата на алкохол и наркотични вещества (64%), възприемането на агресията като средство за авторитет (57%), нормализирането на агресивното поведение (54%) и усещането за липса на последствия (53%). Като приоритетни мерки респондентите посочват превенцията на употребата на алкохол и наркотични вещества (58%), засилването на полицейския контрол (55%), подкрепата за семейства и деца в риск (53%) и по-ефективните санкции (47%).
Мадлен Митева, директор на дирекция „Младежки политики“ в Министерството на младежта и спорта сподели, че превенцията на агресията сред младите хора изисква последователна работа, достъпни възможности за участие в спортни и младежки дейности и среда, в която те развиват умения за общуване, самоконтрол и разрешаване на конфликти. „Важно е институциите, семействата, училищата и гражданските организации да работят съвместно, така че превенцията да достига до младите хора преди възникването на тежки проблеми“, добави тя като представи част от мерките, които Министерството прилага в тази насока.
Психологическата подкрепа, дигиталните зависимости и ролята на медиите
Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ поставя сред приоритетите си разширяването на достъпа до психологическо консултиране, включително за родители и деца, които изпитват затруднения в общуването и управлението на конфликти. Организацията настоява превенцията на дигиталните зависимости и рисковото използване на технологии също да намери по-ясно място в политиките, насочени към децата и младите хора.
От сдружението подчертават и ролята на медиите за промяната на обществените нагласи. Според Калина Крумова общественото внимание към превенцията трябва да бъде постоянно, а не да се активизира единствено след тежки престъпления, случаи на домашно насилие или училищни побоища.
От данните към действията: предложенията на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“
Като инициатор и възложител на изследването сдружението представи и конкретни направления за промяна, които предлага да бъдат разгледани от компетентните държавни институции и парламентарни комисии. Предложенията включват системна превенция на агресията в училищна среда, практически програми за работа с родителите, подкрепа за семействата в риск и разширяване на достъпа до психологическо консултиране.
Организацията предлага също надграждане на механизмите на МВР и Министерството на правосъдието за подаване на сигнали, защита на пострадалите и свидетелите и ефективно санкциониране на насилието. Сред допълнителните приоритети са превенцията на дигиталните зависимости, по-активното участие на медиите в общественото информиране и сътрудничеството между институциите, училищата, семействата и гражданските организации.
„Агресията е огледало на обществото ни. И отговорността за отражението е наша“ е основното послание, с което Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ поставя началото на разговор за дългосрочни решения.
..........................
За изследването: Национално представителното проучване е проведено от социологическа агенция „Тренд“ в периода 5 - 11 септември 2026 г. сред 800 пълнолетни български граждани чрез преки лични интервюта.
Изследването е възложено и финансирано от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.
