- Автор: Изследователски център „Тренд“
- 14 Sep 2020
- 1977
- 14
Протестите предизвикаха спад в оценката за работата на парламента и правителството и в обществената подкрепа към основната управляваща партия, което беше един от изводите в анализа на предишното ни проучване, публикувано в средата на август.
Сравнението между изследванията на "Тренд" през август и септември не отчита промяна в тази тенденция, но се наблюдава известна стабилизация в динамиката на обществените нагласи.
Оценката за работата на парламента и правителството отново се влошава, но този месец с минималните 2-3%, а подкрепата за ГЕРБ се задържа на сходни нива.
Оценката за работата на президентската институция също се задържа на идентични нива с тези, които регистрирахме през август. И тук разликите са в рамките на статистическата грешка.
Друг индикатор, който следим всеки месец, е необходимостта от предсрочни парламентарни избори. При него също липсва динамика, като през септември
47% искат предсрочни парламентарни избори, а 37% - не.
Подкрепата за протестите също стои непроменена (62% ги подкрепят, а 30% - не), както и е налице скептицизмът, че те ще доведат до оставка на правителството - 42% са убедени, че няма да стане така, а една трета - че така или иначе оставка ще има.
Няколко седмици преди да започне теренът на това проучване, започна и нова форма на протест с перманентно блокиране на ключови кръстовища в София и други градове, заради което решихме да тестваме подкрепата за този тип протестни действия. Мнозинството от интервюираните (55%) не подкрепят блокадите, а 35% - обратното, одобряват такива действия.
Тествахме и нагласите на българите към инициативата на Бойко Борисов за нова конституция. Най-общо по данните личи, че на немалка част от българските граждани тази тема по-скоро им е чужда.
На въпрос има ли нужда, или не да се приема нова конституция на България, над една трета отговарят с "не знам / не мога да преценя". 29% смятат, че има нужда от нова конституция, а 37% - че не необходимо.
Тествахме всяка една от основните предложени промени. Несъмнено най-сериозна подкрепа (83%) събира намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Другата промяна, която събира висока подкрепа, е намаляването на мандатите на "тримата големи" в съдебната система от 7 на 5 години, като 72% застават зад тази промяна, а 7% не я подкрепят.
Останалите инициативи остават по-чужди на респондентите. Напълно логично е подобна сложна конституционна проблематика да поражда повече натрупвания в отговорите "Не знам/ Не мога да преценя".
Така например половината от запитаните нямат мнение за въвеждането на индивидуална конституционна жалба, но сред тези, които са запознати с процедурата, 43% я подкрепят, а само 6% са против.
Премахването на институцията Велико народно събрание пък е единствената промяна, за която по-голямата част са против (32%) срещу подкрепа за нея от 28%. Най-голям дял обаче не познават тази материя или не могат да преценят кое е по-доброто решение. Близо половината (46%) пък не вземат отношение и към създаването на съдебен и прокурорски съвет, които да имат законодателна инициатива.
Изследването на "Тренд" през септември не отчита сериозна динамика в електоралните нагласи сред гласуващите сравнено с проучването през август. Регистрираме практически паритет между ГЕРБ (23,8%) и БСП (23,4%) и лек ръст на "Има такъв народ" (15,9%). ДПС (10,4%) и "Демократична България" (9,9%) остават на сходни нива.
Към днешна дата пет партии са сигурни участници в следващия парламент, като формацията около Мая Манолова и "Обединени патриоти" запазват шансове за представителство в него.
Данните са от национално представително проучване на изследователски център "Тред" по поръчка на "24 часа" в периода 29 август - 5 септември, в което са интервюирани по метода "лице в лице" 1008 пълнолетни българи.
Източник: "24 часа"
