- Автор: Гласове
- 23 Март 2025
- 2806
- 39
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
Президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че е единственият човек в света, който може да сложи край на войната в Украйна, уточнявайки, че усилията за предотвратяване на ескалация на конфликта са "донякъде под контрол".
„Не мисля, че има някой в света, който може да спре руския президент Владимир Путин, освен мен“, каза Тръмп в интервю за Outkick. „И мисля, че ще мога да го спра“, подчерта той.
„Проведохме много рационални дискусии и просто искам да видя хората да спрат да се избиват едни други“, каза още Тръмп.
Тръмп също така за пореден път заяви, че познава руския президент Владимир Путин "много добре" и припомни, че Путин не е нахлул никъде по време на президентството на самия Тръмп.
"Той нахлу в Крим и нахлу в Грузия, когато Буш беше президент, когато Обама беше президент. [...] Не мисля, че има някой в света, който би могъл да го спре, освен мен. И мисля, че се надявам да мога да го спра", заяви президентът на САЩ.
В същото време обаче пред мирното споразумение има редица пречки. Според британския в. "Сънди Таймс" препъникамъните са пет.
Съществуват безброй въпроси относно това дали може да бъде договорено мирно споразумение между Русия и Украйна - но отговорите ще започнат да се изясняват в понеделник в Рияд, пише изданието.
Враждуващите страни изпращат делегации в саудитската столица с цел да разширят основната идея, обявена тази седмица, че ще спрат взаимните атаки по енергийната и критичната национална инфраструктура.
Досега това беше предимно дебат между Украйна и западните ѝ съюзници за това дали мирът е възможен и как може да бъде гарантиран. Президентът Путин се изказваше за идеята за споразумение, без да отстъпва по някакъв значим начин.
Но и той има основания да промени курса си.
В Саудитска Арабия може би най-накрая ще започнем да добиваме представа от какво руският лидер е или не е готов да се откаже, за да прекрати войната или поне да я спре.
Ограниченията в прекратяването на огъня
Говорителката на Държавния департамент Тами Брус предположи в четвъртък, че Украйна и Русия са "само на един дъх разстояние от пълно прекратяване на огъня" и че преговорите в Рияд могат да доведат до "траен мир". Остават много препятствия, които трябва да бъдат преодолени на първо време.
Първата заявена цел на преговорите е да се повиши яснотата относно това кои обекти, като например електроцентрали или петролни складове, ще бъдат поставени извън обхвата на ударите с далечен обсег. Следващата точка от дневния ред е да се разшири примирието до Черно море.
През трите години на войната руският флот бе подложен на удари, като през април 2022 г. загуби флагманския си кораб "Москва", а след това и множество други плавателни съдове. Поддръжниците на Украйна подозират, че Москва се стреми да защити остатъците от флота си и петролните си съоръжения от ударите на украинските безпилотни самолети с голям обсег, отколкото да прекрати боевете на фронтовата линия, където сухопътните ѝ войски все още постигат напредък.
Въпреки неотдавнашните успехи в изтласкването на Украйна от по-голямата част от руската територия, завзета по време на Курската операция на украинската армия миналата година, сухопътната война все още не успява да донесе пробиви за Кремъл.
Военният мониторинг
Президентът Зеленски винаги е бил категоричен, че не иска войната да приключи с повторение на споразуменията от Минск отпреди десет години - една измама, която спря сраженията в Донбас, като същевременно остави всички трудни теми за последващи преговори, в които Кремъл отказа да участва честно. Сегашното прекратяване на огъня би могло да изглежда точно така, замразявайки териториалните придобивки на Русия от последните три години, Зеленски ще бъде подложен на значителен американски натиск да приеме това.
В такъв случай неговото насрещно искане ще бъде за ефективен мониторинг и гаранции, които да попречат на руснаците да дестабилизират Украйна и да подновят бойните действия, когато им хрумне. Това наблюдение ще трябва да се извършва от западни разузнавателни самолети и сателити. "Преди инвазията имахме изключителен контрол върху това, което се случва", отбелязва един западен служител, "а сега имаме още по-голям." Въпреки че Русия се опита да наложи вето върху по-нататъшния обмен на разузнавателни данни, малко вероятно е подобно искане да оцелее в преговорите.
НАТО и Украйна
Русия също така побърза да откаже разполагането на западни войски в Украйна. Зеленски ще се опита да настоява, че Украйна има солидни гаранции за сигурност от западните си военни съюзници. И така, как е възможно да се постигне споразумение?
На първо място би било грешка да се приеме, че началният гамбит на Путин е всъщност неговата окончателна позиция. Ясно е, че Украйна няма да се присъедини към НАТО - въпрос, който Тръмп вероятно призна твърде рано - но който все пак отговаря на основно искане на Кремъл.
Но какво ще стане, ако западните държави създадат военни тренировъчни бази в определени райони, например западно от река Днепър, която разделя страната? Армиите на НАТО имаха такива мисии в Украйна преди инвазията през 2022 г.; прецедентът е налице.
За британските и френските планиращи, които говорят за разполагане на 20 000-30 000 души в Украйна, мандатът включва деликатен политически и военен баланс. Това не са бойни сили, тъй като малко държави са готови да изпратят свои войници да се бият с Русия, а знаем, че тези сили дори не се описват като мироопазващи.
Вместо това на брифингите чуваме за концепцията за "сили за подсигуряване", които от време на време ще извършват видимо патрулиране в западноукраински градове като Одеса или Лвов. Това има повече общо с операцията "Драгунска езда" - операция на НАТО в Полша, балтийските републики и други членове на Източния алианс, която се проведе през 2015 г., за да покаже на хората, че НАТО може да им се притече на помощ в спешен случай, отколкото с какъвто и да е пълнокръвен мироопазващ мандат.
Ако преговарящите успеят да продадат на руснаците такова малко, сдържано присъствие, това почти сигурно ще подкопае доверието към него сред украинците. Така че "предпазният механизъм", около 120-те изтребителя на НАТО в Полша и Румъния, ще бъде използван за гарантиране на сделката, превръщайки се в основен възпиращ фактор за подновяване на войната от страна на Русия.
Ето защо американският елемент в нея е от съществено значение за европейските лидери, чиито собствени военновъздушни сили не разполагат с определени способности, които САЩ имат.
Но неизбежно, като се има предвид изгонването на Зеленски от Белия дом миналия месец, украинците може да се усъмнят в това дали на подобна гаранция действително може да се разчита, което означава, че от решаващо значение ще бъде мощността на собствените въоръжени сили на Киев.
Въпросът за територията
Зеленски заяви, че страната му никога няма да признае руския суверенитет над 20-те процента от територията на страната му, които са окупирани, но също така и че тази земя не може да бъде отвоювана със сила. От своя страна администрацията на Тръмп омаловажи украинските претенции към места като Крим, заграбен от Путин през 2014 г., като предположи, че загубата му е свършен факт.
Някои предлагат компромисната формула, при която двете страни признават, че настоящата фронтова линия е тяхната фактическа граница - но че статутът на окупираните територии все още предстои да бъде решен - и дават за пример примирието в Корея от 1953 г. Проблемът, разбира се, е, че това ни връща към типа споразумение, което Зеленски е решен да избегне, защото предполага, че дългосрочната амбиция на Путин все още е да поглъща по няколко украински области наведнъж.
Влизането на Русия в преговорите за прекратяване на огъня показа нуждата ѝ от военна и икономическа глътка въздух. Решаващият въпрос за западните разузнавателни служби сега е дали това може да се превърне и в нещо, което може да насърчи Путин да смекчи или поне да отложи дългосрочното си желание отново да включи Украйна в орбитата на Москва. Зеленски не случайно се опасява: западните разузнавателни служби продължават да твърдят, че Путин все още не е приел необходимостта от дългосрочен и стабилен мир със съседа си. Това прави още по-трудно от вземащите решения в Киев да се иска да направят жертви в името на мира.
Формиране на бъдещето на Украйна
Две от руските искания, които най-лесно могат да провалят този процес, са спиране на западните доставки на оръжие и опити за ограничаване на числеността на украинската армия. В Украйна вече се наблюдава значително нарастване на производството на оръжия и боеприпаси. Големите въоръжени сили, оборудвани с модерни оръжия и обучени от НАТО, са крайъгълен камък на бъдещата сигурност на Украйна.
Руското настояване за ограничаване на размера и оборудването на тези сили вероятно ще бъде възприето като ясен знак, че Кремъл възнамерява да нахлуе отново, след като освежи и възстанови собствената си армия. Така че Зеленски и европейските лидери ще упорстват по този въпрос и дори могат да допуснат провал на примирието. Съвсем не е ясно и колко важна е постоянната военна жизнеспособност на Украйна за Тръмп и неговите съветници.
Кремъл вече разкри желанието си за краткосрочно примирие, въпросът е дали ще приеме украинската независимост във външната политика, както и превъоръжаването, за да се превърне то в нещо повече от кратка почивка. Изглежда, че Путин никога не е приемал правото на украинците сами да определят бъдещето си. Въпросът сега е дали икономическите щети и човешките загуби, които понася Русия от продължаването на войната, са толкова големи, че той ще бъде готов да смекчи тази позиция, пише в заключение "Сънди Таймс".
Белият дом се стреми да сключи споразумение за примирие до 20 април - тазгодишния Великден в католическата и православната църква - но според запознати с планирането признава, че срокът може да бъде изместен предвид голямата разлика между позициите на двете страни, пише по същата тема агенция Блумбърг.
Володимир Зеленски заяви, че Киев е готов за "конкретни и много бързи преговори". Той е изпратил за преговорите в Саудитска Арабия министъра на отбраната и двама висши помощници на президента и се надява да изготви списък с цели, които ще бъдат обхванати от ограниченото прекратяване на огъня.
Но Путин изпраща служители на по-ниско ниво, включително ветеран от ФСБ, който е особено недолюбван в Киев заради ролята си в започването на конфликта. Според човек, запознат с мисленето на Кремъл, те са натоварени със задачата да обсъждат общи въпроси, пише "Блумбърг".
Източници: vesti.bg, dnes.dir.bg
