Световнопризнатият маестро Кристоф Ешенбах се завръща в София

Световнопризнатият маестро Кристоф Ешенбах се завръща в София

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Световнопризнатият диригент Кристоф Ешенбах вече репетира със Софийската филахрмония за концерта си на 26 октомври. В програмата маестрото е включил Увертюрата „Егмонт“ и Симфония №7 от Бетовен и Концерта за виолончело от Шуман. Солист на вечерта е Клаудио Бохоркес. 

Кристоф Ешенбах очарова музикантите и публиката при предишното си гостуване у нас. Маестрото, който от няколко десетилетия е на върха на световното изпълнителско изкуство, е известен с широтата на репертоара си, с дълбочината на своите интерпретации и с харизматичното си излъчване на сцената.

Ученик на Джордж Сел и Херберт фон Караян, той  последователно ръководи Оркестър Тонхале - Цюрих (1982-1985), Симфоничния оркестър в Хюстън (1988-1999), Оркестъра на Северогерманското радио (1998-2004), Филаделфийския оркестър (2003-2008) и Симфоничния оркестър на Париж (2000-2010). Гастролира на няколко континента и с други елитни оркестри като: Виенската филхармония,  Берлинската филхармония, Лондонски симфоничен оркестър, Щатскапеле Дрезден, Ню Йоркски симфоничен оркестър, NHK Symphony Orchestra – Токио и много други. 
До 2017 е художествен ръководител и главен диригент на Вашингтонския национален симфоничен оркестър и на Центъра за сценични изкуства „Джон Кенеди“. От 2019 ръководи Оркестъра на Концертхаус - Берлин. Под негово артистично ръководство са протичали музикалните фестивали в Равиния и Шлезвиг-Холщайн.

Ешенбах концертира и записва с много изпълнители от световния елит като: Святослав Рихтер, Дитер Фишер-Дискау, Рене Флеминг, Дейвид Аарон Карпентър, Мидори, Цимон Барто, Матиас Гьорне, Петер Шрайер, Димитрий Маслеников, Рей Чен, Даниел Мюлер-Шот и др. 

Носител е на редица награди и звания: кавалер на Ордена на Почетния легион, командор на Ордена на изкуствата и литературата на Франция, Награда за култура на Силезия, провинция Долна Саксония, Голям федерален кръст за заслуги със звезда - почетен орден на Германия, лауреат на наградата „Ленард Бърнстейн“, Орден за заслуги към провинция Шлезвиг-Холщайн наградата „Ернст фон Сименс“ за музика, наградата „Хиндемит” на гр. Ханау и др.

Личната кариера отдавна не е за него артистична цел, желанието му е да предаде своите знания и опит на следващата генерация. Сред таланливите музиканти, които подкрепя са пианистите Цимон Барто и Ланг Ланг, цигуларката Юлия Фишер, виолончелистите Даниел Мюлер-Шот и Леонард Елшенбройх, певицата Рене Флеминг и др.

Роденият в Германия виолончелист     от перуанско-уругвайски произход Клаудио Бохоркес е сред артистите, които Ешенбах подкрепя. Като ученик на прочутия Борис Пергаменщиков в Кьолн и Берлин, постига първите си успехи на Младежкия конкурс „Чайковски” в Москва и конкурса за виолончелисти „Ростропович” в Париж. През 1995  печели Първа награда на Международния конкурс в Женева, който отваря пътя на неговата успешна солистична кариера. През 2000 печели награда на конкурса „Пабло Казалс” в Академия „Кронберг”. 

Бохоркес е свирил с почти всички немски оркестри, както и с Виенския симфоничен оркестър, Колегиум музикум - Базел, Оркестърът на Париж, „Сейнт Мартин ин дъ фийлдс”, NHK Symphony Orchestra - Токио, Бостънски симфоничен оркестър, Филхармонията на Лос Аджелис, Чикагски симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Детрой и др. Солирал е под диригентството на величия като Даниел Баренбойм, Кристоф Ешенбах, сър Невил Маринър, Манфред Хонек, Кшищоф Пендерецки, Леонард Слаткин, Рафаел Фрюбек де Бургос, Андрес Ороско-Естрада, Дейвид Зинман. 

Бохоркес свири на виолончело, изработка от Джовани Батиста Роджери, предоставено му от „Ландескредитбанк” Баден-Вюртемберг.

Билети за концерта са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим

 

 


 

Коментари

  • доц. Карачибук

    24 Окт 2023 17:03ч.

    Уви, вместо чаровния маестро Нейден Тодоров, кондуктор на Софийската филхармонияна на Димитровден ще бъде Ешенбах. Меломаните знаят, че той е по-известен като рокер, откоркото като диригент. На търба на мотоциклетни му якета винаги е щампована партитура на Бетовен. Това често отвилачат вниманието на шофьорите, опитващи се да ги интерпретират счрез ръчката за газ. Има десетки контузени и осакатени от опитите на интрепретира Бетовен на пътя. В новата си книга "Палисандров батон или без балтон из алеите на Шьонбрун", София, издателство "Музика", Найден Тодоров споменава и за Ешенбах, и за Клаудио Бохоркес, солист на прадстоящия концерт и негов състудент от Виена. С любезното съгласие на автора публикуваме този откъс от новата му книга. / Очарователно млад пристигнах във Виена. Един куфар, три ризи, пуловер, яке и тромпет. Стипендията ми от Ротари клуб застрашително се бавеше. Заради това скоро останах без квартира. Притеснително бе, но когато си млад това понякога е дори забавно. Съдбата бе благосклонна - помогна ми проф. Лайович от Университета за музика и сценично изкуство, където започвах да щудирам. Той ме запознаме с баронеса Любка цу Гутенберг - изключетелно отзивчива аристократка, която тогава прохождаше на сцената като диригент. Години подир туй тя гостува в България и дирижира Софийската филхалмония. Ако не греша изпълниха Стабат Матер на Перголези. Биаджони ми предложи да заживея в нейн имот, находящ се северно от Пратера, от другата страна на Дунава. Малка къща, в чийто обширен двор бе паркиран завинаги градски виенски автобус - Ман, модел от 1965 г. Истински шедьовър - целият бе вълшебно изрисуван от самия Хундервасер. Возилото по това време се превръщаше в туристическа забележителност. Според баронеса Биаджони, този автобус бе курсирал по линия, минаваща покрай Мюзикферайн и негов шофьор е бил Карл Цукерторт, калеко на знаменития Херберт фон Караян. Бързо се споразумях с чаровната баронеса. Тя вече бе приютила и друг несретник. В автобуса от няколко дни живееше Кунирайа Виракоча, по известен като Клаудио Бохоркес, перуански вилончелист и тенор от вокалния факултет на моя университет. Той се бе настанил в предната половина на возилото а за моя милост бе останала за мен задната, където е било и кондукторското място. В самия край на автобуса имаше обширната седалка, която се оказа по-удобна дори от леглата в парижкия хотел Риц. Заспивайки върху нея, ми се струваше, че долавям все още запазени аромати от парфюмите на виенчанки, запътили се за да се наслядат на представление в Мюзикферайн. Дори и днес сънищата ми все още се пълнят с тези обаятелни меломанки. Помня ги и от разходките из Шьонбрун. Ах какви игриви, чаровни Бронхилди и Гертруди, пълнещи алеите на парка с пленителна младост и надежди! Те караха дори и тревичките да шепнат сонети на Петрарка. И до днес сънувам малиновите им устни, облизвани от палавите езичета. Ах тези пъргави влажни езичета! Близват набързо от фунийката с моцартова мелба и мигом се шмугват в мократа хралупка на устенцата! Там те ще разкажат на зъбките за обаятелния вкус на сладоленото великолепие... А точно в този момент откъм синия Дунав повява закачлив ветрец, който повдига роклите на девойките и оголва привлекателните им бедра. Сладолдените фунийки, които държат в ръце, им пречат да оправят полите си. Бродхилдите се заливат от смях, ближат сладоледа, а оголените им крака се любуват на хубавия син Дунав. Колко ли от тях още довечера щяха да се превърнат в щръкнали бедра на равнобедрен триъгълник. сочещи към Сириус. Гледах ги ими идеше да си скърша диригентската палка - тогава тя бе от просто буково дърво, но цели 43 сантиметра. Два месеца живях в автобуса. Два месеца, които днес ми се струват като един блажен отдих в приказната Аркадия. /

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи