- Автор: Петър Карабоев, "Дневник"
- 11 Апр 2022
- 502
- 2
Инфлацията при храните и енергията, предизвикана в значителна степен от войната в Украйна, чувствително ще забави и българската икономика
С почти една трета по-бавен - спрямо прогнозата от януари - ще е ръстът на българската икономика през 2022 г. заради войната в Украйна и рисковете от продължителен военен конфликт, сочат към още корекции на растежа надолу. Вместо 3.8% от БВП новите очаквания са за 2.6%, т.е. корекция за свиване на растежа от 1.2 процентни пункта. Прогнозата е на Световната банка в пролетния ѝ доклад, разпространен седмица преди насрочените за края на седмицата съвместни срещи с Международния валутен фонд. Друг риск, който банката посочва, е завръщането на вълни от COVID-19 заради ниското ниво на ваксиниране в страната.
Инфлацията, която е световен проблем, а през януари достигна в България 10%, ще продължи да свива покупателната способност на българите и да увеличава бедността най-малкото до средата на годината. Очакванията за 2022 г. са за годишна инфлация на потребителските стоки от 9.3%, а това е близо три пъти повече спрямо 3.3% от 2021 г. и несравнимо по-висок показател от 1.7% през 2020 г. Сериозен ще е натискът над правителството да компенсира щетите от войната и инфлацията с фискални мерки, което означава допълнително изливане на средства в икономиката с инфлационни последици.
Забавянето на Плана за възстановяване и устойчивост и оперативни програми по бюджета на ЕС за 2021 - 2027 г. също ще намалят растежа на икономиката, защото ограничиха намеренията на правителството значително да увеличи инвестициите на публични средства през 2022 г.
Като цяло в средносрочен план ръстът най-вероятно ще се движи от два фактора: публични инвестиции на евросредства и подобрени очаквания на бизнеса заради предстоящо влизане на България в еврозоната. Нетните преки чуждестранни инвестиции в България ще продължат да намаляват в следващите три години средно с по 1.7% годишно.
Корекция на одобрения в края на февруари бюджет вече се очаква през лятото и в Световната банка смятат, че с консервативната фискална политика на българското правителство от последните две десетилетия е приключено, поне засега. Фискалният дефицит вероятно ще надхвърли 4.1% от БВП, прогнозирани за оптимистичен икономически растеж от 4.8% и преди Русия да нападне Украйна.
Очаквани основни движещи фактори за икономическия растеж в България
Докладът отбелязва като положителен момент формирането на правителство след продължила почти през цялата 2021 г. политическа криза. "Има големи очаквания кабинетът да се заеме със структурни реформи в редица сфери, включително правораздаването и контролирането на корупцията", пише още в частта за България.
Очакванията за 2023 г. - с уговорките, че войната предизвиква бързи корекции на всякакви прогнози, и то предимно в негативен план - е за растеж на българската икономика с 4.3%. За 2024 г., когато се очаква страната да стане член на еврозоната, прогнозата е за ръст с 3.7%.
Източник: dnevnik.bg
