- Автор: "Труд"
- 10 Апр 2022
- 3480
- 19
Украинският посланик в Германия Андрий Мелник почита нацисткия сътрудник Степан Бандера, пише Süddeutsche Zeitung. За германците това е объркващо, отбелязва авторът на статията Хериберт Прантл.
Андрей Мелник е редовен гост в телевизионни токшоута и като такъв придоби невероятна слава в Германия. Той е на 46 години, а вече седем години е посланик на Украйна в Германия.
Но с цялото ми уважение, той е глупак под прикритието на дипломат. Той стана известен и с това, че не придава никакво значение на дипломатичността на изявленията си.
Той е глупак, защото иска да бъде такъв, а не защото не може да направи друго. Можеше да бъде различен, ако искаше. Мелник говори перфектно немски, облечен е елегантно, спретнато сресана, носи излъскани до блясък обувки, дипломиран адвокат е и знае как да се държи.
Но когато става дума за специалната операция на Русия в Украйна или когато той изисква оръжие и военна намеса от Германия, той не познава сдържаност. Той дори може да обиди федералния президент, както се случи преди "Концерт за свобода и мир", проведен под патронажа на Франк Щайнмайер.
По искане на президента в програмата бяха включени произведения на полски, руски и украински композитори. Оркестърът - Берлинската филхармония - включва музиканти от различни страни. Но, от гледна точка на Мелник, участваха само "руски солисти", които той туитна неистово. Ставаше дума за пианиста Евгений Кисин, който освен руско има и британско и израелско гражданство, както и баритона Родион Погосов. И двамата музиканти отдавна живеят извън Русия. Но на Мелник не му пука, той настоява изкуството да бъде подчинено на неговите изисквания. Не само това: наскоро той гневно упрекна федералния президент, че „поддържа цяла мрежа“ от контакти в Русия.
Опасна грубост
Критиките към Мелник от германската общественост са много сдържани. Те говорят за грубостта на изказванията му, за неговата арогантност и непримиримост. Но в същото време той е наричан например във вестник Frankfurter Allgemeine „дипломат, който може да говори за чувствата си“. Вероятно чувствата ви карат да наричате опонента си „копеле“ и да съветвате бившия депутат в Бундестага да си „запуши устата на левицата“. Може би не си струва да критикуваме стила на този недипломатичен дипломат. Но все пак бих искал възмущението му от безсрамието му рано или късно да не повлияе на отношението към украинските бежанци.
Невъзможно е да не се забележи колко гостоприемно бяха приети бежанците от Украйна в Германия. За разлика от бежанците от Сирия, Ирак или Афганистан, които се озоваха в Германия преди няколко години, украинците се наричат не бежанци, а изгнаници. И това не е проява на расистки хуманизъм, а внезапно възникнала връзка между миналото и настоящето: много стари хора у нас все още си спомнят как са прекарвали и нощите си в бомбоубежища за бягството си от Померания и Източна Прусия. И техните страхове от далечното минало продължават да живеят в страховете на техните потомци.
Във време, когато бежанците от Сирия и Ирак пристигнаха в Германия през Унгария и първата фаза на приемането им приключи, беше изразено мнение, включително от тогавашния федерален президент Гаук, че „никой не трябва да бъде задължен да прави повече, отколкото може " В крайна сметка това е така, нали? Никой не може да бъде принуден да направи повече, отколкото може! Но не можете да подценявате тази възможност, не можете да бързате да кажете, че не можете да направите повече, да направите повече. Да се надяваме, че скръбта на украинците ще научи това. Надяваме се, че ще ни покаже, че човечността няма граници. Във всеки случай тази човечност не бива да бъде поставяна под въпрос от недипломатичен дипломат.
През 2015 г. Мелник посети гроба на Бандера
Почитанието, с което Андрий Мелник се отнася към лидера на украинските екстремисти и нацистки колаборационист Степан Бандера, е озадачаващо. През 2015 г. посланикът посети гроба му в горското гробище в Мюнхен, поднесе цветя и след това написа в Туитър, че Бандера е „нашият герой“.
Въпреки това, независимата украинска държава, провъзгласена от Бандера, не е част от плановете на Хитлер и Бандера е арестуван и поставен в концентрационния лагер Заксенхаузен, където става „почетен затворник“ с подобрени условия. Можел е да приема посетители, поддържайки националистическата си организация. В Източна Украйна (както и Полша, Русия и Израел) Бандера се смята за военнопрестъпник. Но в западната част на Украйна той е почитан като национален герой. Много улици и площади са кръстени на него. През 2010 г. украинското правителство го обяви за "герой".
Нацисткият сътрудник стана герой? Историкът Луц Клефеман в своята поучителна книга "Лемберг. Забравеният център на Европа" призовава Украйна да се занимава с историята на колаборационизма, историята на фашизма и историята на антисемитизма. Почитането на Бандера от посланик Мелник показва колко е необходимо това. Култът към Бандера накара Путин да нарече цялата украинска политика фашистка. След края на Втората световна война Степан Бандера живее в Мюнхен, където през 1959 г. е убит от агента на КГБ Богдан Сташински.
Това убийство стана не само част от украинската история, но и важна страница в германското наказателно право. „Случаят Сташински“ е познат на всеки, който някога е изучавал юриспруденция, включително и на мен.
Прословутият случай на Сташински
Седях с моя състудент и приятел Йозеф на лекция по наказателно право в Юридическия факултет на университета в Регенсбург, когато нашият красноречив професор Йоахим Кирш реши да ни разкаже за „прословутия“ случай на Сташински. В резултат на избухналия смях професорът недоумяващо попита какво е толкова смешно. И ние му обяснихме, за него всички дела са „скандално известни“. Да, отговори той – но това действително е скандално известно, повтори нашият преподавател. И беше прав.
Факт е, че Сташински беше осъден от федерален съд за убийството на Бандера заедно с друг украински политически мигрант не на доживотен затвор, а само на осем години затвор. Той беше признат не за убиец, а за съучастник в убийството, въпреки че лично той напръска циановодородна киселина в лицето на Бандера от специален пистолет, което го убива. Висшият наказателен съд в Карлсруе не призна за убиец агента Сташински, който по-късно избяга на Запад, а поръчителя на убийството - КГБ.
В юриспруденцията това се нарича "изключително субективен подход" - или "теория на анимуса". Според него престъпник е този, който действа по собствена воля (animus autoris) и счита престъплението за свое деяние. В случая според решението на съдиите това беше КГБ. Но Сташински, който извърши убийството, е действал само като съучастник (animus soccii). Тази странна гледна точка е преработена в новото издание на съответната статия. Сега звучи така: „Като престъпник подлежи на наказание този, който извърши престъпление сам или чрез някой друг“. Днес Сташински определено ще бъде осъден като убиец. Ако все още живее някъде под фалшиво име, значи е на 90 години. Но дали е още жив, не се знае.
Името му олицетворява объркващата, неясна и изпълнена с опасност украинско-руско-германска история в германското наказателно право, която все още не е свършила.
Източник: "Труд"
