„Стратфор“: Кабинетът на Борисов е слаб и губи подкрепа

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48946_IoQV7t8hQts6XBEWYlfqYrAhjDQVQ8.jpg" style="height:281px; width:375px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Ето още от анализа на агенцията след последните събития около рокадите в правителството:</p> <p>На 5 март, само четири месеца след като бе формирано правителство на малцинството, министър-председателят Бойко Борисов номинира заместник министър-председателя Румяна Бъчварова за нов министър на вътрешните работи в страната. Бъчварова е член на партията на Борисов - Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) и ще замени Веселин Вучков, също член на дясноцентристката партия ГЕРБ, който подаде оставка ден по-рано. Вучков подаде оставка заради спор около назначенията за две ключови правителствени постове. Такива вътрешни политически спорове ще ограничат способността на България да постигне своите външнополитически амбиции.</p> <p>Конфликтът между Борисов и Вучков (дългогодишен сътрудник на министъра в партията ГЕРБ, член на партията и политически съюзник) се съсредоточи около назначенията на Владимир Писанчев - председател на Държавната агенция за национална сигурност и Светозар Лазаров - главен секретар на МВР. И двамата са на тези длъжности от 2013 г., когато бяха назначени от предишното социалистическо правителство. Борисов настоя двамата да запазят постовете си, но Вучков не бе съгласен. Независимо от това след оставката на Вучков Борисов обяви, че ще замени Лазаров и Писанчев, които в крайна сметка подадоха оставка.</p> <p>Най-високият пост в агенцията за сигурност е доста важен в България. Агенцията, която е била обект на разследване по подозрения в извършване на незаконно и политически мотивирано подслушване, служи като контраразузнавателно тяло за България. Назначаването на спорния медиен магнат Делян Пеевски за ръководител на агенцията през 2013 г. доведе до масови протести, които значително отслабиха правителството, водено от социалистите тогава и допринесоха за неговата оставка.</p> <p>Управляващата коалиция в България се формира в началото на ноември след едномесечни преговори. Тя е оглавявана от ГЕРБ, партия, която спечели 32,67% от гласовете и има 84 места в 240-местния парламент на страната. ГЕРБ сега управлява в сътрудничество с &bdquo;Реформаторския блок&ldquo;, една група от десни партии, и с малката Алтернатива за българско възраждане /АБВ/. Но тъй като коалицията не притежава мнозинството в парламента, премиерът Бойко Борисов разчита и на подкрепата на &bdquo;Патриотичния фронт&ldquo; - съюз на две националистически партии.</p> <p>Коалиционните партньори преследват коалицията още от създаването й. В началото на февруари, Борисов беше принуден да оттегли предложението си за заместник управител в Българската народна банка заради възраженията на &bdquo;Реформаторския блок&ldquo;. В края на февруари зам.-председателят на АБВ Румен Петков заплаши, че ще оттеглят подкрепата си заради идеята на финансовия министър Владислав Горанов България да вземе нов дълг.</p> <p>Оставките на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров и на директора на ДАНС Владимир Писанчев показват, че премиерът Бойко Борисов ще се изправи не само пред правителство на малцинството, но ще се стигне и до разединение в рамките на собствената му партия.</p> <p>Популярността на ГЕРБ падна след изборите. Социологически проучвания показват, че само около 23 процента от избирателите биха подкрепили партията на Бойко Борисов, ако се проведат отново избори.</p> <p>Правителството на Борисов е слабо и разделено. То ще намали своите външнополитически амбиции, защото неговото ръководство ще бъде принудено да съсредоточи вниманието си върху преодоляването на вътрешни предизвикателства. Разположена на брега на Черно море, България е стратегическа държава-членка на НАТО с тесни икономически и исторически връзки с Русия. С отказа на проекта &quot;Южен поток&quot; България се превърна в пламенен поддръжник на европейския енергиен съюз. &bdquo;Искаме да възстановим проекта &quot;Набуко&quot;, обяви Борисов по време на визитата на президента на Азербайджан Илхам Алиев на 5 март.</p> <p>България също така е ключова част от стратегията на НАТО за засилване на своите източни членове на фона на конфликта в Украйна. България е една от шестте страни, където ще има нов команден център на НАТО, и освен това продължава да работи в тясно сътрудничество с алианса и да провежда учение с участие на американски, румънски и турски флот в Черно море.</p> <p>Вътрешните проблеми в българската сложна политическа обстановка вероятно няма да се променят - това е цялостната политическа позиция по важни въпроси, като например по-тясно сътрудничество с НАТО или енергийна диверсификация. Но слабо и разделено правителството в София вероятно ще бъде ограничено в преследване на амбициозните цели на външната политика.</p> <p>Западните правителства се намесиха в София, за да си гарантират, че България, която е страна силно зависима от Русия за енергия, ще остане верен съюзник на западните енергийни планове. Но в страна, която е имала избори три пъти през последните две години, политическата нестабилност ще ограничи способността, която пречи на правителството да си сътрудничи със Запада по ключови въпроси за енергетиката и сигурността.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>