- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 414
- 9
Снимка: Лиляна Клисурова, "24 часа"
В България първосигналната реакция на мнозина е тези планове да се представят единствено като нови, по-строги европейски изисквания, най-вече свързани с енергетиката, водещи след себе си масова безработица и закриване на цели индустрии. Това е фалшива новина, удобно прикритие за липсата на политическо мъжество за истински реформи, които да доведат до качествено подобрение в живота на хората.
Всъщност, плановете и промените, които се предлагат сега, са безпрецедентно мащабни и дълбоки, и това е уникална възможност за ЕС и за всяка страна. От енергетика, през по-ефективно използване на ресурси и рециклиране на материали и продукти, до по-чиста градска среда и по-качествена храна – има нужда от промени във всички сектори. Това не трябва да плаши хората, а тъкмо обратното – те трябва да поискат от своите правителства да работят в тази посока, да изискват и да следят промените да се случват по най-бързия, ефективен и прозрачен начин.
За съжаление, България не просто изостава, а върви в обратната посока. За 10 години управление на ГЕРБ, заради крехките коалиционни, геополитически и вътрешнопартийни баланси, не се състоя нито една реформа. Цели сектори са пред колапс: енергетика, транспорт, околна среда, здравеопазване, образование, цялостна социална политика, икономическа политика и чуждестрани инвестиции. Да, има добри макроикономически показатели и ниска безработица, но дали това е заслуга на правителството, конюктура или на факта, че много българи заминаха зад граница. Демографията и липсата на работна ръка са проблем, без тях няма икономически растеж и инвестиции.
Не можем да си позволим повече да се въртим в кръг, да искаме отсрочки и изключения от правилата. ЕС ще продължи да върви напред – към по-устойчиво бъдеще, към по-добър живот за хората, към по-чиста планета. Следващите няколко години ще бъдат решаващи за мястото на България в Съюза и живота у нас – ако не успеем да се възползваме от новите възможности и да вървим заедно с другите, ще останем на опашката завинаги – мръсният заден двор на ЕС. Имаме да наваксваме много, но никоя европейска директива или план сам по себе си няма да ни реши проблемите, ако управлението у нас не подходи най-сетне отговорно и далновидно. Имаме нужда от политики с хоризонт 10, 20, 30 години, а не потушаване на кризи на парче по начин, който залага нови проблеми и капани.
Ето защо, в името на националния интерес опозицията трябва да е особено взискателна управляващите у нас да изпълнят четири непосредствени задачи:
- Да отстояват националните интереси при преговорите по финансовата рамка на ЕС за 2021-2027 г. най-вече по отношение на кохезионната политика и селскостопанската политика, а точно тях Съветът иска да ореже.
- Зеленият пакт и предстоящите конкретни законодателни предложения на Комисията ще доведат до мащабна трансформация във всички сектори. Ще бъдат необходими дълбоки реформи, които ще изискват значително публично и частно финансиране през следващите години. Трябват силни аргументи и разчети, за да получим необходимите средства и широк обществен консенсус как хиляди българи у нас да не останат без работа и перспектива, изхвърлени от пазара на труда.
- Предстоят редица инициативи за реализирането на принципите на Европейския социален стълб. Преходът към по-устойчива икономика трябва да бъде придружен от адекватни социални защити и да осигури достоен живот за всички. Един или два добри икономически показателя не могат да скрият факта, че почти 2 млн. души у нас живеят под линията на бедността, условията на труд са потресаващо ниски в цели сектори, а голяма част от заетите чрез новите уеб-платформи не се ползват от никакви социални права и защити. Добре е, че безработицата е ниска, но каква част от този процент се дължи на бурната емиграция на цели български села?
- Задължително трябва да се включим, с прогресивни и човеколюбиви идеи, в големия разговор, обявен за близките години, в който европейците ще изработят новите цели на своя Съюз и нова Конституция – Конференцията за бъдещето на Европа. Процес, който ще продължи две години и има потенциала да доведе до промени в учредителните договори на ЕС, за да се направи основен ремонт на институциите и функционирането на Съюза. Ако не участва пълноценно и навреме, България рискува да остане извън ядрото (еврозона, Шенген, по-тясно икономическо сътрудничество), защото тези, които искат да вървят напред, се умориха да чакат тъпчещите на едно място в името на мнима стабилност и оцеляване на правителството.
Хората очакват работа по същество, а министерските оставки и снишаването в криза не решават проблемите. В Европа на ход е висшият пилотаж. За него се иска не просто поемане на отговорност. Иска се мащаб, визия и компетентност.“
